ПП ГЕРБ

Лиляна Павлова, ГЕРБ: Управляващите са спрели редица плащания, за да оставят добри показатели на хартия

Водещ: ГЕРБ и представители на национално представените организации на работодателите и синдикатите проведоха среща. Припомням, че те отправиха общ ултиматум към политическите партии и институциите, в който поискаха от тях незабавно да предприемат действия, за да доведат до успокояване на ситуацията у нас. Последва, разбира се, бърза реакция от страна на ГЕРБ и председателя на партията. Бойко Борисов ги покани на среща, за да изяснят защо слагат всички политически сили в един кюп. Тези, които стоят зад правителството, другите които нямат никакво участие и дори не са в парламента и ГЕРБ, който е опозиция. На срещата присъства и народния представител от партията – Лиляна Павлова. Госпожо Павлова, успяхте ли да разберете в хода на разговорите на тази среща защо са сложили ГЕРБ в един кюп с БСП, ДПС и „Атака“?

Лиляна Павлова: Бих казала, че срещата протече в един емоционален тон. На моменти бяха разменени и по-остри реплики, но въпреки всичко аз съм убедена, че дори с размяна на по-остри реплики и несъгласие от двете страни по някои точки, това е добър начин, по който можем да достигнем до реални резултати и до дебат, да наречем нещата с истинските им имена. Както вие коректно отбелязахте – Да, безспорно и категорично не можем да приемем, че сега, когато на правителството буквално му остават броени часове и дни да бъдем удобно пришивани и вината да понесем ние, които сме опозиция. Ние, които от една година заедно с всички български граждани, които имат абсолютно несъгласие с това управление, да поемем някаква вина или отговорност. Такава нямаме и не можем да имаме. Една година има абсолютно неуспешно управление на тази държава и не само неуспешно, в много сектори, за съжаление, е и пагубно. Това се усеща на гърба на всички български граждани.

Водещ: Пак ще повторя въпроса си. Обясниха ли аргументирано синдикалисти и работодатели защо ви сложиха в един кюп и къде бяха те през различните прояви на правителството Орешарски, защото си спомняме всички гневните реакции по време на вашето управление? Дотук те си мълчаха.

Лиляна Павлова: Точно така. За мен лично те не можаха да дадат аргументи, с които да обосноват защо изведнъж се оказахме ние виновните. Дори напротив, аргументите бяха в посока „Ами, всъщност ние искаме да се приемат закони.“ Ами, сигурно и ние искаме да се приемат закони, но къде бяха те една година, когато в тази една година виждаме какво се случи, виждаме по какъв начин се харчиха парите и по какъв начин е непрозрачно се разпределяше финансирането между общини. Къде бяха те, когато работници в пътни фирми не получават заплати с месеци и когато виждаме как фалират предприятия, дружества и бизнес. Заради липсващи реформи в ключови сектори като енергетика, здравеопазване и образование виждаме какво се случва. Мълчаха една година и сега, когато видяха, че след няколко дни това правителство си отива, изведнъж станаха много активни. Но, за да легитимират или замажат нечия вина, се опитват да привлекат към това и нас. Нашата позиция е ясна - категорично не можем да приемем. Те нямаха аргументи в тази посока. Оправданието беше, че искат да се приемат важни закони, но важните закони трябва да бъдат изработени и предложени именно в изпълнителната власт на правителството, а парламентарното мнозинство, което подкрепя това правителство да ги приеме. Виждаме, че всъщност освен тази абсурдна Тройна коалиция ние имаме и парламентарно малцинство, което се опитва да управлява и то по един безобразен начин.

Водещ: В крайна сметка стана ли ясно на тази среща – работодатели и синдикалисти, съгласиха ли се с факта, приеха ли го, че това правителство си отива и не може много да бъде направено през оставащите му дни?

