Делян Добрев: Трябва да осигурим либерализация на тока за битовите абонати

Медия: вестник „Новинар“

Председателят на парламентарната комисия по енергетика и народен представител от ПП ГЕРБ Делян Добрев в интервю за вестник „Новинар“

- Г-н Добрев, считате ли за основателни оправданията на „Енерго-Про”, че високите сметки за ток са вследствие на проблеми със софтуера?

- От „Енерго-Про“ дадоха отговор, че били почивни дни и софтуерът им не позволявал да се даде различен краен срок за фактурите, което за мен беше незадоволителен отговор, защото се видя, че останалите две енергоразпределителни дружества (ЕРП-та) са успели да създадат необходимата организация, в която да отчетат електромерите по празниците и да спазят 31-дневния срок, съответно абонатите да си получат фактурите за месечна консумация, а не за 52-дни с един и същ краен срок за плащане. Хубавото в цялата работа е, че проблемите са само при едно ЕРП, а не както през 2012 г. в цялата страна.

- Сам споменахте за недоволството срещу сметките в предишното правителство на ГЕРБ. И премиерът Борисов допусна, че става въпрос за сценарий. Има ли в редиците ви наистина съмнения за подобен сценарий?

- За мен това е по-скоро небрежност от страна на „Енерго-Про”, за която ние трябва да въведем достатъчно големи глоби, за да не се повтарят подобни случаи.

- Какъв размер на санкции би дал достатъчно възпиращ ефект, за да няма нарушения от такова естество?

- Минималната санкция е 20 000 лв. Според мен тя трябва да е десетократно увеличена - поне 200 000 лв.

- И вдигането на санкциите ще се случи с предстоящите промени в Закона за енергетиката?

- Да, той се обсъжда на първо и второ четене в парламента, така че би трябвало да са факт в следващите няколко седмици.

- А смятате ли, че само финансовите санкции ще са достатъчни?

- Те със сигурност ще имат дисциплиниращ ефект. По-важното е обаче в дългосрочен план до края на годината ние да осигурим възможност на всички битови абонати да сменят доставчика на електроенергия, т.е. да ги извадим на свободен пазар. И в момента повечето малки и почти всички средни фирми си купуват електроенергия от различни доставчици, това трябва да се случи и с битовите абонати, за да могат, ако не са доволни от съответното ЕРП, да си избират друг доставчик.

- Ще съберете ли необходимо мнозинство в пленарната зала, за да се случи това?

- Тази либерализация е задължение и по европейските директиви, дори бих казал, че сме закъснели с това изискване от Третия либерализационен пакет. В този смисъл би следвало да бъде подкрепена от всички народни представители, в крайна сметка едва ли има някой, който би искал хората да останат закрепостени към ЕРП-тата.

- Само да уточним– ако аз не съм доволна от моето ЕРП, мога да поискам да се свържа с друго, така ли?

- Точно това е идеята. Има териториално разделение на собствеността на разпределителната мрежа. Това е направено още с приватизацията през 2004 г. Но различният доставчик на електроенергия не протививоречи на приватизацията, защото оператор на тази разпределителна мрежа ще продължи да бъде, да речем, ЕВН, но доставчикът ще е друг. И този доставчик ще разпредели разходите през мрежата, собственост на едно от трите ЕРП-та.

- Какви други предложения да очакваме от ГЕРБ за поправки в Закона за енергетиката?

- Предложенията трябва да са в посока да свием дефицита в Националната електрическа компания (НЕК), който на този етап е между 600-800 млн. лв. Ако не го направим и то бързо, ще продължат да се трупат загуби с огромно темпо.

- Много се говори за това, че данъкоплатците плащат загубите на НЕК, това реално така ли е?

- Този дефицит на компанията в момента не го плащаме, но ако не го свием, ще се наложи той да бъде покрит през цената на електроенергията, затова и ще направим всичко възможно за неговото намаляване.

- Какво остана неизказано за „Южен поток“ и оставихме ли изцяло съдбата за проекта в ръцете на Европейската комисия?

- По този проект настояваме да получим официално уведомление от руската страна, ако се е отказала от инвестиционните си намерения. На корпоративно ниво „Газпром”, като 50% акционер в „Южен поток-България”, трябва да инициира процедура за прекратяването на проекта и за обявяването на компанията в България в ликвидация. Това все още не се е случило, ето защо настояваме всичко да се случи възможно най-бързо, защото продължаваме да правим разходи най-малкото за заплати.

- Правителството вече се захвана и с друг мащабен проект за енергийна ефективност – санирането на жилищни сгради. Каква ще е ползата за домакинствата?

- Сметките ще бъдат намалени на половина. Ако в момента, да речем, някое семейство плаща 300 лв. за отопление през зимата, след санирането ще плаща 150 лв. Ползата обаче е и за икономиката, защото спестените пари ще са допълнителен разполагаем доход, с който домакинствата ще могат да си позволят да пренасочат тези средства другаде.

- Какъв е редът в случаите, когато живущите пребивават трайно в чужбина и няма как да се подпишат за участие в програмата?

- Първо, сдружението се регистрира с 2/3 от живеещите в сградата, това не би трябвало да е проблем. Впоследствие обаче е необходимо да се декларира, че ще бъде предоставен 100% достъп до апартаментите за подмяната на дограмата, например. В случаите, в които собствениците ги няма, със сигурност има лице за контакт. Друг вариант е още те да изпратят пълномощно за това, че не са против и да гарантират, че когато започнат строителните работи, ще има достъп и до техните апаратаменти.

- Твърди се, че парите за саниране ще стигнат само за големите сгради, какво ще стане с по-малките, където има под 36 апартамента?

- Изискването за 36 апартамента най-малко е в това, че ефектът от гледна точка на енергийната ефективност е най-голям в тези блокове. Хората с по-малко от 36 апартамента ще могат да участват догодина в другата програма за регионално развитие, която отново ще бъде със 100% безвъзмездна помощ с европейски средства. Така че тези хора могат да си направят подготвителните действия и да кандидатстват догодина.

- Като бивш министър на енергетиката, във вашия ресор беше и туризмът. Кажете какви са приоритетите на правителството и на ГЕРБ за развитие на този сектор?

- В програмата ни е записано, че ще създадем фонд от приходите от концесии, който ще финансира обекти, но не според тяхната културно-историческа стойност, а според тяхната важност за развитието на туризма. По-скоро трябва да вървим в посока да развиваме обектите, които носят повече добавена стойност. Приоритетно трябва да се инвестира в обекти, близки до местата с голям туристически поток.

- Като заговорихме за инвестиране, има ли съживяване на чуждите инвестиции у нас?

- Рано е да се каже, нямаме още данни за последното тримесечие на миналата година. Трябва да излязат всеки момент. Надяваме се през първото тримесечие на 2015 г. да има съживяване на външните инвестиции заради осигурената политическа стабилност.

- А има ли потенциал за повече гръцки инвестиции след опасенията, че новото правителство ще отклони страната от европейския й път?

- Със сигурност ще има редица компании,които ще решат да преместят седалището си в България заради по-голямата предвидимост от политическа гледна точка. Това, което се случва в Гърция обаче, може да доведе до вреди за България, защото Гърция е един от основните пазари за износ на наши стоки.

- Появи се информация, че гърците са започнали да теглят депозитите си от банките, има ли повод за притеснение относно гръцките банки у нас?

- Не бих казал, защото повечето от банките са с регистрация в България и отговарят за изискванията за капитална адекватност и ликвидност според нашето законодателство.

 

< Назад