Tweet

Мария Габриел: Необходим е енергиен интеграционен модел – сърцевина на единна енергийна стратегия ЕС - Средиземноморие

Медия: „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Следват новини с адрес от европейските институции и засягащи нашата страна. Енергийният сектор може да се превърне в лост на евро-средиземноморското партньорство. Затова е необходимо да се отиде отвъд търговията с енергия, за да се създаде реален енергиен модел, който да е устойчив във времето. Тази теза представи Мария Габриел, заместник-председател на групата на Европейската народна партия по въпросите на евро-средиземноморските отношения и ръководител на българската делегация в ЕНП. Представи я при откриването на състоялата се в Брюксел конференция на високо равнище за енергетика, в контекста на партньорството на ЕС със страните от Южното и Източното Средиземноморие. Г-жо Габриел, представите ни аргументацията за този реален енергиен модел, който трябва да се създаде в контекста на средиземноморското сътрудничество с ЕС. 
Мария Габриел: Радвам се, че Европейският парламент отново е домакин на такава конференция на високо равнище за енергетиката, именно в контекста на партньорството ни със страните от Южното и Източното Средиземноморие. Защото несъмнено трябва да вземем предвид контекста, който ни заобикаля. Всички знаем от една страна, какво се случва с Украйна и с Русия. От друга обаче трябва много ясно да кажем, че сегашният контекст, свързан с енергетиката, е постоянно в движение. Той със сигурност не е резултат на прогнози. Знаем, че до 2040 г. ще се увеличи търсенето на енергия с над 37%. Знаем междувременно, че на глобално ниво нестабилност и несигурност са двата ключови елемента, които са характерни, включително и за страните, които са доставчици и производители на енергия. Така че в този момент е много важно ЕС реално да помисли, как може да даде нов тласък за обща енергийна стратегия на съюза и средиземноморските страни и направи така, че да имаме обща стратегия, която да вземе предвид основните предизвикателства, пред които сме изправени. А тези предизвикателства са свързани с политиката ни за съседство. Със сигурност имаме нужда от дългосрочна стратегия за сътрудничество, имаме нужда от това лидерството между Севера и Юга – да намери такъв баланс, че да се преодолее зависимостта на южните страни от Европа. Имаме нужда също така, ето една от тезите, за която аз изключително много настоявам и тя е да не бъдат включени във формулирането на бъдещата стратегия само страните, които чисто географски са съседни на областта на Средиземноморието. 
Водещ: А кои трябва да влязат в тази група? 
Мария Габриел: Традиционно страните, които асоциираме със Средиземноморието, са Италия, Испания, Франция, Гърция. За нас е много важно страни като България, като Австрия, страни от Северна Европа, всички да сме наясно, че имаме общ интерес, европейски да диверсифицираме доставките си и по този начин да осигурим сигурност, на която сигурност не можем да разчитаме в момента. Имаме блестящо доказателство на фона на случващото се с Русия и Украйна. Ето защо е много важно и страни като България да вземат все по-активна и на по-преден план позиция що се отнася до сътрудничеството със Средиземноморието, за да можем реално да посрещнем това енергийно предизвикателство чрез алтернатива и чрез гарниране на енергийните доставки. Затова е важно да участваме в такъв тип дискусии, затова е много важно ясно да идентифицираме основните ни приоритети. Те са ясни – газ, електричество, енергийна ефикасност и диверсификация. Това са всъщност и основните приоритети на последната министерска конференция, която се проведе в Рим под егидата на италианското председателство на ЕК. Така че за нас, като българи, е важно да съумеем да направим така, че традиционният ни поглед да не е обърнат към страни, за които имаме практика до този момент да очакваме от тях сътрудничество, а по-скоро да имаме смелостта и да се обърнем и към тези страни от Южното Средиземноморие, които определено в този момент проявяват много силен интерес към страни като България. 
Водещ: Как България може да се включи в диалога с тези страни? Как може да ги убеди и как може да ги привлече в дългосрочно партньорство? 
Мария Габриел: Ще цитирам най-малко два примера. Най-напред трябва да кажем със сигурност, че не тръгваме от нулата. Още от 2008 г. със създаването на Евро-Средиземноморския съюз и след това 2011 г., когато върховният представител Катрин Аштън и ЕК обявяват създаването на т.нар. енергийна общност, България е сред страните, които проявяват интерес. На едно от последните заседания на италианското председателство България също е сред страните, която ясно е казала, че ние ще се присъединим към тази енергийна общност, към общата енергийна политика. Така че в този момент ние, що се отнася до чисто европейско ниво, сме заявили участие и го показваме. Друг е въпросът, че на този етап най-важно е думите и намеренията да се превърнат в действия и ето защо ще бъдем бдителни да следим нещо много конкретно: ще има ли проект, свързан с енергетиката в плана Юнкер за инвестиции? Това е един от въпросите, който на този етап стои. Ние знаем, че проектите са в период на селекция. Нещо повече – през февруари очакваме от комисар Йоханес Хаан първото предложение за започване на консултация за ревизия на политиката за добросъседство. В тази политика за добросъседство трябва да има непременно много силно застъпена темата за енергетиката, която може да се превърне наистина в катализатор и за стабилност, и за икономическо развитие за страни като България. Така че ето две теми, по които България е пряко заинтересована. Просто трябва да продължим да бъдем активни. 
