Мария Габриел: ЕС следва да направи ясно разграничаване на отделните категории бежанци

Медия: Радио „Фокус“

Водещ: И в този час у нас продължава специализираната полицейска операция за установяване на незаконните имигранти в цялата страна. Министър Йордан Бакалов обясни, че на северната и западната ни граница се е повишил броят на задържаните лица. Темата за миграционния натиск и бежанците е на фокус и в европейските институции. Тя прозвуча на заседанието на Европейския парламент при гласуването на Комисията „Юнкер“, бе в центъра на дебатите на първото заседание на делегатите на Европейския парламент в Парламентарната асамблея на Съюза на Средиземноморието. Фокусът на миграционните процеси в региона постави именно българският евродепутат Мария Габриел. Тя е нашият събеседник сега. Да уточним, че г-жа Габриел е ръководител на българската делегация в Европейската народна партия (ЕНП), заместник-председател на групата на ЕНП по въпросите на Средиземноморието, Близкия Изток и Северна Африка.

Г-жо Габриел, като начало да ни обясните каква е връзката между България и Парламентарната асамблея на Съюза на Средиземноморието. С какво взетите от Асамблеята решения за съвместното управление на миграционните потоци ще дадат отражение и на решаването на този изключително наболял и у нас проблем – проблемът с бежанците?

Мария Габриел: Несъмнено, когато говорим за Съюза на Средиземноморието, първата тема, която възниква, темата, в която е необходимо да има общи действия е темата за миграцията. И ето тук идва България, защото България е външна граница на Съюза. И не само миналата година, когато усетихме бежанската вълна, но и оттук нататък за в бъдеще ще трябва да бъдем много внимателни за случващото се по границите, особено на юг от Европа, за да може заедно с другите страни от Европейския съюз да разработим обща миграционна политика. Т.е. политика, която да позволи на страни като България да не поемат цялата отговорност или тежест, която не биха могли да носят, а това да стане на принципа на солидарността и на равномерното разпределение на отговорности между отделните страни-членки. Затова е важно България да участва в дебата още в самото начало.

Водещ: А възможен ли е истински диалог между партньорите от региона за съвместно управление на миграционните потоци? И най-важното – възможно ли е намирането на конкретни и дългосрочни решения?

Мария Габриел: Категорично смятам, че е възможно. Още повече, че от страна на Европейския съюз излъчихме много силен сигнал. Нека не забравяме, че за първи път в новата Комисия на г-н Юнкер ще има европейски комисар по миграцията. Самото даване на такова портфолио по миграция, означава, че Европейският съюз излъчва силно послание за диалог и за партньорство със страните от Средиземноморието за намиране на общи решения. Оттам нататък диалогът с тези страни ще стане на основата на много конкретика. Това са впечатленията ми от първите, от срещите, които съм провела досега. Те искат да се говорят по точно определени теми. Дали ще говорим за операцията „Тритон“, която ще замести „Маре нострум“ и как тя ще бъде финансирана? Как ще говорим за хората, които идват в Европа, за да търсят работа? Ще говорим ли все повече и повече за т.нар. „циркулярна миграция“, т.е. възможността на техните млади хора да идват в Европа да се обогатяват, но и да се връщат в собствените си страни. Ето това са темите въз основа на които ще може да стане диалога и между тези страни. Когато те видят, че са еднакво третирани от Европейски съюз, и проблемът за миграцията не е само проблем на Италия, Испания, на Малта или на България, а на целия Европейски съюз, тогава ще има това усещане при тези страни за необходимост от общите действия от Средиземноморските страни, за да може диалогът с Европейски съюз да доведе до по-конкретни политики и добри резултати за всички.

Водещ: Какво трябва да се направи за тази цел? Какво трябва да се предприеме?

Мария Габриел: Няколко са предизвикателствата пред нас. Със сигурност, от една страна трябва много ясно да отделим категорията на бежанците от категорията на законните и незаконните икономически мигранти. Когато говорим за бежанците, несъмнено Европа има много голяма отговорност. Тук солидарността, тук нашето чувство за отговорност към тези хора, защото те не бягат от хубаво от страните си, е да им се окаже максимална помощ. Затова страните-членки трябва да пристъпят към много по-добро прилагане на общата система за убежище. Ето това е една от основните теми, върху които ще се концентрираме следващите месеци. Междувременно, когато говорим за законна и незаконна миграция, за законна миграция е много важно Европа да има ясна стратегия за превличане на таланти. Нека цитирам – само преди няколко седмици излезе анализ на организация за икономически изследвания „Брьогел“ – оказва се, че в Европа няма нито един град, който да е в Топ 10 на предпочитаните дестинации от IT специалистите. Това не е нормално. Европа има нужда от IT специалистите, Европа има нужда от високоспециализирани работници, има нужда от таланти. А когато говорим за незаконните мигранти – ето тук идва момента за още по-тясното сътрудничество със страните на произход и със страните на транзит. Защото без диалога да се случи с тези страни, без да има много голяма информационна кампания, без да има допълнителни средства за доброволните връщания, няма как тези хора да продължат да не се разделят с илюзиите си за това какво е Европа, защото много често тя е представена като икономически и политически рай. Но всъщност, именно благодарение на тази много положителна представа, и в голямата си част и много идеализирана на фона на безработицата в Европа, те се оказват много лесни жертви на трафиканти на хора. Ето затова е много важно в този момент със страните на произход и на транзит да се говори по темите и да има много широки информационни кампании. А междувременно, веднъж достигнали до европейския континент – повече средства за доброволното връщане. Това е методът, по който Европейският съюз може да покаже истинското си, човешко лице спрямо тези хора.

