28.01.2015

Владимир Уручев, ГЕРБ/ЕНП: Енергийната ефективност е решение на проблема с високите сметки за отопление

Медия: Радио "Фокус"

Водещ: Разработването на единна енергийна политика на Европейския съюз бе обявено като приоритет още преди встъпването в мандата на новата Европейския комисия от нейния председател Жан-Клод Юнкер. Припомням, че месеци по-рано през април миналата година Полша поде дипломатическата офанзива за създаване на Европейски енергиен съюз, за да намали зависимостта на континента най-вече от Русия. Това бе предприето от тогавашния полски министър-председател Доналд Туск, който сега вече е избран за председател на Европейския съвет. Три месеца по-късно след встъпването в мандата на новата Европейския комисия, Европейският парламент на извънредно заседание на Постоянната парламентарна комисия по индустрия, енергетика и изследвания, вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович представи инициативата за създаването на Европейски енергиен съюз. Очаква се тя да бъде предложена официално от ЕК през февруари. В дискусията през деня участва евродепутат от ГЕРБ – ЕНП Владимир Уручев. Той е наш гост. Г-н Уручев, след като целта на енергийния съюз да обедини ресурсите на страните – членки, които да комбинират своите енергийни инфраструктури, как на практика това ще се постигне? Как ще изглежда?
Владимир Уручев: Първо трябва да кажа, че тази ЕК с председател Юнкер наистина работи много бързо. Спомняме си този инвестиционен план, план „Юнкер“, който беше анонсиран също още по време на предизборната кампания , се случи буквално месец и половина – два след встъпване в длъжност на комисията. По същия начин се движат и нещата с Европейския енергиен съюз, което е една много сложна материя, но комисията наистина работи много бързо, тъй като на това извънредно заседание, заместник-председателят на комисията Марош Шефчович обяви, че до края на февруари ще бъде издаден документът на комисията, който да очертае какво ще е това Европейски енергиен съюз. Нека да поясня малко – става въпрос за един енергиен съюз, в който се включват пет основни измерения и аз ще ги изброя. Може би няма да има време да коментираме подробно всички. На първо място, разбира се, това е сигурност на доставките. На второ място е единният европейски пазар. На трето е енергийната ефективност. На четвърто е декарбонизиране на енергетиката и на пето е изследванията и иновациите в този сектор. Защо сигурността на доставките е на първо място? Защото това е най-горещата тема, особено конфликтът в Украйна, взаимоотношенията ЕС – Русия, покрай този конфликт оголиха потенциални заплахи, някои от тях дори станаха реални по отношение на сигурността на енергийните доставки. Систематично водената политика от Русия да елиминира Украйна от транзита на газ от Русия към Европа, заобикаляне на Украйна, знаем за „Северен поток“, който вече работи. Знаем за „Южен поток” и може би оттогава някъде, от неговото анонсиране, започване, обявяване на този проект, оттогава и фигурира тази водена систематична политика на Русия за елиминиране на Украйна. Така в момента изградената структура, за съжаление, за снабдяване на газ от Русия на Централна и Югоизточна Европа, маршрутът минава през Украйна. Тази структура съществува, тя няма как да бъде елиминирана, тъй като всичко друго, което предлага Русия, а именно нов газопровод по Черно море към Турция, турско-гръцката граница, това означава за Европа изключително огромни инвестиции, за да може тази газ да стигне и да се разпредели до европейските страни, които естествено ще искат да купуват от нея. Но заплахата е много голяма.
Водещ: Г-н Уручев, при това положение как може да се намали зависимостта на ЕС от вноса на горива и газ?
Владимир Уручев: Има няколко начина да се намали. Трябва да кажа, че от изказванията, от публикациите до момента най-ефективният, най-мощният, най-бързият начин, може би, за намаляне въобще на енергийните доставки за ЕС е енергийната ефективност. Защото на практика, например 40 процента намаляване на разходите на енергия, 40 процента енергийна ефективност означава на практика 40 процента да не се използва енергия, което означава, че и 40 процента няма да се внася енергия. Така че в момента това е един централен фокус, който ще бъде разгледан в енергийния съюз, ще бъдат разгледани всички свързани законодателства, за да може енергийната ефективност да се приоритетизират нещата в нея и като гледам най-голям приоритет ще има жилищният сектор, по-скоро сградният сектор. Тъй като почти половината от енергията, която се консумира е именно в сградния сектор. Приветствам инициативата в това отношение