Лиляна Павлова: Мисля, че да. За мен най-доброто като резултат е, че наистина постигнахме 100% съгласие, че задължително, неизбежно и незабавно да бъде актуализиран държавният бюджет като цяло и най-вече основен елемент на тази актуализация да бъде актуализацията на бюджета на здравната каса. Целта е да не сме в тази абсурдна ситуация, в която няма пари за лекарства, няма пари за спешни операции и лечение на болни. Днес имаше едно заглавие, което мога да цитирам: „С чаршафи, храна и лекарства да ходим в болниците“. Така че, тук имаме пълен консенсус и се съгласихме. Надявам се най-накрая, ако мога да използвам този израз „да им увре главата и на управляващите“, и виждаме, че здравната каса е предложила да поискат актуализация. Тя не боли, не е страшно и е един нормален процес. Всеки бюджет трябва да се преразглежда и актуализира. Не е страшно и трябва задължително да се направи, защото в противен случай и служебното, и следващото правителство ще бъдат с вързани ръце, когато няма да имат и гъвкавостта, и възможността да взимат каквито и да било решения, за да се реши тази криза и в здравеопазването, и в другите сектори. Така че, да, около това се обединихме. Ние потвърдихме нашата воля и желание за приемането на дневния ред предложен от председателя Миков, най-вече за актуализациите и получихме подкрепа в тази посока и благодарност, така че мисля, че това беше позитивът на проведената среща, ако трябва да имаме такъв, но проблемите остават. Всъщност най-голямото ми притеснение на мен и на всички нас, е че това бягане от актуализацията на бюджета за мен лично крие три основни проблема. Първият е, че очевидно не искат да си признаят, каква е реалната ситуация в държавата. Не искат да си признаят, какви са реалните параметри на бюджета, защото те ще докажат, че държавата е в лошо финансово състояние и има пълен провал в изпълнението на финансовата и бюджетна политика. За да не съм голословна, ще кажа три цифри – имаме 1 млрд. неизпълнение на приходите в бюджета. Имаме половин милиард дупка и дефицит в бюджета на НЗОК и в момента сме в ситуация, в която сумата ще достигне до милиард, милиард и половина с всички обявени търгове. Само пътната агенция, например, обяви търгове за 700 милиона финансово необезпечени договори, който кумулативно ще направи над милиард и половина, и всъщност ние виждаме една огромна дупка от 3-4 милиарда, която може да достигне и 5, ако се продължат нещата по този начин. Така че за никаква финансова стабилност и икономически подем не може да говорим. Паралелно с това, ако добавим няколко цифри, както виждаме тенденциозното водене към това България да загуби делото за „АЕЦ Белене“, това е още милиард и седемстотин, които трябва да се осигурят от бюджета. Договорът ни за „АЕЦ Козлодуй“, който предстои да бъде подписан за 7-ми блок, е отново финансов ангажимент на държавата. Неустойките за „Южен поток“ са 380 милиона евро. Удължаването на живота на блокове 4 и 5 също са 600 милиона евро. Всичко това, ако го добавим към разходната част на бюджета, няма приходи, няма от къде да се плати сметката. Това е истината в цифри и за това е много важно да видим къде се намираме, защото може би така дефицитът ще надмине не само заложените 2%, но и законовите 3%. Влезнем ли в свръхдефицит, с всички тези милиарди или милиони, ние ще трябва да ги платим по две, защото толкова е глобата, която България ще трябва да плати към Европейската комисия, ако наистина влезем в свръхдефицит. Така че тези черни краски може и да не са толкова черни, ако бюджетът се актуализира, ако се спрат излишните и вредни разходи и тогава нещата трябва да успеят да се контролират и балансират. Те искат в момента да си тръгнат с добри цифрови показатели, а след това да му мисли служебното или което и да било друго правителство, което ще е изправено пред абсолютна бомба, която ще му се взриви в ръцете. Използвам случая да кажа една много важна информация, че всички плащания по всички оперативни програми, извън тези за човешки ресурси на Министерството по труда и социалната политика, са спрени. Спряна е програма „Транспорт“, „Регионално развитие“, „Околна среда“ и не само че са спрени от Брюксел, но и на национално ниво няма плащания. Седят разкопани градовете и фирмите не работя. Защо го правят? Правят го, за да имат добри показатели на бюджета, но те са изкуствени, те са на хартия и те ще доведат до много пагубни резултати, ако такава политика продължи да се води.

Водещ: Дали ще се съгласят партиите, подкрепящи това правителство, да се извади истинската, реална картина на този бюджет?

Лиляна Павлова: От всичко, което виждаме като поведение, както стана популярен изразът за това правителство с опорните точки, с които се изявяват, виждаме, че не, няма. Определено ще се опитат да държат финансовите параметри на хартия, да изглеждат чудесни, но както стана през 2009 година да кажат: „Ние оставихме държавата в чудесни параметри. Те дойдоха и започнаха да взимат заеми“. Вижте, аз само от договорите, които ви изброих, кой да управлява ще решат хората на изборите, но който и да дойде, октомври месец той ще трябва да разплати тези милиони и милиарди договорни задължения, неустойки и всичко това, което в момента се трупа. Какво като те си отидат и кажат, че са оставили чудесни параметри? Някой ще трябва да им плати сметката. Така че, те определено ще вървят в тази посока и определено това ще е тезата, която ще отстояват. Виждам, че вече има някакво съгласие поне по актуализацията на бюджета на здравната каса, но вероятно ще се направи по начин, по който да се скрият другите щети, защото те, разбира се, в своя си стил ще искат друг да им плати сметката, както е било винаги досега. Не трябва да го позволим не само сега, но и, разбира се, на изборите мисля, че хората ще им го покажат много ясно, но трябва да си кажем истината от сега, а не да се обясняваме после, когато вече е късно. Като онази приказка за Иванчо и стомната – като е счупена стомната и да ги бием, и да не ги бием, ще е късно, и няма да има смисъл.

Водещ: Вие като съобщихте тези цифри на синдикалисти и работодатели, те ангажираха ли се да ги поставят на реално управляващите България?

Лиляна Павлова: Да, те се ангажираха, тъй като част от тези представители, не всички, а само избрани и подходящи или удобни за властта, не знам на какъв принцип точно, са имали среща днес с министър-председателя, който им е казал, че ще актуализира бюджета и им е наговорил, колко е розово всичко в държавата и те това се опитаха да покажат, но когато ние извадихме тези аргументи, които аз сега споделям с вас и вашите слушатели, те казаха: „Ами, ние това не го знаем. Ние виждаме други цифри“. Ето това е най-големият проблем, че на хартия нещата са много розови. Реалността е коренно различна и те се ангажираха да водят разговори. Аз се надявам да го направят и да си влязат в ролята на активни синдикати и работодатели. Голяма част от тях се бяха покрили през тази една година, но се надявам, че сега ще бъдат активни, за да се спаси ситуацията, защото тя все още би могла да бъде в някаква степен преодоляна, но това трябва да се направи, а не да се крият и да мишкуват или да закопават мини, по които ще стъпват всички оттук нататък, с които те ще ни заровят.