Tweet

Министър Лиляна Павлова: Обявили сме нова поръчка за сайт за председателството на ЕС, има достатъчно време той да бъде направен

Медия: "12+3" на БНР

Лиляна Павлова - министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз,
в интервю за предаването "12+3" на БНР

Водещ: Една от важните и обсъждани и през лятото бяха нещата, които ще се случват около българското председателство на Европейския съвет. Сега по темата продължаваме с човека, който знае най-много как се развиват нещата в тази област, министъра на европредседателството Лиляна Павлова. Добър ден.
Лиляна Павлова: Добър ден.
Водещ: Почти месец минало от момента, в който приехте работния план за европредседателството. Какво лично за вас е свършено до момента и какво не сте успели да направите?
Лиляна Павлова: Това, което е важно да уточним, че всъщност през юли месец на Министерски съвет беше приет първият вариант на национална програма за българското председателство, в който ние описваме какви са приоритетите на българското председателство, какви са акцентите и какви са специфичните теми със специален фокус на внимание, българското правителство така ще вложи специални усилия в своята работа като част от общия ни ангажимент да проведем това председателство, да работим по може би над 120-130 досиета, законодателни досиета, които трябва да бъдат разгледани по време на българското председателство, и провеждането на всички задължителни информации, на съвети и органи на съвета, които ние ще председателствуваме.
Водещ: Сега има една публикация от днес на колегите от „Дневник“, че е спряна поръчката за нов сайт за председателството на ЕС. Какво може да ни кажете за това?
Лиляна Павлова: Нека само може би да довърша на първия въпрос и тогава да преминем и на въпроса със сайта, тъй като това е една от организационните дейности. Този проект на националната ни програма за председателството включва приоритетите, досиетата, бих казала стратегическата, най-важната част от председателството, а именно всичките теми, досиета, законодателства и преговори, които ни предстои да ръководим, да бъдем балансьор, да бъдем неутрален председател и да намерим консенсусни решения там, където се налага, по горещи, тежки теми, както е Брекзит, както е бъдещето на Европа, както е бъдещият бюджет на ЕС, темата сигурност, миграция и т.н. Паралелно с това като част от ангажиментите по провеждането на председателството, особено частта, която ще бъде в България и специално в София, имаме ангажимент да осигурим, бих казала организационно-логистично това провеждане. Това включва много компоненти. Мога да ги разделя в няколко категории, едната от които е именно специалният сайт на председателството, който трябва да бъде изработен, както и допълнително специално да бъдат изработени традиционни аудиоклипове, филми, реклама и съответното им представяне в необходимите формати.
Водещ: Да се върнем на сайта, кажете защо не е успял да тръгне?
Лиляна Павлова: Започвайки със сайта, беше проведена обществена поръчка за избор на изпълнител, който трябва да направи сайта. Сайтът е специфичен, той включва в себе си не само изработване на сайт, но включва в себе си допълнителни компоненти, усложняващи тази процедура. Като например онлайн стрийминг или онлайн живо предаване на заседания и допълнителни компоненти. Оказа се, че нито една от трите подали фирми не е /…/ нямат и не могат да покажат опита да са правили поне две аналогични такива поръчки, или два такива сайта с такива допълващи компоненти. Това беше причината да прекратим процедурата, тя вече е обявена наново, така че се надявам, че при обявяване на процедурата допълнителни бих казала промени бяха направени, така че надявам се да има повече кандидати, които да могат да отговорят на изискванията…
Водещ: Колко време ще отнеме?
Лиляна Павлова: … да успеем да изберем някой да го изработи. Нека да кажа, че в това няма в момента драма, защото сайтът трябва да бъде наличен и да функционира към дата 1 декември, не по-рано. Така че има достатъчно време да изберем изпълнител и той да изработи и внедри такъв сайт за българското председателство.
Водещ: Да, обаче ако се влезе в този период на обявяване на обществената поръчка и ако има обжалвания, какво правите?
Лиляна Павлова: Винаги има план „А“ и план „Б“, така че създали сме необходимите дейности. Нека да кажем, че тъй като сумата на обществената поръчка е 70 хиляди лева, тя е от най-ниските суми и прагове, процедурата е доста облекчена, така че нямаме притеснения от гледна точка на такъв тип обжалвания и спирания на изпълнението. И затова казвам, че към момента мога да кажа, че няма, не е налице висок риск в това отношение.
Водещ: Тази сума 70 хиляди лева не предполага ли един, да кажем, по-събран сайт, а не това, което вие предлагате, което изисквате като възможности от фирмите, които кандидатстват? Казахте и за онлайн стрийминг, и всякакви такива неща, които изискват малко по-сложна платформа.
Лиляна Павлова: Мисля, че проведеното предварително пазарно проучване е такова, каквото се прави, показва, че това е една сума, която е реалистична.
