ПП ГЕРБ

Лиляна Павлова: Очаква се понижаване на кредитния рейтинг на България

Водещ: С депутата от ГЕРБ Лиляна Павлова коментираме една тема с 3 подтеми. Първата безспорно е поетапното спиране на еворфондовете от вече втора програма. Другата тема е предстоящият 5-ти вот на недоверие - за провал във финансовата политика на правителството, който ГЕРБ ще внесе. И 3-тата тема, настоятелното упорство от страна на БСП за изграждането на „Южен поток“, въпреки евросанкциите, въпреки резервите на нашите стратегически партньори. Г-жо Павлова, нека да започнем подред. Колко ще струват на държавния бюджет спрените до сега плащания по европейски програми?

Лиляна Павлова: За съжаление точна калкулация на сумата не може да се направи. Факт е, че тя набъбва постоянно със всеки изминат ден и, както се оказа след мое парламентарно питане, включително за да ми изяснят точно каква е ситуацията в програмата за околна среда, плащанията и невъзстановените средства са много големи и те ще достигнат до един милиард, в един момент. И те трябва да достигнат, защото толкова трябва да са и разплащанията в програмата. Те са невъзстановени вече от Европейската комисия (ЕК). За спирането и на програмата за регионално развитие, по която може би ще заговорим по-късно, но тези две приоритетни оси, са две от най-големите приоритетни оси на програмата за регионално развитие, която е с бюджет 3 милиарда. 50% от нея, отново милиард и половина са блокирани и отново няма да бъдат възстановявани от ЕК. Предстои очакване, не го казвам със злорадство, а напротив, със изключително притеснение, и „Конкурентоспособност“ да бъде спряна идните седмици и месеци, което означава, че и от там един сериозен финансов ресурс ще бъде блокиран. Така че, сметката е около 3 милиарда, дано не се окаже в един момент, че са повече.

Водещ: Тази сметка ще бъде ли посилна за бюджета, ще може ли да се понесе?

Лиляна Павлова: Това всъщност е моето голямо притеснение, защото рисковите средства са големи и се увеличават. В същия момент България е подписала договор, черно на бяло, в който пише, че всяко едно спиране на плащанията, категорично не трябва да води до спиране на проектите, даже напротив, България е задължена да се разплаща с изпълнителите по тези проекти и по тяхното изпълнение, за сметка на държавния бюджет. Държавата го е декларирала и този буфер по принцип трябва да е предвиден в бюджета. Очевидно, такъв буфер не е предвиден. Някой не е предвидил такъв буфер от три милиарда за сметка на държавният бюджет. Затова именно беше и моят въпрос на блиц-контрола към министър председателя Орешарски - как ще покрие този буфер. Защото това беше и моя въпрос на „Бюджетна комисия“, аз участвах на заседанието, нищо,че не съм член на „Бюджетна комисия“. Да изясним ситуацията с този нов дълг от 3 милиарда, защото, каква е моята съвсем проста сметка? И в момента е предвиден дефицит от 1,8. При условие, че имаме изключително ниска събираемост, никакви приходи, от данъци и от акцизи нямаме приходи, разходите са огромни. Половин милиард бумнаха ей така, за градинки и паркове по села и паланки на партиен принцип и какво ли не. В същия момент ние виждаме нови и нови заеми. Дебатираше нов заем от три милиарда, като едва половината от тези 3 милиарда са за рефинансиране на стар заем. Другата част са покриване именно на дефицитите в бюджета, както е сметката, обаче няма да стигнат. От своя страна, тези три милиарда ще доведат до това изцяло да надскочим тавана, който сме си поставили на заеми и дефицит в бюджета от 2%, а ако продължим този темп, България ще надскочи и 3%. Не случайно беше и писмото от ЕК, критиките към България. Всичко това ще означава актуализация на бюджета, бюджетът няма да издържи, очевидно нови заеми ще трябва да се инвестират, нещата наистина придобиват едно сериозно, притеснително измерение. Министър-председателят, на моя въпрос не отговори. Зададох го два пъти, но конкретен отговор не получих. Вероятно, защото все пак той като финансист-човек, осъзнава каква е ситуацията и знае, че каквото и да ми отговори, ще ме излъже, и вероятно за това не отговаря. Нямам друго обяснение, защото отговор няма, а нещата са сериозни и притеснителни. Липсата на отговор го доказва, това нещо.

