ПП ГЕРБ

Мария Габриел: Проблемите в ОСП трябва се решат в диалог с българските институции

Водещ: Тристранните преговори по оформянето на новата Обща селскостопанска политика приключиха. Въпреки че тя залага на по-голяма справедливост за земеделските производители и повече гъвкавост при прилагане на регламентите за държавите-членки, останаха и ощетени. Ще ви представим два примера за това.

В Кюстендил се състоя среща заради невъзможността на общини от областта да участват в Програмата за развитие на селските райони. И през новия програмен период малките населени места там ще останат извън програмата и няма да имат възможност да се възползват от европейско финансиране. Очакваме препоръките как да намери решение проблемът от Мария Габриел, евродепутат работещ в Комисията по земеделие на Европейския парламент. На лице е и още един проблем на ощетеност в ОСП: секторът на пчеларството няма да бъде подпомогнат нито чрез директни плащания, нито чрез обвързано с производството подпомагане. В този контекст, българският евродепутат Мария Габриел от парламентарната група на ЕНП/ГЕРБ депозира в Европейската комисия пореден въпрос, свързан с възможностите за подпомагане на пчеларството в България и Европа като цяло. Г-жо Габриел, това са поводите да ви потърсим. Да започнем с тревогата в Кюстендилска област за изключването им от участие в Програмата за развитие на селските райони. Какво може да се направи за хората там?

Мария Габриел: Най-напред те трябва да получат отговор от компетентните институции на национално ниво – защо това се случва и заедно с тях могат да намерят решение. Защото когато говорим за Програмата за развитие на селските райони, там знаем много добре, че става въпрос за силна отговорност на националните институции при дефиниране на приоритети и програми, в което те участват много активно и съответно те са тези, които могат да дадат най-ясните отговори. На европейско ниво отговорите са свързани много повече с директните субсидии.

Водещ: Така че вашата препоръка е от Кюстендил и Кюстендилска област, която включва 40 малки общини, да се обърнат директно към българските власти, към българското правителство, така ли?

Мария Габриел: От тях те могат да получат най-адекватни отговори, за да могат да бъдат включени в програмите, да разберат въз основа на какво се стига до тази ситуация. На национално ниво са събеседниците им, които могат да им дадат най-ясни и аргументирани отговори и с тях могат да намерят решение.

Водещ: Другата тема – сектор пчеларство няма да бъде подпомогнат нито с директни плащания, нито с обвързано с производството подпомагане. Отправили сте питане до ЕК какво може да се направи след като тристранните преговори по оформяне на новата обща селскостопанска политика приключиха?

Мария Габриел: Това е поредният въпрос, който задавам на ЕК, свързан с развитието на сектора на пчеларството. Спомняте си, че ЕП беше единствената институция, която гласува за това в новата обща селскостопанска политика да има директна субсидия. Въпреки че това решение беше прието с голямо мнозинство в ЕП март месец, ЕК и Съветът на министрите не се съгласиха и предложението не беше включено в крайния текст. Това поставя сектора в изключително трудно положение, междувременно то ни позволява да имаме един много задълбочен дебат за това, какво може да се направи, какви са възможностите, защото има няколко варианта – от една страна стои Националната програма по пчеларство, която работи много добре с изключително висок процент на усвояване на средствата – в рамките на 80-90 процента, но тази програма е с бюджет, който не позволява да бъдат подпомогнати повече от 1000 пчелари, което означава, че тя е за много малък брой и крайно недостатъчни средства. Много обезпокоителни са сигналите, че тази програма за следващия й период 2013-та – 2016-та ще бъде с намален бюджет, в рамките на около 2 милиона. При положение, че имаме такава добре работеща програма и че това е единственият начин, по който може да се подпомага пчеларството, ми се струва, че не е този сектор, от който трябва да бъдат орязвани средства, освен това сега е моментът, в който трябва да направим задълбочен дебат в какви други схеми могат да бъдат включени пчеларите. В рамките на Програмата за развитие на селските райони и агроекологичните мерки, които в новия период ще бъдат 30 процента задължителни, може би имаме нужда от повече експертиза, за да разберем как може да бъде включено пчеларството. Освен това е необходимо да продължим и задълбочения дебат що се отнася до схемата за малките земеделски производители - тук отново ЕП беше изключително активен, дадохме възможност на страните членки чрез доброволна схема да могат да изплащат еднократна годишна субсидия между 500 и 1250 евро на малките производители и е много важно да продължим дебата, защото в случая с България, в която схемата за единно плащане на площ ще продължи до 2020-та година, отново пчеларите са тези, които са в неизгодна позиция, защото ние знаем, че по-голямата част от тях не са собственици на земя и професията, която упражняват не е свързана с обработването на земя. Така че исканията на пчеларите са много справедливи, затова чрез диалог и чуваемост трябва да се намери решение за сектора, а моят въпрос продължава да повдига тези теми на европейско ниво. Важно е в рамките на Общата селскостопанска политика за следващия период да разберем каква е позицията на ЕК за възможностите за подпомагане на сектора на пчеларството.

