ПП ГЕРБ

Владимир Уручев, ГЕРБ: Управляващите предизвикваха в Брюксел лавинообразно нарастване на недоверието към България

Водещ: Една от темите на деня, пряко свързана със събитията в Украйна и чрез която страната ни попада в техния епицентър, е свързана със съдбата на „Южен поток”. Ако през миналите дни и седмици започнахме да си задаваме въпроса, дали този проект е газопровод или интерконектор, сега вече излиза на линия още един въпрос с алтернативен отговор, а именно, дали приетата резолюция на Европейския парламент за „Южен поток”, в която се препоръчва газопроводът да не бъде изграждан, а да се потърсят други източници на природен газ за ЕС, трябва да се взима на сериозно и да не й се преувеличава значението. Отговорът – не, на тази резолюция на Европейския парламент не бива да се преувеличава значението, всъщност препоръча министърът на външните работи – Кристиан Вигенин. Министърът каза още, че въпросният документ в голяма степен е емоционален израз на евродепутатите. Освен че е настоящ министър на външните работи, г-н Вигенин до скоро беше член на този Европейски парламент, сиреч евродепутат. Това допълнително ни кара да поставим серия от въпроси и за това търсим отговорите от евродепутата от ГЕРБ Владимир Уручев. Г-н Уручев, какъв точно документ сте гласували и как сте го гласували?

Владимир Уручев: Това наистина е резолюция на Европейският парламент. Именно последната резолюция във връзка с напрежението около Украйна и Крим и аз не бих казал въобще, че е емоционална. Напротив, тя е много съдържателна резолюция и нейната цел е да каже, че Русия има огромно влияние върху страните от източното партньорство, включително и върху Украйна, която е част от това източно партньорство и трябва да използва това свое влияние, за да де-ескалира напрежението в Украйна. Ние виждаме, че в Украйна, за съжаление, нещата отиват към все по-голямо задълбочаване и напрежението нараства. Виждаме, че разделението между хората е страшно голямо и те са пред гражданска война. Така че нищо емоционално нямаше при гласуването в Европейския парламент тогава, а напротив – много сериозно се заяви, че Русия трябва да използва своето влияние, за да донесе някакво спокойствие. В състоящата се повече от 30 точки резолюция, сред множеството от въпросите, трябва да кажем, чак в 28-а точка фигурираше следното нещо за „Южен поток”: Европейският парламент е на мнение, че той не трябва да се строи и трябва да се търсят други основни източници на газ.

Водещ: Г-н Уручев, външният министър Вигенин твърди, че не бива да се преувеличава значението на тази резолюция и то особено в частта й за „Южен поток”. Наистина ли документът е без значение?

Владимир Уручев: Как да ви отговоря. Не бива да се преувеличава - кое? Резолюцията?

Водещ: Значението на резолюцията за „Южен поток” в смисъл, че вероятно тя не е задължителна. Знам ли, какво е искал да каже външният министър. Цитирам.

Владимир Уручев: Да, тя наистина не е задължителна, но тя показва, какво е отношението на Европейския парламент, на всичките политически групи към конфликтъта във взаимоотношенията между Украйна и Русия. И трябва да кажа, нека г-н Вигенин и въобще нашето сегашно управление да анализират – защо социалистическата група, 2/3 от нея гласуваха за тази резолюция. Така че, какво да не се превишава? Тоест, те искат да кажат, че са против дори своите колеги от социалистическите групи от другите държави членки. Нещо, въобще не разбирам. Нещата в Украйна са достатъчно сериозно, за да си мислим, че може да вървят и такива емоционални резолюции, които можем да ги зачитаме, можем да не ги зачитаме.

Водещ: Г-н Уручев при това положение, какви са вариантите за алтернатива? „Южен коридор” вместо „Южен поток” или?