Водещ: Предлагате нещо ново, революционно за ЕС – чрез енергетиката, регионалното сътрудничество да се превърне в регионална интеграция. Правилно ли Ви разбирам? 
Мария Габриел: Това наистина е част от предложението. И аз затова се радвам, че на този етап сме свидетели на много добра реакция и одобрение от страна на партньорите. Защото на конференцията в Европейския парламент с нас беше не само ЕК, не само представители на Средиземноморския съюз, но и министрите на енергетиката на страни като Тунис, Алжир. Алжир е третата страна доставчик на газ за Европа. Това, че за нас това са стратегически партньори, тяхната реакция, когато чуят изложена по този начин позицията ни е много позитивна. Т.е. още веднъж показваме, че чрез диалог и гледайки в една посока, можем да се приближим с няколко стъпки поне към реализирането на такъв тип план и мисля, че ако наистина този план бъде придружен с конкретни действия, може да се стигне до нещо много положително за всички страни не само за географски разположените в Средиземноморието, но за целия ЕС и цялата област на Средиземноморието. Нещо повече, предлагаме тази регионална интеграция да бъде още по-гъвкава, защото в зависимост от част от аспектите на енергийните доставки, на проблемите, свързани с енергетиката или предизвикателствата, можем да бъдем по-гъвкави що се отнася до партньорствата и да включим и трети страни. Не само ЕС и Средиземноморието, но можем да включим в този момент например страните от Арабския полуостров. За нас това са важни партньори – те също проявяват интерес. Друг е въпросът, че на този етап ЕС има нужда много ясно да изложи начина, по който вижда тези неща, че те могат да се случат и съответно да разполагаме с календар и разписан план как точно, стъпка по стъпка можем да се доближим до тази енергийна общност, която да позволи регионална интеграция и която да позволи много ясно и добре да бъде уловен този баланс между обща стратегия и вземане предвид спецификата на всяка страна, за да може всички да гледаме в една посока. 
Водещ: Съзнавам, че за това, за което говорите е необходим процес, етапи и календар. Но пак се връщам на първия си въпрос, към същността, към ключови елемент – създаването на реалния енергиен модел, който да мине отвъд търговията с енергия и който да бъде и сърцевината на една енергийна стратегия, която пък да превърне регионалното сътрудничество в регионална интеграция. Как си го представяте, как ще изглежда този модел? 
Мария Габриел: Този модел минава през обща енергийна политика що се отнася до ЕС и до общи енергийни проекти, когато става въпрос за сътрудничеството между ЕС и Средиземноморските държави. Това означава много ясно идентифициране на основните предизвикателства (със сигурност има от тях стриктно политически), но зад тези политически предизвикателства трябва да има обединение за обща позиция, за да се преодолеят. Несъмнено трябва да има яснота за финансовите предизвикателства и необходимостта от това, когато имаме – амбиция, да си дадем средства, за да я изпълним и да я реализираме. Не можем да продължаваме да не искаме да влагаме повече, а да искаме по-големи резултати. След това остават големите предизвикателства, които са стриктно технически и научни, но пък това е нещо, което на нас би ни помогнало от една страна да стимулираме в Европа и научните изследвания, от друга страна да излезем на преден план като по-конкурентоспособен модел. Ето защо за да стигнем то този енергиен модел, отново трябва да бъдем прагматични – имаме конкретни стъпки, които могат да ни доведат до него. Но този модел означава много политическа смелост, политическа воля, ясен ангажимент, включително и финансов, и логистичен. Оттам нататък, разбира се, необходимо е много стриктно следване на идентифицираните приоритети. Като трябва да имаме със сигурност в този момент и смелостта да направим отчет на свършеното до тук, защото пак казвам – съществуват проекти, които са започнали още през 2011 година. Факт е, че до този момент със сигурност част от тях не дават необходимия резултат. Много важно за Европа е да преосмисли стратегията си така, че да инвестира в това, което носи добавена стойност, а не в това, което малко или много задоволява само двустранни отношения на част от страните-членки. Колкото по-бързо ЕС реагира като обща институция като обща политика, толкова по-бързо ще се усетят и предимствата за всички европейски граждани от създаването на общ енергиен модел. 
Водещ: България може да разчита на помощ от ЕК при нова бежанска вълна. Защо само при нова? 
Мария Габриел: Мисля, че това е по-скоро въпрос на формулировка, защото и за този момент България разчита на помощ на ЕК за справяне с бежанската вълна. Истината е, че ние имаме нужда от помощ не само от ЕК. Имаме нужда от откровен разговор с всички страни-членки, повече солидарност с всички останали страни-членки на ЕС и от много задълбочена дискусия за това, какво и по какъв начин ще направим така, че да имаме обща миграционна политика. Само по този начин страни като България, страни, които са на първата линия и посрещат бежански вълни, няма да се сблъскат с тежест, която е непропорционална и на брутния вътрешен продукт, и спрямо населението. Ето защо е важно ЕК, подкрепяйки страни като България, всъщност да излъчва много по-силен сигнал към всички останали в ЕС за повече солидарност, за по-ясно разпределение на отговорностите. И най-после да имаме смелост да дадем по-адекватни средства на Агенцията „Фронтекс“, за да може тя да изпълнява функциите си.

< Назад

Tweet