Водещ: Мога да допълня казаното от вас, че на 23-ти октомври пчелари от цяла страна ще се съберат пред сградата на Министерство на земеделието в София, за да изразят гнева си срещу липсата на политика в сектора. Как можем да свържем това, което гневи пчеларите в България, и решението за тях по Общата селскостопанска политика?

Мария Габриел: Свързваме го с това, че заедно с българските пчелари 3 години успяхме да прокараме тази, придобила вече известност като българска идея за директна субсидия на пчелно семейство, защото е факт, че такава субсидия няма не само в България, няма в нито една друга страна членка. Факт е обаче, че само единия съзаконодател – ЕП го подкрепи. Това означава, че въпреки че на европейско ниво няма възможност за европейски субсидии, в рамките на новата Обща селскостопанска политика се борихме за гъвкавост, т.е. страните членки да могат в рамките например на Програмата за развитие на селските райони да дефинират сами своите приоритети, така че те да бъдат адекватни на интересите и на нуждите на земеделските производители. И ето го, според мен, искането на нашите пчелари – тъй като на национално ниво имаме все още възможност и време да заявим ангажимент към този сектор в момент, в който могат да се дефинират тези програми, е необходимо да има диалог и аз мисля, че пчеларите това искат – диалог с институциите, да могат да чуят аргументите за това какво е възможно и какво не е.

Водещ: Не зная до колко би било реалистично, но възможно ли е да се направи някаква поправка до гласуването на новата Обща селскостопанска политика в ЕП. Тя мина в Комисията по земеделие, но дали е възможно нещо да се промени при гласуването в пленарна зала?

Мария Габриел: Не мисля, че е реалистично, да мислим, че на ниво европейски институции нещата могат да се променят. Текоха много тежки дебати, намерихме споразумение между трите институции, в което всяка институция имаше възможност ясно да заяви какво подкрепя или не в новата Обща селскостопанска политика. Това не бива да измества фокуса от това къде трябва да са насочени усилията ни – отговорността е наша, на национално ниво и тя се състои в това да заявим интерес към сектора и да дадем възможност на тези хора да получат признание за труда си. И в крайна сметка да признаем стратегическото място на пчеларството във хранително вкусовата верига, защото чрез опрашването зависят растителните видове, става въпрос за запазване на разнообразието, става въпрос за здравето на нас като потребители и като консуматори на мед и пчелни продукти. Така че това е според мен основното предизвикателство. Разбира се във всеки един момент ако има възможност за текст, който се разглежда в ЕП, да бъде повдигнат този въпрос, ние ще продължаваме да го правим, защото благодарение на такъв тип постоянно повдигане на въпроса колегите подкрепиха поправката за даване на директна субсидия за пчелно семейство, но двата процеса в момента са с малко по-различен срок: сега в най-кратък план е много важно на национално ниво да заявим ангажимент към сектора, а в европейските институции дебатът ще продължи.