Водещ: Какво се случва с НДК? Вие предполагам, че няма да може да ни кажете много, тъй като това вече е приоритет на следствените органи? Но какво се случва, всичко ли ще бъде наред?
Лиляна Павлова: Какво мога да кажа? НДК е наша основна сграда за председателството. Както чухме и от министъра на културата като принципал на дружеството, потвърди, че до края на годината ремонтът ще завърши, залата ще може да функционира, всички зали и самата сграда ще бъде функционираща, така че да отговори на изискванията за председателството и оттук нататък затова казах ние сме фокусирани върху същността на нещата, а именно политиките, приоритетите във всички тези досиета и законодателни дейности, които имаме да извършим по време на самото председателство и да заседаваме дали в НДК, дали в резиденция „Бояна“, или в тези заседания, които ще се провеждат в Брюксел. Важно е да свършим и концептуалната работа, която е наистина важният всъщност фокус на едно председателство.
Водещ: Вие имате ли чувството, че отделните институции работят по темата като един общ свързан механизъм, което е наложително предвид тежката задача?
Лиляна Павлова: Всички са изключително бих казала отговорни, всеки един министър, всяка една институция знае своите ангажименти и много отговорно подхожда към това. Вие знаете, ние съвсем наскоро утвърдихме допълнителен координационен механизъм на ниво зам.-министри, които да правят оперативна координация, подготовка, съгласуване на позиции, за да бъдем гъвкави, за да можем във всеки един отделен момент да знаем какъв е дневният ред на определеното заседание, понякога 5-6-7-10 заседания дневно по различни теми, за можем да взимаме бързо и адекватно гъвкави решения, когато се налагат промени, правене на компромиси. Така че координацията през ниво експерти, ниво зам.-министри до ниво министри в Съвета на ЕС, който ще бъде председателстван, мисля, че една добре вече работеща и смазана машина, която да даде всъщност резултата да защитим националния интерес, но да успеем да бъдем, бих казала, и балансьор, неутрален председателстващ в същия момент. Паралелно с това, разбира се, можем да кажем, че и днес на Министерски съвет беше приет специален наръчник за членовете на Министерски съвет, който включва няколко категории. Той включва ангажиментите, отговорностите и всичко много ясно разписано какво се прави в качеството на всеки един министър, /…/ съответния съвет на министрите, какво трябва да се прави, как да функционират спомагателните органи на съвета, които ние председателстваме и какво правим като взаимоотношения в рамките на ние като председател на съвета с Европейския парламент, т.нар. диалози между нас председателстващи съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, много ясно разписан именно за да подпомогне работата на всяка една институция, на всеки един министър и екип.
Водещ: Какво се случва с проблема с хотелите за гостите, които ще посетят България по време на това председателство? Знам, че имаше някакъв проблем с недостатъчния брой места.
Лиляна Павлова: /…/ доста хора ще посетят България. Това са над 20 хиляди души, които в рамките на тези 6 месеца, от 1 януари до 1 юли 2018 г. ще посетят България. Правилата /…/ в рамките на всяко председателство е, че председателството поема нощувките само на вип гостите, а именно на министър-председатели и министри…
Водещ: Нека да повторим това, което казахте за хотелите, не се чуваше добре за съжаление.
Лиляна Павлова: Практиката при всяко председателство изисква страната председател да осигури нощувките на ръководителите на делегации, а именно премиери, президенти или министри, съответните министри, зам.-министри, ръководители на делегации. Всички останали делегати, които са над 20 хиляди на брой, трябва сами съответно да осигурят своите нощувки. В смисъл да резервират, най-вече да заплатят. Това създава едно предизвикателство голямо пред възможностите на София от гледна точка на наличност на свободни места в хотелите. Защото знаете, че броят нощувки, броят туристи, посетители на нашата столица се е увеличил почти тройно, поне това е информацията ми от Асоциацията на хотелиерите, което определено е радостно за града и за развитието на града, но от друга страна, виждаме, че има сериозна конкуренция в настаняването. Днес ще проведа среща с Асоциацията на хотелиерите, за да видим какви са възможностите все пак да обезпечим необходимите места за настаняване. При ясното съзнание, че нито министерството, нито българската държава ще заплаща тези резервации, тези нощувки, което мисля, че е голямото предизвикателство.
Водещ: А от кого ще бъдат платени те?
Лиляна Павлова: Те ще бъдат платени от всеки делегат, който пътува и участва, той заплаща сам своето хотелско настаняване.
Водещ: Колко от държавните глави на останалите 27 държави в ЕС ще ни посетят по време на това председателство, ще има ли изобщо такъв тип посещения на високо държавно ниво?
