Светлана Ангелова: ТЕЛК не трябва да се закриват. Няма да вдигаме осигурителните вноски

Медия: вестник „Монитор“

Интервю на заместник-председателя на парламентарната комисия по труда, социалната и демографска политика и народен представител от ПП ГЕРБ Светлана Ангелова пред вестник „Монитор“

Г-жо Ангелова, как ще коментирате идеята мъжете и жените да се пенсионират не само на еднаква възраст, но и след 40 години трудов стаж. Не смятате ли, че това ще предизвика остро недоволство сред обществото и изобщо може ли да се реализира според вас такова предложение?

Трябва да уточня, че досега не сме обсъждали подобно предложение в работната група към министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин. За момента е предвидено стажът да нараства до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Дори не сме коментирали подобна идея и затова не мога да си обясня как попадна като новина в медиите преди няколко дни.

Да разбирам, че засега не се мисли в тази посока, както се появи информация?

Не, изобщо не сме обсъждали такова предложение.

Трябва ли наистина да отпаднат трите най-добри години при изчисляване на пенсията?

Все още няма постигнато съгласие по въпроса, а и според експерти това ще ощети много хора.

В работната група обсъждахме да отпаднат трите най-добри години преди 1997-а при изчисляване на индивидуалния коефициент, но това да стане на един по-късен етап и то само за новоотпуснатите пенсии. В НОИ няма данни в регистъра за осигурените лица до 1997 година. Заради това са налице много злоупотреби, тъй като някои фирми издават удостоверения, че лицата са били осигурявани за изискуемите 36 месеца в годините преди 1997 година и че са получавали високи доходи през този период. Така се създават условия за нереално получавани високи пенсии и затова е редно тази норма да отпадне. Също така тази промяна ще облекчи служителите на НОИ и ще се съкрати срока на изчисляване и отпускане на пенсия. Сега е два месеца, което създава неудобство на лицата, подали заявления за пенсиониране.

Това обаче няма ли да доведе до по-нисък размер на самата пенсия?

Така е, но това се отнася само за една част от хората и затова все още няма окончателно решение по въпроса. Поради тази причина поискахме и други разчети от НОИ. Знаете, че до 1997 година в НОИ няма регистър кой в коя фирма е работил. Така че всеки работодател може да напише удостоверение, че даден служител е получавал висока заплата при него. Затова ние искаме да прекратим злоупотребите.

След като обаче промяната ще доведе до по-ниски пенсии, как ще намерите баланса?

Затова казах, че това не се отнася за всички хора. Всеки случай е много индивидуален и затова искаме промяната да стане на един по-късен етап. Може би от 2018 година и то за новоотпуснатите пенсии. Нямаме никакво намерение старите пенсии да се преизчисляват.

Предвижда се обаче нов начин за изчисляване на т.нар. индивидуален коефициент, от който зависи размерът на пенсията. Ще се отчита ли наистина по-точно личния принос на всеки човек към системата, или по-скоро това отново ще доведе до по-ниски пенсии?

Това би било удачно само за новоотпуснатите пенсии. На този етап трудно може да се изчисли с точност какъв ще е финансовият ефект. Тази промяна ще бъде благоприятна за случаите, в които лицата имат възходяща трудова кариера с непрекъснато увеличаване на дохода, върху който са се осигурявали. Имаме консенсус върху това предложение и се надявам да бъде прието. Аргументите са, че новият начин на изчисляване на индивидуалния коефициент е по-справедлив, защото ще отчита индивидуалния осигурителен принос на всяко лице. Това е идеята на промяната ­ ще има по-тясна връзка между това, което лицата внасят в осигурителната система, и получаваният доход от пенсия.

Но като имате предвид, че по-голяма част от българите не се осигуряват на реално получаваното възнаграждение?

Това е целта ­ да ги стимулираме да се осигуряват на реалните суми. Работодателите бяха съгласни, синдикатите също. Затова казах, че имаме консенсус по това предложение.

Доколко е добро решението за прехвърлянето на индивидуалните партиди от универсални пенсионни фондове в „Сребърния фонд“? Вече бяха изказани мнения, че местенето на средства ще струва много пари на данъкоплатците, така ли е?

Няма такова нещо. Промените, които искаме да направим в Кодекса за социално осигуряване, са точно в отговор на отправените критики върху приетите текстове в края на миналата година. Предложенията в много по-голяма степен ще гарантират правото на лицата, давайки възможност на родените след 1959 година многократно да упражняват правото си на избор на осигуряване във втория стълб. Така искаме да спрем всякакви спекулации и създаване на напрежение в хората, че държавата ще решава вместо тях. Прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди от универсалния пенсионен фонд във „Сребърния фонд“ е добро решение. Фондът е добра гаранция за парите на осигурените и така тези средства няма да се използват за изплащане на текущите пенсии, каквито бяха притесненията на опонентите ни. Така че тази седмица промените ще бъдат обсъдени в работната група и се надявам да постигнем консенсус.

Като че ли наистина се засили дискусията около пенсионните фондове и хората започнаха да се интересуват от темата, като имате предвид, че голяма част от българите са служебно разпределени?

