Мария Габриел: Когато икономиката потръгне, доверието в ЕС ще се възстанови

Медия: вестник „Монитор“

Интервю на евродепутата от ГЕРБ, заместник-председател на Групата на ЕНП и ръководител на българската делегация в групата на ЕНП Мария Габриел за вестник „Монитор“

- Г-жо Габриел, Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП преразглежда схемите за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в учебните заведения. Вие внесохте предложение да се включат и някои традиционни български храни, като мед, кисело мляко и сирене в храненето на децата в училищните столове. Каква точно е идеята ви?

- Новото предложение, което обединява двете схеми в една програма, ще намали административната тежест за училищата чрез въвеждането на единна процедура за кандидатстване и единни проверки. Новата програма ще разполага с увеличен бюджет в рамките на Общата селскостопанска политика - до 230 млн. евро за учебна година: 150 млн. евро за схема „Училищен плод” и 80 млн. евро за схема „Училищно мляко”. Тя ще се финансира изцяло със средства от бюджета на ЕС. В рамките на предстоящите дискусии в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент е много важно България да бъде активна. Това е възможност в обхвата на предложението за нов регламент да се включат традиционни за България продукти, които имат доказано положителен ефект върху здравето на децата, а такива са киселото мляко, сиренето и медът. С колегата от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев внесохме такива предложения. Освен постигането на здравословен и балансиран режим на хранене на децата, включването на местни, регионални или национални селскостопански продукти, ще стимулира местните и биологични производители чрез осигуряване на пазар на продукцията. Необходимо е подобряване на хранителните навици на децата, а от друга страна е важно да стимулираме местните ни производители чрез осигуряване на пазар на продукцията. По данни на Националния център по опазване на общественото здраве средната дневна консумация на пресни плодове и зеленчуци при деца на възраст 7-10 години е недостатъчна (едва 40% от препоръчителното количество за тази възрастова група). Балансът в хранителния прием още от ранна детска възраст е предпоставка за превенцията на затлъстяването, подобряване на общественото здраве и намаляване на дългосрочния риск за развитие на социално значими болести - сърдечносъдови, диабет, някои ракови заболявания. Така че ние ще продължим да търсим подкрепа от колегите в Европейския парламент от другите страни.

- Преди няколко дни стана ясно, че ЕК отделя 1 млрд. евро по линия на инициативата за младежка заетост още през тази година. С промяната предварителното финансиране, което държавите от ЕС получават, ще се увеличи 30 пъти. От какво можем да се възползваме ние?

- Дори когато се създават нови работни места, за младежите често е трудно да се интегрират успешно на пазара на труда. С гаранцията за младежта държавите членки се съгласиха да гарантират, че младите хора под 25 години получават качествено предложение за работа, чиракуване или стаж до 4 месеца, след като завършат образованието си или изгубят работата си. С отпускането предварително на тези 1 милиард евро на държавите членки се предоставя възможност да започнат да изпълняват този  ангажимент към младите хора – страните ще получат 1/3 от предвидените 3,2 млрд. евро веднага след приемането на оперативните програми. Бенефициентите могат да предлагат например проекти за формиране на умения в младите хора, които биха спомогнали да отговорят на настоящата ситуация на пазара на труда. Средствата могат да бъдат използвани, за да се отговори на основните предизвикателства в България по отношение на младежката заетост, каквито са големият брой преждевременно напускащи училище, дуалното обучение, недостатъчният брой инициативи за чиракуване, недостатъчните мерки, конкретно насочени към младежите с ниска квалификация. В Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта са разписани подкрепящи мерки за интегриране на пазара на труда, като се определя запазена квота за младежи до 25 г. Младежите ще имат възможности за обучение за ограмотяване, обучение за придобиване на професионална квалификация. Ще получават информация и насочване към работни места, съответстващи на профила им, субсидиране на временна заетост за младежи от региони, в които безработицата е висока, подкрепа за стартиране на собствен бизнес от младите хора с високо образование. Вярвам, че изразходването по целесъобразност на отпуснатите средства ще доведе до желаните резултати за намаляване на младежката безработица.

- Данните обаче са доста притеснителни - според проучване 28% от младежите ни са без работа, като половината от тях нито учат, нито работят. Как си го обяснявате?

- Това не е проблем само в България. 7,5 милиона млади европейци на възраст между 15 и 24 години нито работят, нито учат, нито се квалифицират. По данни на Евростат процентът на безработица сред младите хора в ЕС е бил 22,9% през февруари миналата година. На фона на тези цифри е важно да се разбере, че разликите между отделните държави членки по отношение на степента и причините за младежката безработица са толкова разнообразни, че не позволяват уеднаквен европейски отговор. Почти във всички страни обаче има един сходен проблем – националните образователни системи просто не предлагат обучение, което да осигурява умения, необходими на пазара на труда. Това от своя страна води до хиляди незаети позиции на целия континент поради хроничен недостиг на умения. В действителност интересите на младежите и предприятията съвпадат, когато става въпрос за това какви умения са необходими, но образователната система не ги предлага. Това е една от причините за високия процент безработни младежи и у нас. Съществува обаче и една специфична причина – има млади хора, които не работят и не учат по здравословни причини или попадат в други уязвими групи. Сблъсквайки се с трудностите на пазара на труда, в даден момент те доброволно остават извън образователната система или трудовия пазар. Тук на преден план излиза необходимостта от социално приобщаване – държавите членки трябва да прилагат мерки за създаването на повече и по-добри възможности за тези млади хора. Не на последно място е липсата на мотивация. Трябва да се намери подходящият начин,

- Знак за какво според вас е победата на СИРИЗА?