на България за програмата за реновиране, за саниране на жилищни сгради. Една милиардна публична инвестиция, която първо ще допринесе за нашите граждани да се обновят жилищните сгради, да се намалят сметките, да станат те по-красиви. Но аз мисля най-вече, че те ще бъдат… такава програма и такова действие, инициатива, ще бъдат признати много сериозно и от целия ЕС. И другото, разбира се – възобновяемата енергия, която ще остане да играе централна роля напред в годините за решаване на почти всички енергийни въпроси за декарбонизирането на енергетиката, въобще за спасяване на климата. Тук също ще трябва… Едно от основните направления ще бъде вместо да се работи във всяка страна поотделно и сама за себе си, да се намерят общи европейски механизми. Тъй като трябва да признаем в момента, че строителството на соларни системи в северни страни, на север от 45-тия паралел, както казват някои колеги е икономически нонсенс, доколкото там е много малко слънцегреенето и инвестицията на практика не само не се изплаща, тя е неефективна. Тук ще настояваме и ние от парламента, аз и няколко мои колеги сме поели такава инициатива този проблем за изваждане на възобновяемата енергия, начинът на субсидиране, преразглеждане на целия механизъм, по който се работи да излезе на европейско ниво и смятам, че за това ще има и разбиране от всички страни, включително и от комисията да се търси.
Водещ: Г-н Уручев, какви стъпки планира ЕК, за да преодолее заплаха за енергийната сигурност в Югоизточна Европа, в която попада и България?
Владимир Уручев: Мисля, че това в момента е най-сериозният въпрос, най-сериозната заплаха, която я има въобще за целия ЕС. мисля, че това вече се признава, поне в изказванията на вицепрезидента на комисията – Шефчович и в множеството въпроси от различни политически сили, които му бяха зададени, касаеха именно този проблем. Какво се предвижда? На първо място – г-н Шефчович потвърди ангажимента, който прие пред министър-председателя на България за създаване на една група на високо ниво, която да започне своите заседания от България и подготовката по тази група е много напреднала. Февруари месец, тоест съвсем скоро, ще бъде нейното първо заседание в България като идеята е да присъстват всички заинтеросавни държави или по-скоро засегнати държави от този проблем, а те не са малко и потенциални други участници като компании, които имат договори с „Газпром“ или с някои други компании, за да се чуе едно широко мнение. Идеята е, разбира се, да се направи един план за решаване на проблема със сигурността на целия този регион, както в ЕС и в тази литература е прието да се казва „мастър план“, в който ще влезе и диверсификацията на източниците на газ, разработване на нови източници, които са и на територията, и извън територията на ЕС. Трябва да се преразгледат всички интерконектори, тъй като в момента не само около нас тези интерконектори, които ние ги знаем – с Гърция, Сърбия, Румъния и т.н., но и в целия ЕС, те са строени в една малко по-друга идеология – не да решават проблеми за голям и продължително време пренос на газ в една или друга посока, а да решават по-скоро аварийни пикови проблеми. Това наистина означава да се погледне от общо европейско ниво върху цялата тази обвързаност между енергийните системи, защото е ясно, че България като страна, която ще е на пътя на подаването на газ от юг, от южния газов коридор и от други находища към Европа, България ще има роля на разпределител. Разбира се, че се коментира и въпросът за създаването на газов хъб от България, тоест газово разпределение като нашата система трябва да го играе оттук нататък.
Водещ: Г-н Уручев, много важен отговор и ако може кратък, говори ли някой за възобновяване на „Южен поток”? Коментира ли се това или вече „Южен поток” е затворена страница?
Владимир Уручев: Трябва да кажа, че не чух общо взето никой да говори за възобновяване на „Южен поток”. Това се дължи най-вече на факта, че смятат, че Русия е взела свое окончателно решение. Същото го потвърди и вицепрезидентът Шефчович. Той също е на мнение, че това решение на Русия е окончателно. По-скоро коментарите са към новото предложение на Русия за този нов маршрут до турско-гръцката граница.
Водещ: Но засега пък оттам идват недобри новини, защото Турция е поставила условия за цената и на този етап, като че ли нещата стопират, поне това идва като информация.
Владимир Уручев: Да, повечето и от политиците, които се изказаха на заседанието, и от анализаторите бих казал, смятат, че този проект по никакъв начин икономически няма как да се обоснове и бих използвал думите на един мой колега, че той е мъртво роден.

 

< Назад