Водещ: Има ли връзка между поетапното спиране на еврофондовете, тази очертаваща се дупка от дри милиарда от една страна, заемите от друга, за други 3 милиарда, и искания от ГЕБР 5-ти вот на недоверие за провал във финансовата политика на правителството?

Лиляна Павлова: Абсолютно да, защото нашето огромно притеснение е именно това, което казах и в началото. Имаме цялостен провал в управлението на държавната хазна и бюджет. Защото, едно е параметрите на бюджета, които обсъждахме, и този свръх оптимизъм, който чухме, и от министъра на финансите, и от кой ли не, да се изговаря как икономиката ни има развитие и се покачва и т.н. Цифрите и фактите на анализаторите казват, не моите лични, че Европа се събужда, България е в летаргия и не се събужда, а напротив. В същия момент с тези свръх оптимистични прогнози се докарахме до тази ситуация, в която, нито приходите излизат, разходите са планирани в едни уникално високи приходи и всъщност, приходи като няма, разходите като продължават да се правят, те не спират да изразходват средства, което е другото притеснително. Не е ясно каква е тази фискална, бюджетна политика, която се води. Заеми винаги са се взимали. Политика по дълговете и плана за емитиране на емисии по принцип винаги е имало. Това е една стандартна политика и инструмент за финансиране на дефицита и рефинансиране на заеми. Тук спор няма. Но ние не получаваме ясен отговор и имаше скандално поведение в комисията по бюджет. Не ми се даваше думата и ми се забраняваше, включително и на мен, въпреки, че аз си зададох своите въпроси, председателят на комисията забрани на министъра на финансите да ми отговори. Каза - не отговаряйте, ще ни провалите хубавата емисия, ще ни се вдигнат лихвите. Те дори заемите си не могат да ги направят по един качествен начин. Ако искаме да емитираме дълг тайно, значи излиза тайно на пазара и не правим публично обсъждане. Обаче, ако искат да е прозрачно, трябва да ни позволят да задаваме въпроси. Не да ни се оправдаят, че заради нас и нашите въпроси за какво ще се изхарчат тези 3 милиарда нов дълг, щели да вдигнат лихвата. Това са изумителни неща за мен, които се случват.

Водещ: Извинете, но това поведение и таза забрана на финансовата, бюджетна парламентарна комисия, не означава ли всъщност точно обратното, че ще предизвика тревога, защото кой би предпочел да работи в неизвестност? Финансовият, банковият сектор най-вече предпочита откритост и яснота.

Лиляна Павлова: Разбира се, че предпочита откритост и яснота, още повече, че индикациите от страни по Европа и света не са добри за България. За съжаление очакваме да се понижи кредитният рейтинг. На този въпрос също не получихме отговор, но от завоалирания отговор на министъра на финансите разбрахме, че явно наистина се върви към понижаване на рейтинга на България. Всички трябва да си дадем сметка, че това означава повишаване на лихвите за България, което ще се отрази на всеки един български данъкоплатец. Именно за това е нашият вот на недоверие в тази цялостна политика, защото имаме нестабилност, имаме очаквано понижаване на рейтинга, дай боже да не стане, но с тази политика няма как да не стане. Липсва отговор на въпроса как точно ще се похарчи тази част от новите дългове, която взимат за покриване на дефицити, при условие, че дефицита се трупа ли трупа…

Водещ: И за кое по-напред?

Лиляна Павлова: За кое по-напред ще се харчи? Ето сега обещават да се повишават отново заплати, да се раздават нови и нови пари. До кога така? Всеки иска да харчи, аз съм съгласна. Стига да има от къде да се харчи, ще се радвам много да се харчи, да се инвестира, да се строи, но да работи икономиката. Но да харчиш без да имаш пари и разчитайки на някакви заеми… Нали всички ние ще плащаме тези заеми, трябва да знаем какво и как. Още повече, че когато се прави една такава операция, за да се взимат заеми, тя трябва да се направи по най-изгодния начин за държавата. А дали това е най-изгодният, трябва да кажат специалистите. Добре, че имат много свободни капитали на пазарите, на борсите по света, та дай-боже да имаме добра инвестиция. Ами, ако нямаме? Добре че, пак казвам, в момента има свободен „кеш“ в световен мащаб, но пък те ще искат да го застраховат, ще искат да го дадат на голяма лихва, защото виждат колко е нестабилна ситуацията в България. Инвеститорите са замразили инвестициите си. Нашият премиер едвам по църквите, по катедралите и при папата го приемат, а сериозни държави, страни-членки на Европейския съюз (ЕС), а и не само, не го приемат. Инвеститори не идват, никой не идва, пълна икомическо-политическа изолация.