Лиляна Павлова: Посещенията на високо ниво са разделени в няколко категории. Посещения и срещи на върха в България се очаква /…/ май, която ще бъде по темата Западни Балкани. Тогава очакваме държавни глави, съответно президенти и министър-председатели не само от ЕС, но и от Западните Балкани да дойдат на голяма среща на върха в София. Вие разбирате при необходимост или ако има някаква извънредна ситуация, би могло да има и друга такава. А всички останали срещи са на ниво вицепремиери, министри и зам.-министри, които са ръководители на делегациите. И едно от най-важните, това е посещението на цялата ЕК, това е председателят на ЕК, вицепрезидентите и целият колеж на комисарите. Плюс председателят на съвета и председателят на Европейския парламент. Всичко това ще приключи в началото януари. Най-вероятно това е 4-5 януари, когато има това най-високо посещение на най-високо ниво от всички европейски институции за откриването на председателството и за провеждането на първите формални и официални на най-високо ниво срещи. И оттук нататък имаме около 28 срещи на високо ниво, на ниво министри, министри от ЕС, от Азия, от Америка, от Западни Балкани, в различен формат, които ще се проведат в рамките на тези 6 месеца.
Водещ: Вие говорихте за опита, който ще направите, всичко това да бъде равноотдалечено от политическите страсти, но предполагам, че и вие знаете, че подобни големи мероприятия често се използват за различен вид политическа активност. С това как ще процедирате, как ще бъдете равно отдалечени от всички?
Лиляна Павлова: Може би трябва да разграничим този въпрос в две категории. От една страна, формалните и неформални заседания, съвети на органите на съвета не предполагат изобщо никакъв политически нюанс, никаква включително възможност за това да бъдат политизирани тези срещи. Те са тясно професионални, специфични по отделните теми и тематики. Друг е въпросът дали в българския парламент да кажем, в дебатите по темата за приоритетите, в дебатите по темата, свързани с приемането на позиции, определени позиции и решения, да кажем, на регламент или за ново законодателство. Дали е в социалната, здравната тема, сектор икономика или финанси, това вече ще си е национален дебат за това какви са българските национални приоритети. Но ние трябва да ги разграничим. Едно е как ние дебатираме в България кое е приоритет и кое как трябва да се случи в /…/, провеждането на заседанията и председателстването на всички тези срещи на министрите, взаимоотношенията във и със Европейския парламент са тема извънпартийна бих казала и тя не би следвало да бъде политизирана. Тук говорим да отстоим националния интерес, който е надпартиен и около който трябва да се обединим.
Водещ: Говорихте за трите „К“, след като беше приет първият проект на национална програма на българското председателство – консенсус, конкурентоспособност и кохезия. В някакъв смисъл може ли да се получи така, че тук в София на място да бъде променена тенденцията, кохезионните фондове да спрат своето действие след 2020 г.
Лиляна Павлова: Със сигурност дебатът е за бъдещето на ЕС, дебатът, заключенията или по-скоро карта на преговорите за това каква да бъде многогодишната финансова рамка след 2020 г. за новия програмен период, включително кохезионната политика, ще започне по време на българското председателство. Както на работно ниво, експертите, които трябва да свършат своите анализи, своята работа, така и на най-високо ниво, срещата, която планираме да бъде проведена в този контекст в началото на месец юни, заключенията на българското председателство по тази тема и това всъщност в европейския дневен ред каква е нашата позиция и надявам се вече да постигнем консенсус и в европейската за бъдещето. Но много важен момент. Не само че българската позиция още отсега можем да кажем, че бъдещият бюджет на Европа „2020“ и бъдещата кохезионна политика, благодарение на която в България беше развита и значително подобрена инфраструктурата, и сектор здравеопазване, образование и т.н., икономика, подкрепа за малки и средни предприятия, тя трябва да остане, тя е важна за развитието и за изравняване на различията за регионите в рамките ЕС, без това, разбира се, да ограничава необходимостта от новите фондове и новите предизвикателства пред Европа като сигурност и миграция. Затова нека да кажем, че България ще отстоява позицията си кохезионната политика да продължи да функционира по начина, по който е функционирала и до момента. Но така или иначе кохезионната политика е част от Лисабонския договор, тя е част от договора и принципите, на които функционират тези фондове, и те трябва да продължат и ще продължат. Въпросът е по какъв начин по-ефективно с по-малкото налични средства в резултат на напускането на Великобритания ние по-ефективно да продължаваме да финансираме политики като кохезионна политика, обща селскостопанска политика и програми, свързани с образование, сигурност, здраве и т.н.
Водещ: Добре, един последен въпрос. Малко личен. Какво ще прави Лиляна Павлова след приключване на председателството през юни 2017 г.?
Лиляна Павлова: Има много време да дадем отговор на този въпрос, има много работа, която да се свърши до края на 2018 г., така че този въпрос можем да го обсъдим /…/
Водещ: Примерно може да останете министър по европейските въпроси.
Лиляна Павлова: /…/
Водещ: Много лошо чухме последното изречение, но тук трябва да приключим. Благодаря ви за това интервю.

< Назад

Tweet