- След години на бюджетни икономии и падане на БВП на Гърция с 25% гърците гласуваха протестно. Но всички в ЕС трябва да осъзнаем, а гръцкият народ да разбере, че най-големите проблеми в гръцката икономика не са изчезнали и не са се променили в нощта на изборите. Важно е всички заинтересовани страни да не се поддават на популизма, защото той проблеми не решава. ЕС има нужда от една стабилна Гърция, устойчиво развиваща се и грижеща се за своите граждани за намаляване на неравенствата. И Съюзът помага това да се случва. Но ЕС иска и Гърция, способна да изплати дълговете си и поетите ангажименти. Европейските партньори са готови за диалог с новото гръцко правителство при отстояване на европейските ценности за солидарност и сътрудничество, но и при спазване от страна на Гърция на изискванията за отговорност и надеждни реформи. Отстъпките в преговорите за дълга на Гърция може да доведат до прецедент, който да не бъде одобрен от останалите европейски граждани. Да, Европа ще подкрепя Гърция, ще бъде до гръцкия народ, но правителството трябва да спазва поетите ангажименти.

- Можем ли да говорим, че е започнала промяна на европейския модел, като отправим поглед и към случващото се в други страни, като Испания, да речем?

- В период на продължаваща криза и спомена от затягането на коланите е обяснимо засилването на влиянието на политически сили, които пропагандират политика срещу икономиите и финансовата дисциплина. Но не трябва да забравяме, че ЕС успя да се съхрани именно благодарение на строгите мерки. Европейските избори миналата година показаха, че можем да отговорим на евроскептиците чрез отговорно сътрудничество между партиите в Европейския парламент, като успяхме да се обединим за стабилно мнозинство при избора на председателя на Европейската комисия. Така попречихме да бъде нарушено функционирането на ЕС. Конфронтацията и противопоставянето не водят до нищо добро. Ключовата дума е диалог – диалог между националните политически сили в една страна и между страните членки и европейските партньори. Икономическият растеж е този, който основно ще определи посоката на политическия вятър в ЕС. Когато икономиката потръгне, доверието в ЕС ще се възстанови. Новият инвестиционен план на ЕК за 315 милиарда евро, който да съживи европейската икономика, е стъпка в правилната посока. А появата на нови субекти в политическия спектър не е нищо плашещо, напротив. Европейският политически модел има нужда от нови елементи, които да надграждат неговата структура, но при отстояване на демократичните ценности и с грижа за европейските граждани.

- Заемат ли вече жените повече ръководни постове, каква е тенденцията?

- Докладчик съм на ЕП по предложението за директива относно жените в управителните съвети на дружествата, което получи силна подкрепа от Европейския парламент, но продължава да бъде блокирано в Съвета. Държавите членки трябва да осъзнаят, че жените очакват приемането на директивата и тя трябва да намери отражение на всички йерархични нива, така че дамите да могат да покажат своя потенциал и да заемат ръководни постове и мениджърски позиции. Жените са 60% от завършилите висше образование в ЕС, но след това на пазара на труда са принудени да приемат работа, която не отразява придобитите знания и умения. Целите на стратегията „Европа 2020” не могат да бъдат постигнати, без да се счупи невидимият стъклен таван, който не позволява на жените да заемат ръководни постове. От представянето на предложението за директива през ноември 2012 г. Европейската комисия констатира значително повишаване на представителството на жени при вземането на икономически решения – от 16,6% към момента на публикуването на текста до 17,8% през октомври 2013 г. През април 2014 г. делът на жените сред членовете на управителни съвети вече беше 18,6%. Но за да постигнем още по-добри резултати, държавите членки трябва наистина да поемат своята отговорност и да одобрят директивата.

- Организирахте кръгла маса, посветена на Седмицата на толерантността на ООН. Намерихте ли отговор на въпроса как арт, култура, наука творят разбиране и диалог, каквато беше целта на срещата?

- Самият факт, че на тази конференция се събрахме представители на различни сфери – политика, култура, изкуство, литература, само по себе си беше доказателство за силата на толерантността. Всеки един от нас подчерта ролята и значението на другите, не ги противопостави, не ги омаловажи. В това всъщност е истинският смисъл на толерантността – в разбирателството и взаимното уважение. Мотото на ЕС „Единни в многообразието” се вписва силно в темата, защото многообразието обогатява нашите култури, общества, икономики. То ни кара да мислим по-мащабно, да уважаваме различията, има силата да направи обществата по-добри. Участниците се съгласихме, че изправени пред най-различни форми на расизъм, ксенофобия, антимигрантски и антималцинствени нагласи, толерантността трябва да присъства навсякъде около нас.

 

< Назад