Водещ: Г-жо Павлова, да ви попитам и като ресорен министър в правителството на ГЕРБ - на какво се дължи спирането на средствата по програма „Регионално развитие“, а и част на „Околна среда“ също?

Лиляна Павлова: Виждате, това като цяло е част от, както вече казах, една поредица – „Околна среда“, „Регионално развитие“, предстоят и програма за развитие на селските райони, и „Конкурентоспособност“ - породена преди всичко от недоверието в Европейските ни партньори, че в България се спазват правила и процедури, че се спазват европейското и българско законодателство, че тук има хора, които имат способността, желанието и волята да управляват нещата с един добър, управленски и качествен опит и капацитет. Защото, една година се работи по инерция, ако въобще можем да кажем, че някой работи. По-скоро вървят нещата по инерция, липсва комуникация, прозрачност няма. Тотално непредвидими са действията на управляващите. Ето, стана с „Околна среда“, повтори се с „Регионално развитие“. Няма дори предварителен одитен доклад, а вече спират парите само по първоначални индикации, че има някакви проблеми, грешки и финансови корекции или нарушения в процедурите. Това се прави, когато има сериозни впечатления от държавата, че тя не може да се справи. Проблеми с финансови корекции, с нарушения в търгове, винаги има. Във всяко едно управление, във всяка една държава, във всяка една оперативна програма. Въпросът е те да се контролират и да се налагат и навреме да се взимат мерки, да се налагат санкции и т.н. Ето, аз също през 2010г. имах писмо, но не за спиране, а за предупреждение - има проблеми, проверете си всички търгове 2007г. – 2009г., анализирайте грешките си, наложете финансови корекции - това и направихме и изчистихме проблема. Тук никой не ги предупреждава, тук директно им ги спират, защото им нямат доверие. Защото и предишното правителство, предишния мандат, когато бяха в подобна коалиция, им спряха парите и им нямат доверие, а хората са същите на повечето места, а някои дори са на по-високи позиции. Така беше и при предприсъединителните програми – веднъж е загубено доверието тогава, после при предишната тройна коалиция, сега отново. Няма как да им вярват.

Водещ: Когато говорим за доверие и пари, идва следващата тема. Ще строим „Южен поток“, въпреки евросанкциите. Да, но евросанкциите там са големи, а тук вече има избрани фирми-изпълнители с подписани договори. Това как ще се разреши?

Лиляна Павлова: Това, което казват и между редовете, и в писмата, които получихме, и по конвергентната програма, която коментирахме, и по националната програма, за България, това, което виждаме като коментари по Южен поток и спирането на еврофондовете, не са случайни. Те са обвързани. Веднъж ни казаха, имаха в януарския доклад по механизма за сътрудничество съмнения за корупция, неработеща съдебна система и т.н. Втори път с доклада ни казаха – спрете Южен поток“, не защото самият проект не трябва да се реализира, а защото трябва да се реализира с открита прозрачна процедура, с избор на изпълнител, а не процедура, проведена за пет дни между Коледа и Нова година, това не е прозрачен избор за изпълнител, спазвайте европейските правила, нищо повече, вие знаете, ние сме абсолютно в подкрепа и „за“ „Южен поток“, но нека да се спазват правилата, нека да се избират прозрачно изпълнителите. Орешарски казва на Барозу – да, да, ще ги спазим, а в същия момент министърът обяснява как вече обявява избраният изпълнител, който вече се е похвалил, още преди да е избран, че ще е той. Това недоверие и това, което се прави с „Южен поток“ - тъй като те очевидно директно не могат да ни спрат „Южен поток“, но могат да ни спрат еврофондовете е наказание и назидание. Това го казах и потвърдиха от БСП, чухме изявленията им по опорните точки, една от опорните точки беше, че ни изнудват, заради „Южен поток“, ама ние ще отстоим. Ама те ни изнудват не заради „Южен поток“, той си е хубав проект. Те искат просто да спазваме законите. Колко просто, но всъщност се оказва, че е доста сложно.