Мария Габриел: България има своята добавена стойност в ЕС и трябва да я отстоява

Медия: Радио „Фокус”

Мария Габриел, зам.-председател на групата на ЕНП и ръководител на българската делегация в ЕНП в ЕП, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

 

Водещ:За пресечните точки на вътрешната и външната политика на Европейския съюз ще погледнем през темата на ученическия конкурс „Помощта на Европейския съюз за развитие – моят поглед, моите идеи“. Конкурсът се провежда в контекста на обявената Европейска година на развитието 2015. Организира го Мария Габриел, евродепутат от ГЕРБ и ръководител на българската делегация в ЕНП, и зам.- председател на групата на ЕНП в Европейския парламент. Как сте избрали темата за този конкурс? Може би тя е ключова и за вашата работа, за това, с което пряко се ангажирате и занимавате в Европейския парламент?

Мария Габриел:Изборът на темата е предопределен най-малко от две неща: единият елемент – това е традицията, защото този конкурс е вече шести пореден, и всеки път темата, на която съм се спирала е тема, базирана върху това каква е темата, която обединява европейската година. Независимо дали е европейска година за солидарност между поколенията, за равенството между половете. Така стигаме до 2015-та година, която е обявена за Европейска година на развитието. Другият обаче, елемент е това, че младите хора са тези, които са креативни и иновативни. И именно това е предизвикателството, което предопредели темата. Как чрез погледа на младите можем да видим предизвикателство чрез политиката за развитие, кои са допирните точки между вътрешната и външната политика на Съюза. Защото Европейският съюз продължава да дава 55% от помощта за развитие в целия свят. Ние знаем, че тази помощ има една голяма крайна цел – борба с бедността. Но не е само това. Политиката за развитие е насочена и за осигуряване на достъп до училище, за борба с детската смъртност, за майчиното здравеопазване. И ето тук е много важно, каква ще бъде визията на нашите млади хора, на младите хора в България – да покажат дали тази политика е достатъчно ефикасна за този момент, защото в крайна сметка става въпрос за средства, които отделя всеки един от нас за Европейския съюз, за да помогнем за най-слабо развитите държави. Но е друго да видим, ако тази помощ все още не е толкова ефикасна, колкото на тях им се иска, какви трябва да бъдат приоритетните области. И аз съм сигурна, че младите точно като носители на много критично мислене, и междувременно – доста иновативно, ще могат да ни покажат интересна гледна точка, която в крайна сметка да ни даде още по-ясен поглед върху това какво предизвикателство посреща Европейският съюз, поставяйки винаги на преден план своята цел.

Водещ:Може би да им дадем още един жокер – политиката на развитие е в основата и на стабилността и сигурността. А това кореспондира пряко с ангажимента и пряката ви работа и в Европейския парламент като наблюдаваща в ЕНП политиката на ЕС спрямо Средиземноморските държави. Вие организирахте в Брюксел конференция „Миграция, Европа и икономическа криза – ролята на църквата и ангажимента на Европейския съюз“. Направихте го заедно с председателя на групата на ЕНП Манфред Вебер. Но само поводът е официалното посещение в ЕП на папа Франциск на 25-и ноември или сте имали по-дълбок замисъл?

Мария Габриел:Конкретната инициатива се вписва в контекста на предстоящото идване на папата следващата седмица в Страсбург по време на пленарната сесия. Но тази инициатива, всъщност, е част от нещо по-голямо. Нашето намерение такова, каквото сме го заявили от ЕНП – е да работим за обща миграционна политика, да работим за съгласуван подход, когато казваме „миграция“, и за създаване на общоевропейски инструменти, които да позволят много по-интелигентно управление на миграционните потоци. И не можем да говорим за съгласуван подход, обща политика, а да изключваме цели компоненти от обществото, такава, каквато е и Църквата. И тук, когато казваме „Църквата“, искам да внеса уточнение: не става въпрос само за православната или за католическата – като цяло за представителите на религията в залата – имаше представители и на мюсюлманското вероизповедание, имаше и протестанти, беше много важно да видим как допълващата роля на църквата може да бъде да бъде изведена на преден план като нещо позитивно. Защото от една страна имаме ценности, които са в основата на всяка религия – толерантността, солидарността. От друга страна, обаче, е необходимо да имаме много ясен поглед върху това, какво те правят всеки ден на терен, какви са добрите и лошите практики, с които се сблъскват, за да може пък на чисто политическо ниво, те да бъдат трансформирани в адекватни политики. И всъщност, се получи много интересна дискусия, в която видяхме, че Европа трябва да бъде повече на висота при приема на бежанци. Защото когато става въпрос за политиката ни за убежище, несъмнено имаме нужда от много по-стройна и много по-ясна система, която да работи по-бързо. Дадохме един конкретен пример, че в Европа имахме тенденция, като че ли още от самото начало, да казваме, че сме приели прекалено много бежанци. Това не е така. Достатъчно е да вземем примера със Сирия и Ирак – в Турция има 5 милиона бежанци. И когато ги съпоставим с населението в държави като Ливан, в държави като Турция, в държави като Тунис – става въпрос за огромни размери. Виждаме, че в Европа сме много далеч от това. И точно заради такъв тип факти трябва да продължаваме да се борим със заиграването със страховете на хората от чужденеца. Затова е важно ЕНП, европейските институции да имат ясен ангажимент. Да, солидарността е в основата на приема на бежанците. Оттам нататък обаче е необходима много ясна политика спрямо икономическите мигранти, защото Европа има нужда, Европа трябва да се справи с две огромни предизвикателства – икономическа криза и демографска криза. Ние имаме нужда от хора, които да ни помогнат, така че конкурентоспособността на континента да се възвърне. От друга страна обаче, имаме нужда и да се борим с т.нар. „незаконна миграция“, като за това трябва много по-силно сътрудничество със страните на произход и на транзит. Това беше казано много ясно от всички участници. И тук си струва определено да вложим повече средства.

