Димитър Лазаров: С промените в сектор „Сигурност“ се създава съвет за координация на работата на специалните служби

Медия: предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Две парламентарни комисии разглеждаха законопроектите, които са част от пакета промени в сектор „Сигурност“, внесен от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и група народни представители. Това са законите за Служба „Военна информация“, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, както и общ Устройствен закон за службите. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие два от законопроектите, които са част от пакета, а правната комисия също ги прие на първо четене. За целта на промените ще говорим в следващите минути с народния представител от ГЕРБ и член на Комисията по правни въпроси Димитър Лазаров. Най-общо какво предвиждат тези законопроекти, г-н Лазаров?

Димитър Лазаров: Най-общото, което може да се каже, между другото този пакет от законопроекти плюс още един, внесен от г-н Атанасов, който касае също разузнаването така да се каже, те бяха гледани миналата седмица на Комисията за контрол на службите, на ДАНС и специалните разузнавателни средства. Тези законопроекти бяха гледани освен от вътрешна комисия, на която аз не съм член, и в правна комисия, на която съм член. Най-общо кое е? Най-общото е, че за първи път от 25 години , законодателно, със закон се урежда дейността на тези служби – „Разузнаване“, „Военна информация“, Националната служба за охрана. Освен това има един закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, което е един нов закон за регламентация взаимодействието между тези служби. Естествено ДАНС, МВР, Министерски съвет, Президентство, институциите, които имат отношение към националната сигурност.

Водещ: Какво целят тези промени в сектора?

Димитър Лазаров: Промени във функциите, в правомощията на НСО, НРС, Служба „Военна информация“, някакви съществени промени няма. Това, което е най-важното е, че се уреждат със закон. Това, което всъщност е промяна, защото досега дейността на тези служби беше регламентирана с едни правилници, наредби, стари укази, а тази дейност не беше регламентирана от законодателя, публично със закон, който да бъде приет в Народното събрание, да бъде публикуван в Държавен вестник и всички български граждани да имат достъп до него. Новото е, че досега НРС беше така да се каже подчинена на президента, а сега е предвижда в законопроекта тя да бъде подчинена на Министерски съвет. НСО дотолкова, доколкото охранява различни институции, остава подчинена на президента. Другото ново, което е, че назначаваното на ръководителите на тези служби става с указ на президента по предложение на Министерски съвет, а що се касае до военното разузнаване – съгласувано с министъра на отбраната. Що се касае до НСО – съгласувано с Министерски съвет. Друго кое е характерно, което мога да ви кажа… НСО, това, което е законодателно уредено е, че те нямат полицейски правомощия, но могат да осъществяват неутрализиране на лица, които са тръгнали да извършват нерегламентирани, незаконни действия. Двете разузнавателни служби нямат задачи от вътрешнополитически характер. Те не могат, няма да събират информация от вътрешен характер. Новото е досега, макар и подзаконова регламентация, Националната служба или вече Държавна агенция „Разузнаване“, така е в законопроекта, ще има инспектор, който ще наблюдава, контролира дейността на тази служба. Разбира се, уреден на статута на служителите, правомощията на служителите. Пак повтарям – законодателно новото е Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, там се създава един съвет, който бива ръководен по право от министър-председателя, но в него участват членове на Съвета по сигурността – министърът на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, министърът на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, председателят на ДАНС, председателят на Държавна агенция „Разузнаване“, директорът на Служба „Военно разузнаване“, началникът на НСО, секретар на Съвета по сигурността, който бива назначаван и президентът му определя с указ, със съответния акт, двама представители на президента, които също участват в този Съвет по сигурността. Член на съвета може да бъде и заместник министър-председател, може да бъде упълномощен със заповед на министър-председателя да координира и наблюдава работата на тези структури. Президентът, разбира се, по всяко време, когато прецени може лично да участва в заседанието на този Съвет по сигурността.

Водещ: Каква ще бъде ролята на този съвет?

Димитър Лазаров: Да, ще ви кажа. И също в определени случаи или по отделни въпроси могат да участват председателят на Народното събрание, председатели на постоянни комисии на Народното събрание или народни представители, министри, ръководители на ведомства, които имат отношение по тези определи въпроси. Целта на този съвет е да се анализира състоянието на системата. Общо взето да координира дейността на всичките тези служби, които аз изброих преди малко – „Военна информация“, Разузнавателна служба, ДАНС, МВР и другите държавни органи, които имат отношение към националната сигурност.

Водещ: Обсъдили сте на заседанието два законопроекта за създаване на Държавна агенция „Разузнаване“. Има ли или ще има ли консенсус между вас и вашите партньори в управлението за обедняването на цивилното и военното разузнаване, тъй като тези законопроекти реално това предвиждат?

Димитър Лазаров: Законопроектът, който е внесен от г-н Цветанов, група народни представители от ГЕРБ и депутати от АБВ не предвижда обединяване на двете разузнавателни служби – цивилно разузнаване и военно разузнаване, така да го кажем. Но законопроектът на г-н Атанасов предвиждаше такова обединяване, но той не беше приет. На заседанието на правната комисия той не получи достатъчно гласове. Но колегите от Реформаторския блок заявиха, че те подкрепят внесения пакет законопроекти с идеята, че занапред, за в бъдеще може да се стигне до обединяване на тези две разузнавателни служби. В същото време аз пак искам да напомня, че ето този Закон за управление функциониране на системата за национална сигурност предвижда този съвет, който да изпълнява точно тези функции. Нещо като обща координация, ръководство в известна степен на всички тези служби, които защитават националната сигурност.

Водещ: Военният министър Николай Ненчев призова парламента да приеме по най-бързия начин в максимално кратки срокове, както той се изрази, Закон за военното разузнаване. В противен случай обяви, че ще назначи Йордан Бакалов за началник на Служба „Военна информация“. По тази тема има ли развитие? Ще има ли службата нов директор преди приемането на закона за нея или след това?

Димитър Лазаров: Не ме карайте да коментирам, едва ли не да отговарям за компетенциите на военния министър. По сега действащото законодателство, в момента, от компетенцията на военния министър е да назначава или да освобождава директорите на Служба „Военна информация“. А що се касае до бързото приемане на законите – ние ги внесохме преди две седмици. Миналата седмица, казах ви, в Комисията за контрол на службите те бяха разгледани, изготвени са докладите. Виждате вече бяха в правна комисия. Ако не се лъжа мина разглеждане в Комисията по отбрана дотолкова, доколкото касае „Военна информация“. И на вътрешна комисия мисля, че този законопроект се разгледа. Може би другата седмица ще бъдат разгледани другите две. След което започваме разглеждането им в пленарна зала. Мисля, че е достатъчно експедитивно отнасянето на законопроектите. Комисиите се организираха бързо. Все пак става въпрос за пет законопроекта.

< Назад