Така е. След като се вдигна толкова шум по въпроса, хората започнаха да се интересуват в кой фонд се осигуряват за втория стълб. Смятам, че вече изтече достатъчно информация и така хората ще могат да направят правилния избор ­ дали да си прехвърлят средствата от универсален пенсионен фонд в ДОО, или пък да се осигуряват по сегашния ред и след време да могат да получават пенсия и от НОИ, и от УПФ. Също така с промените ще дадем възможност многократно да упражнят правото си на избор. А това право може да се упражнява веднъж в годината и до 5 години преди навършване възрастта за пенсиониране. А тези, които за първи път започват работа, и не са избрали фонд, ще бъдат разпределени служебно, както е досега.

Трябва ли да се върви към увеличаване на осигуровките? Според работодатели това ще струва дори загубата на работни места. Преувеличено ли е това мнение?

Ние не сме привърженици на увеличаването на осигуровките от следващата година, както предлага министър Калфин. В нашата предизборна програма е записано, че през целия мандат ще запазим данъчно-осигурителната тежест и смятам, че така трябва да бъде. Бизнесът има нужда от спокойна среда. Тъкмо започна да се наблюдава раздвижване на икономиката и не е удачно веднага да вдигаме осигурителните вноски. Това може да стане, да речем, на един по-късен етап, когато икономиката наистина се стабилизира. Но тепърва този въпрос ще се обсъжда и нямаме окончателно решение.

Ще бъде ли решен най-сетне проблемът с инвалидните пенсии, нормално ли е 800 000 души да получават такава пенсия?

Естествено, че не е нормално, но у нас всеки търси някаква вратичка за ранно пенсиониране. Въпросът за инвалидните пенсии предстои да бъде дискутиран. Трябва да се изработят законодателни мерки за ограничаване на неправомерно получаване на такива пенсии и за всякакви злоупотреби с това право.

В този ред на мисли, какво да бъде бъдещето на ТЕЛК. Трябва ли да бъдат закрити, или просто преобразувани?

Очевидно е, че има сериозна необходимост от промяна в ТЕЛК. От години има натрупани проблеми в тази дейност, които трябва да се решат. Те са и предпоставка за злоупотреби. Знаете, че върху идеята работят министерствата на здравеопазването и на труда и социалната политика. Аз обаче съм против закриването на ТЕЛК и за прехвърляне на тази отговорност изцяло върху Агенцията за социално подпомагане. Социалните работници нямат нужната квалификация и познания, за да преценят от каква помощ има нужда човек на базата на медицинската експертиза. Но се надявам да има законодателни промени и дано да приключат тази година, за да се прекратят злоупотребите.

Ще предприемете ли мерки и за да се прекрати „бизнесът“ с ражданията, както го нарече министър Калфин? Какво да се направи в тази посока?

Редно е да има законодателни промени в тази посока, защото не са малко случаите, в които все повече непълнолетни майки раждат деца. Може би те трябва да бъдат насочени към спиране на помощите на родителите на непълнолетни майки. В момента законодателството позволява тези надбавки да се получават. Трябва да се мисли и в друга посока ­ по преценка на социалния работник, когато майката не полага грижи за детето и помощите не се използват целесъобразно, те да се дават във вид на натура. Да речем, да се купуват дрехи, памперси и др. Също така и ако майката остави детето в институция до навършване на 2-годишната му възраст, то тя трябва да върне всички помощи, получени от раждането до момента на изоставянето. Това е идея и се подготвят промени в тази посока от социалното министерство.

Има и много злоупотреби при майките студентки. Много жени се записват уж да учат висше образование само за да вземат полагащата им се помощ, след което прекъсват. Подготвяте ли някакви промени?

Наистина трябва да се предприемат промени в тази посока заради зачестилите сигнали за злоупотреби. За 2014 година 7207 майки студентки са се възползвали от правото да получат еднократна помощ в размер на близо 3000 лева. Това трябва да се спре и да се въведат мерки. Може да има изискване майката да има право на тази помощ при условие, че не е осигурена. В момента това не е предвидено в закона. Какво се получава? Най-често майката е осигурена, работила е някъде и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете и след това се записва в даден университет. Плаща семестриална такса, но след това не учи. Затова би трябвало ако не продължи да учи, да върне получените пари.

Има ли отново увеличение на болничните в НОИ, или се забелязва тенденция на намаляване на тази практика?

За 2014 година има преизпълнение на бюджета за паричните обезщетения за временна нетрудоспособност и заболяване. Преразходът е 7,5%. Тоест с 24,6 млн.лв. повече са изплатени от предвиденото за годината.

Това означава, че злоупотребите продължават. Какво трябва да се направи?

Това е с 4,4% повече в сравнение с 2013 година. Явно и предприетите мерки не възпират хората от това.

Подготвяте и нов закон за доброволчеството. Каква е целта и ще стимулирате ли наистина тази дейност, на какво ще заложите?

Има належаща необходимост от създаване на правна регламентация на доброволчеството. Свидетели сме ежедневно на доброволческа дейност във всички сфери на обществения живот. Създаването на такава правна регулация на тази дейност в специален закон цели да определи и стимулира доброволческата дейност. През изминалата година бяхме свидетели на редица тежки природни бедствия. Хиляди хора от цялата страна се стекоха да помагат безвъзмездно в пострадалите райони от наводненията. Стана ясно, че солидарността и съпричастността към проблемите на хора, изпаднали в беда, е кауза за немалка част от българските граждани. Но когато тази дейност е облечена в правна форма, има правила, има организираност, координация, тогава има по-голям ефект и смисъл.

 

< Назад