Водещ:Кога очаквате приемането на обновената европейска политика за съседство? И кой ще изработи проектът за нея, през какви етапи ще премине приемането й?

Мария Габриел:Това беше много интересна част от дискусията ни с посланиците от Средиземноморските страни. С нас беше комисар Йоханес Хаан – знаете, комисарят, който отговаря за политиката за съседство. Първо, имаме много положителен сигнал за първи път от толкова високо ниво. И комисар Хаан, и върховният представител по външната политика Федерика Могерини, казаха, че ние имаме нужда да обновим политиката си за съседство. Нещо повече, комисар Хаан по време на тази среща беше доста по-ясен, и аз мисля, че е време Европейският съюз да има смелостта да го каже – политиката за съседство дълго време беше смятана като стъпка напред към членство в Европейския съюз. Това не е така. Трябва да имаме смелостта да кажем, че политиката за съседство не означава членство за Европейския съюз, но пък това означава, че трябва да вложим повече сили, за да идентифицираме общите ни интереси, общите приоритети и да работим по тях така, че хората да усетят реално ползата от тази политика. И в тази връзка се очаква следващите няколко месеца комисар Хаан да ни предложи първоначален текст, въз основа на който да стартират дискусиите за обновяване на тази политика за съседство. Още повече, знаете, че тя има два клона, не само този, който е свързан със Средиземноморието и особено друг, свързан с източната част на Европа. Така че според мен, следващите няколко месеца ще бъдат много интересни, за да направим така, че тази ревизирана политика за съседство да бъде по-адекватна, и в крайна сметка, по-ефикасна.

Водещ:И да завършим нашия разговор, като се върнем към конкурса за ученици. Говорим с вас в ден, когато вече можем да отчетем: 4 български града: Варна, Бургас, София и Пловдив спечелиха най-високите надпревари за Европейски столици в различни тематични области. Не мога да не ви попитам, какви чувства изпитвате? То със сигурност е радост и гордост. Но зад спечелените победи на тези градове стоят хора. Зная, че вие работихте за каузата на тяхната победа. Каква равносметка правите на този труд? Какво изразява неговото послание?

Мария Габриел:Аз смятам, че това са един прекрасни новини за България. И в крайна сметка, това означава заслужени победи и четирите града, които победи преди това, разбира се, са предхождани от усилия на истински отдадени на каузата екипи. Включително и екипи, които начело с кметовете, успяват да обединят хората зад каузата. Това означава следното за България, че когато сме обединени, че когато си дадем сметка, че работейки усилено, можем да постигнем резултат, но заедно можем да го направим много добре. И в този смисъл, мисля че и четирите града ясно заявиха, че България има своето място на европейската сцена, и то точно за такива големи отличия и признания. Но те идват следствие на екипна работа, на много хъс и на много иновация. И точно това считам, че е едно от най-положителните неща, които показа България. България показа, че е способна да подхожда креативно към дадена идея, да допринесе своята си съвсем незаменима ценност спрямо целия процес и цялата процедура на селекция. И това е нещо, което ни изпълва с гордост.

Водещ:Отдаденост към каузата и акцент върху нашите ценности – това е може би един от съществените приноси на България към Европейския съюз за процесите на развитие. И така отново се върнахме към темата на обявения от вас конкурс.

Мария Габриел:Абсолютно, сигурна съм, че това е част от нещото, което ни характеризира за помощта за развитие. Мисля, че когато говорим за политика за развитие, страни като България, новите страни-членки особено, имат опит, който може да бъде изключително ценен за целия Европейски съюз. Защото с една част от тези страни ни свързва близост в чисто исторически път, в който преминаваме през преход, който е икономически, политически, социален. Сложността на такъв тип преход, необходимостта много бързо да се адаптираш към актуалните процеси – и това е нещо, което трябва да продължим да отстояваме в политиката за развитие, във външната политика, новите страни-членки. Страни като България имат добавена стойност, която трябва да продължим да отстояваме.

< Назад