Владимир Уручев: „Южен коридор” и „Южен поток” са два съвършено различни проекта и те са конкуренти. Двата газопровода са насочени към два мощни главни пазари в ЕС. За тях това са Италия и Франция. Европейският съюз, Европейската комисия и редица държави членки, една част от тях, разбира се, подкрепят „Южен коридор”, който минава през Турция, Гърция и стига до Италия, а друга част - сред която сме и ние - подкрепя „Южен поток”. Никакво съмнение няма, че „Южен коридор” има друг източник на газ - това е Азербайджан, в последствие може да се разшири с Туркменистан и вероятно с Иран в някакъв по-далечен период от време. Така че, това е алтернатива, за която ЕС трябва да има малко по друго отношение и да не е както Набуко. Тъй като при Набуко, за съжаление, се прояви ревността на държавите членки сами да си определят взаимоотношения с трети страни, какви договори да има, какъв да им е енергийният микс и тя сведе дискусията до това, че нямаше още европейска политика в подкрепа на този въпрос и той буквално се разпадна. Турция и Азербайджан си направиха своя правопровод и после се появиха други фирми, които си го прекараха отдолу през Гърция с потенциална връзка после с Турция. Така че, слабостта на Европа в отсъствието на тази единна външна политика в енергийният сектор много ясно пролича и това, че доста държави членки, и България и Словакия и Унгария зависят на практика само от Русия за доставките си на газ, е в резултат на отсъствието на такава единна политика.

Водещ: Тя ще бъде вероятно предмет на изработване в следващия парламент?

Владимир Уручев: Да, това ще бъде един съвършено нов акцент. Тази концепция започна да се развива, тъй като Съветът на Европейския съюз постави задачи на Комисията до юни да излезе с предложение по отношение на сигурността на енергийните доставки, разнообразяване на източниците, какви са възможностите и къде сме във времето. Трябваше тази 2014-та година да бъдат завършени всички интерконектори, тоест връзки между отделните държави. За съжаление, те не са завършени и не само в България не са, в другите европейски страни също и сега са поставя нов срок – 2015 година. Аз мисля, че много интензивна работа в това отношение ще протече, за да може да има възможност газта да тече не само от изток на запад, но и от запад на изток.

Водещ: Г-н Уручев, като споменахте интерконектор, какво е всъщност „Южен поток”? Какво представлява тръбата? Тя газопровод ли е? Интерконектор ли е, както твърдят от управляващите - депутати от БСП, които поради тази причина на първо четене промениха българският закон за енергетиката. Защото като стане интерконектор, този проект излиза от контрола и законодателството на ЕК и на Европейският съюз?

Владимир Уручев: Вижте, той няма как да бъде просто интерконектор. Би бил интерконектор, ако можеше да прескочи някак си България и ние да нямаме никакви връзки с нашите системи и така нататък. Определението за интерконектор е малко по друго и няма как да бъде просто интерконектор. Това е газопровод с много голям капацитет, който ще има разклонения във всяка държава членка. Който ще има връзка към газохранилища, за да може да функционира правилно. Така че, да го разглеждаме като интерконектор е, как да кажа, или някой не разбира достатъчно за какво става на въпрос или се опитват да заблудят.

Водещ: При това положение, ако тези поправки приети на първо четене – промени в законът за енергетиката – минат и на второ четене и станат официални на практика, какво следва за България?

Владимир Уручев: Европейската комисия е тази, която бди за спазване на европейското законодателство. Дали тези поправки и промените в нашият закон за енергетиката съответстват на европейското законодателство, тя ще ги оцени. Аз даже наскоро четох някаква информация, че правните служби е Европейският съюз работят по въпроса и ако има нарушения, а ние сме приели закон, то се влиза в процедура за нарушения на европейското законодателство.

Водещ: Да, тази информация, която цитирахте беше съобщена на скоро в интервю за „Фокус” от говорителят на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер – Сабине Бергер и тя много ясно поясни, че в момента се работи върху това и даже министър Стойнев тази седмица трябва да даде отговори в Брюксел на въпросите по темата.

Владимир Уручев: Вижте, самият факт, че сме дали мандат и всичките държави членки в „Южен поток” са дали мандат на ЕК да преговаря с „Газпром” по отношение на законодателния статус на този газопровод и да правим изменения в закона, които да позволяват неговото реализиране, да заобикалят закони, без да е поискано предварително комисията да се произнесе, е, как да кажа, не само неприемливо. Всеки си задава въпросът – „а какво пречеше”? Какво пречеше да се поиска становище? Така и така имаме такива и такива намерения и да внесем такива и такива изменения – това съответства на законодателството или не съответства и дали това ще навреди на преговорите с „Газпром” или няма да навреди и обратното. Тази наша дейност, имам в предвид дейността в правителството и на парламентът на България, просто предизвиква в Брюксел само нарастване на недоверието и това недоверие нараства като лавина.