Водещ: Финансирането – възможно ли е да се стигне до солидарност при финансирането за справянето с миграционните проблеми?

Мария Габриел: Въпрос на приоритет и въпрос на усещане на отговорност. Аз мисля, че това трябва да бъде една от следващите стъпки. Страните членки все повече осъзнават, че ако искаме да имаме обща политика в областта на миграцията, то тя трябва да бъде с адекватни финансови средства. Не случайно го казвам, защото обща миграционна политика означава в един момент да има много ясна структурираност в цялата тази плеяда от агенции, които и сега съществуват – институции в Европейския съюз, независимо дали става въпрос за контрол на границите, дали става въпрос за убежищата, дали става въпрос за ФРОНТЕКС – ето, нашата европейска агенция за опазване на външните граници. Но това ще зависи още веднъж, според мен казвам, най-силният пример е резултатът – този, който може да се види, че води до добро и заради това всички сме насочили поглед към агенцията ФРОНТЕКС, от която има големи очаквания, и за която и благодарение на която, всъщност, голяма част от спасителните операции в контекста на Средиземноморието се случват.

Водещ: Преди ден, в изказване пред Европейския парламент, вие лансирахте вашата теза за необходимост от миграционна дипломация. В какво ще се състои тя? В какво ще се изрази?

Мария Габриел: Аз искрено се надявам да продължи тази идея за миграционната дипломация да получава подкрепа, такава, каквато имаше по времето на нейното лансиране. Радвам се, че реакцията на г-н Юнкер и на г-жа Могерини, и на комисар Аврамопулос беше много позитивна. Фактът, че Европа, че именно чрез дипломация на миграцията може да установи много добър контакт с различните страни – на произход, на транзит, но най-вече благодарение на тази дипломация на миграцията, да позволи ясно разграничаване на отделните категории бежанци: икономически мигранти, законни, незаконни. Само тогава, нашите действия могат да бъдат много по-целенасочени, много по-ефикасни и то с общи средства, което означава да не се усеща тежест само от една или друга страна, че задачата е много, много сложна и няма как да се справим. Но това в крайна сметка означава едно много по-добро управление на миграционния поток, и това става включително с водене на разговори на най-високо ниво.

Водещ: Още една ваша теза – засилване на връзката и превръщането й във все по-адекватна, отговаряща на нуждите на деня, връзка между външната и вътрешната политика на Европейския съюз – как може да се осъществи?

Мария Габриел: Това може да се осъществи най-напред като в новата Комисия, наистина, се надявам обещанието на председателя Юнкер да се сбъдне – т.е. всеки комисар да не работи в свой собствен ъгъл. Виждаме, до този момент, много важно е, когато се взима решение в областта на външната политика, независимо дали става въпрос за хуманитарната помощ или за политиката на развитие, или за търговската политика, тя да бъде обсъдена и да бъде в съответствие с вътрешната ни политика. Защото се получават ситуации, в които има много противоречия. Не е нормално в дадена страна, конкретно за миграцията, Европейският съюз да дава средства, за да помага стабилизацията на тази страна, икономическото й развитие, и същевременно да нямаме сили да водим откровен разговор за това, мигрантите, които желаят да стигнат до Европа, защо не намират алтернатива в собствената си страна? Т.е. финансирането, което използва Европа може да бъде конкретно ориентирано към такъв тип цели, които да позволят и нашата вътрешна политика за подпомагане на тези страни да работи, и от друга страна пък, тези бенефициенти да могат да използват целенасочено средствата. И това е само един пример от многото други. Когато говорим за миграцията, имаме предвид убежището, имаме предвид също така – защитата на границите на Европейския съюз. Общото управление на закона за миграцията – това може да стане само когато има съответствие между външната и вътрешната политика на Европейския съюз. Това е нещо, което стои като голямо предизвикателство пред следващата Европейска комисия. Можем да кажем, че самата нова структура на Европейската комисия позволява много силна надежда, че това може да се случи.

Водещ: И тук неминуемо стигаме до въпроса за членството на България в Шенген. При положение, че има техническа готовност – какъв е проблемът то да стане реалност?

Мария Габриел: Проблемът, ние всички го знаем – остава политически. Истината е, че Европейският парламент винаги е защитавал влизането на България и Румъния в Шенген. Аз се радвам, че повдигнах този въпрос още на първото пленарно заседание, по време на което имаше обмяна на мнения с бъдещата Комисия, защото за нас е важно. Г-н Юнкер и по време на кампанията каза, че подкрепя влизането на България и на Румъния в Шенген. Сега е също толкова важно комисарите му, които въпреки че са посочени от националните страни-членки, като комисари трябва да защитават общия европейски интерес, да покажат, че също споделят тези принципи, това ще стане ясно в следващите няколко седмици.

< Назад