11.04.2016

Адмирал Пламен Манушев: България е готова да реагира при бежански натиск

Медия: Радио „Фокус”

Адмирал Пламен Манушев, народен представител от ГЕРБ, бивш командващ Военноморските сили в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Как оценявате готовността на България да се справи с евентуалния натиск на Черноморска граница след учението? 
Пламен Манушев: Аз се радвам, че имах възможност да присъствам на това учение. Учението в самия си характер, сценарий, не беше много сложно, тъй като се проведе около час и половина в Бургаския залив. Учението показа една сериозна комуникация и взаимодействие между българските институции, между военноморските сили и „Гранична полиция“. Това учение, най-вече то беше един сериозен знак, че държавата се готви да реагира при такива ситуации. Знаково беше присъствието и на премиера, и на министъра на отбраната, и на министъра на вътрешните работи. Също така, това учение включи в своята разработка взаимодействие и със системата ни за наблюдение на военноморските сили, системата за наблюдение на МВР, системата за наблюдение на Министерството на транспорта, включи и Центъра за координация, който се намира на Черно море. Това е изключително важно тези институции и тази система да взаимодействат, да се отработят протоколите, да се знае кой, какво прави, ако наистина се наложи да действат. Това е за мен един много сериозен знак. Това, което направиха МВР и армията и въоръжените сили на гръцката граница, на македонската и сега с това учение в морето, показва и на трафикантите на хора, организаторите, и на самите бежанци, че държавата се готви и тя е готова да реагира, ако има такава нужда. 
Водещ: Има ли, обаче, чисто технически капацитет да посрещнем една бежанска вълна, един по-засилен мигрантски натиск по Черноморската ни граница? 
Пламен Манушев: Технически като наблюдение, координация, взаимодействие имаме такава. Имаме изключително добри системи за наблюдение и на военноморските сили, и на МВР, и на „Морска администрация“, както и на Министерство на транспорта. Никой не може да дойде незабелязано. Силите, с които разполага МВР са недостатъчни да се справят сами, но заедно с военноморските сили, те могат да направят това нещо и могат да посрещнат всеки един плавателен съд, който приближава. Това, което вчера отработиха и спирането на такъв плавателен съд и включително спасяване на хора, които търпят бедствия, а най-вероятно, когато дойдат, такива сценарии ще има – да скачат във водата и да бъдат вземани, това нещо беше отработено. Аз смятам, че държавата има този капацитет да се справи с такъв наплив на чужденци или идването им откъм морето. Не знам дали ще има такъв маршрут, но самото посрещане и справянето с този проблем не включва само МВР и военноморските сили. Много години подред военноморските сили в учението си беше отработван този въпрос, заедно с всички институции, включително и с Червения кръст, и с бежанците. Този въпрос е отработван на морето повече, отколкото на зелената граница, на сухопътната. Да се надяваме, че няма да тръгнат толкова масово, защото Черно море, все пак, не е островите в Егейско море, където лесно може да се премине с малки лодчици. Черно море е по-сериозно, по-дълбоко и по-бурно, така че не вярвам да стане такъв път, натоварен за преминаването на бежанци през Черно море към нашите граници, но не знаем как ще реагират и трафикантите, когато се затвори пътя. Вчера, виждате как реагира и Македония. Спря отново бежанците. Трафикантите ще търсят отнякъде да излезе, да мине пътят и да си вземат парите. Така че добре е да имаме готовност. 
Водещ: Наистина ли България може да гарантира, че няма да ставаме свидетели на удавени бежанци и изобщо на сценариите, които се развиваха покрай бреговете на Гърция и Италия? 
Пламен Манушев: Това не можем да го гарантираме, защото не знаем каква ще е интензивността на един такъв поток. Аз Ви казах – Черно море е доста по-сериозно от местата, където тези хора загиваха, особено в Егейско море. Така че дано да не става, дано да не ги пращат с пробити лодки и корабчета, които хората наистина да се давят. Дано да не ставаме свидетели на това. Вчера Министерството на отбраната, флотът и МВР отработиха въпроса как един такъв идващ плавателен съд да бъде спрян, контролиран, евентуално върнат, а хора, които са скочили, те са спасени и са взети на борда и се третират както всички, тъй като България е и страна по Конвенцията за опазване човешкия живот на море. В морето е малко по-сложно. Човекът търпи ли бедствие, той трябва да бъде спасяван. 
Водещ: Няма ли това да бъде много скъпо за държавата ни, ако наистина се стигне до по-засилен мигрантски натиск, защото едно е спасяването по сухопътната граница, което безспорно също не е лека работа, но пък по море е доста по-сложно? 
Пламен Манушев: Тук сте абсолютно права. Наистина е сериозен ресурсът. Ние сме свидетели как за един човек, за една лодка, за един кораб, малък, търпящ бедствия, за няколко човека във водата се вдига цялата система за търсене и спасяване, за наблюдение. Харчат се милиони за един човешки живот, а ако са те стотици, хиляди, сигурно ще се харчи огромен ресурс, наистина. 
Водещ: Откъде можем да го вземем е въпросът? 
Пламен Манушев: Тогава, вече, ако наистина се случи, тогава вече въпросът е ЕС да бъде солидарен и ЕС наистина да гледа на външната си граница като граница на съюза, а не всяка страна да се спасява. Аз съм дълбоко убеден, че трябваше от самото начало да започнем да действаме като един съюз единно, заедно, за да решим проблема т.е. да влязат хората, които бягат само, които имат право да бъдат бежанци, да влязат законно през контролно-пропускателните пунктове, а не през граници, през морето и да заставят страните сами да се оправят и спасяват, да няма друг изход. 
Водещ: Да оставим настрана бежанската тема. Искам да ви помоля да коментирате и новината за строителството на два нови кораба на стойност около 800 милиона лева. Какви ще бъдат ползите за страната ни от това нещо и кои са евентуалните пазари, на които бихме могли да ги лансираме? 
Пламен Манушев: Това не е новина, но вчера го обяви премиерът след учението. По този проект се работи около 4 години и повече. Ще бъдат огромни ползите за страната ни. Най-вече флота остро се нуждае от нови платформи, от нови кораби със способности. И придобивайки тези два кораба, те ще заменят старите, които са с изтекъл ресурс, които не подлежат на модернизация, които не подлежат даже на сериозни ремонти, тъй като ще бъдат напразно хвърлени парите. Едни такива нови кораби ще защитават много успешно интересите на Република България и ще гарантират нейния морски суверенитет в морските ни пространства, особено с бъдещото откриване и изследване на блоковете в Черно море за газ и за нефт. Ако го открием в изключителната икономическа зона, ние трябва да имаме такива платформи, за да си защитаваме морския суверенитет и интересите. Трябва да имаме такава способност да поддържаме и способност за участие в операции в подкрепа на международния мир, също така в пълния спектър от мисии и задачи. Тези многофункционални патрулни кораби, запознат съм с проектите, наистина ще могат да изпълняват целия спектър от мисии и задачи, а също така ще служат за оказване помощ на населението. Изобщо, от такива наистина се нуждае, не само България, не само нашият флот, нуждае се и НАТО. На форумите, в които участвам в парламентарната асамблея на НАТО, в срещата с генералния секретар, с върховния главнокомандващ в Европа става ясно, че военноморските сили на НАТО имат нужда от нови кораби, тъй като имат достатъчно танкове, самолети имат достатъчно, но корабите са недостатъчни. Особено в Черно море, в тази ситуация, НАТО се нуждае остро, както и България, и Румъния, Турция има донякъде кораби, от такива плавателни средства, които да изпълняват този спектър от мисии и задачи.

 

< Назад