Интервюта

Депутатът от ГЕРБ Любен Татарски: Две трети от общинските проекти трябва да се замразят и преразгледат
06-11-2009

Медия: в. „Новинар”- 02-11-2009г.

Ще търсим нови източници на приходи за районите, заявява шефът на регионалната комисия

Любен Татарски е роден на 29 май 1958 г. в Разлог. По образование е инженер, завършил е "Организация и управление на производството" в МЕИ. Бил е кмет на Разлог. На вота на 5 юли е избран за депутат от листата на ГЕРБ. Татарски е председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление. Женен е с две деца.

- Г-н Татарски, доволен ли сте от промените в Закона за местните данъци и такси?

- По принцип да, защото това е първата стъпка, която е необходима да се направи с оглед на даване възможност да общините за по-голяма самостоятелност и в смисъла на реформата към децентрализация. Законът за местните данъци и такси е основният инструмент, с който общините могат да правят някаква своя политика – финансова, икономическа, социална. Затова смятам, че промените, макар и непълно, са добро начало.

 

- Защо решихте да вдигнете тавана за данък сгради и такса смет?

 

- Повечето от промените в Закона за местните данъци и такси са въз основа на направени предложения от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Съвсем не мога да разбера колегите народни представители от БСП и ДПС, които гласува против тези промени, защото само една част от тях се отнася към повишаване на обхвата на данъка за недвижимите имоти и данъка за придобиването им. Ние всъщност този диапазон го увеличаваме с 5 промила по отношение на данъка върху недвижимите имоти и с 4 промила по отношение на данъка за придобиване на имущество. Законът определя в чл. 9, че общините със своя наредба определят и администрирането, и размера на конкретния местен данък или такса. Общините сами могат да решат колко точно да бъде този размер. Това не означава непременно вдигане на данъка. Такса смет се определя по същия начин от общинските съвети. В никакъв случай това, което ние правим с увеличаване диапазона на тези два данъка, ще се отрази на такса смет. Тя се определя на базата на обема на отпадъците, които се изхвърлят от едно домакинство. Ако това не може да се определи, базата е данъчната оценка, а за предприятията и отчетната стойност в зависимост от това коя е по-висока. Досега се прикриваха дължимите такси, като се показваше нереална стойност, особено на някои активи на предприятията при придобиване на такива недвижими имоти.

 

- В условия на криза обаче общините търсят приходи от всички възможни места и най-вероятно ще се възползват от възможността да увеличат данък сгради и такса смет.

 

- Само за илюстрация ще ви кажа, че делът на общинските данъчни приходи от общите данъчни приходи в страната е 2,9%. В Унгария процентите са 18, а в Чехия 26. Ако ние говорим за възможностите на общините в условията на финансова криза, ние трябва да им даваме повече правомощия, а не само да им възлагаме задължения, без да има приходоизточник за това. Ние даваме и много други възможности, които са заложени в закона, свързани с ограничаване на списъка на лицата, които досега не плащаха данък върху недвижими имоти. Например облагане на придобитите по давност недвижими имоти. Това е облагане на имоти, които са с ниска данъчна основа. Тя досега беше 2520 лв., сега става 1680 лв. Представете си, че вие имате апартамент в София и къща на село. За апартамента ще плащате данък, а за къщата на село – не плащате. Има промяна и в облагането на имоти чрез прехвърляне на активи между предприятия. Това досега не се правеше. Да не говорим за това, което се предвижда за повишаване на събираемостта чрез предоставено правомощие на публични изпълнители. Наистина тези промени не изчерпват въпроса с децентрализацията. Лично моето мнение е, че ние трябва да направим изцяло нов Закон за местните данъци и такси – като структура, като съдържание, като политика. Съгласен съм, че трябва да се дават и други приходоизточници за общините, за да могат да водят самостоятелна политика. Ако искаме да имаме децентрализация, ако искаме да дадем възможности на общности да са наистина независими, трябва да им дадем ресурси и инструменти за това. Затова и смятам, че приетият закон в този вид е добро начало. Промените са необходими и точни, но недостатъчни като цяло. В парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление и в групата на ГЕРБ ще работим оттук нататък за това.

 

- Какви трябва да са параметрите на новия закон? Какви други източници на приходи ще имат общините?

 

- Едно от желанията на общините е част от някои данъци, като например Данъка на доходите на физическите лица, да остава в общините. Трябва и да се разшири палитрата от местните такси, които могат и трябва да се събират от общините. Ще ви дам една илюстрация – всички ние плащаме за винетки, когато пътуваме по републиканската пътна мрежа. Защо това да не се отнася и за общинските пътища? Нима те не се нуждаят от ремонт? Или земеделските земи, които сега стоят блокирани и не се използват по предназначение? Защо да не се въведе такава такса? В предишните мандати на Народното събрание бяха отменени такси, като например таксата за опазване на недвижими имоти, т.нар. такса падарщина, което е изключително важно за общините, защото в момента тези земеделски земи никой не ги охранява – ни горски, ни полски. Общините нямат ресурс за това. Подчертавам, че след широко обсъждане най-вече с участието на експерти, на представители на НСОРБ заедно с нашите специалисти народни представители смятаме, че трябва да вървим към нов Закон за местни данъци и такси, по-обширен, по-обхватен, по-съдържателен и по-приемлив за общините.

 

- Кога може да е факт този нов закон?

- Това според мен може да стане през следващата сесия на Народното събрание, защото нагласата в момента е да се направи преработка на най-спешните закони, които трябва да отпуснат държавата в различните направления. До Нова година ние сме си поставили за задача и цел да съберем необходимата информация, да проведем съответните консултации, да вземем предложения от всички браншови организации, общини и институция, за да може догодина да имаме добра база и достатъчно обширна основа, на която да стъпим, за да работим по този закон. Осъзнавам, че това ще е трудно, защото трябва да вземат участие и от Министерството на финансите и от много други институции, които имат отношение към този закон.

- Кои проекти според вас трябва да бъдат временно замразени от общините заради кризата?

- Аз смятам, че всички проекти, които са свързани с капиталово строителство и не са приоритетни, със съмнителни цени, с неясни процедури, трябва да бъдат спрени, преоценени и в краен случай част от тях да бъдат финансирани докрай. Смятам, че 2/3 от проектите, които в момента са сключени договори, изпълняват се или донякъде са изпълнени, трябва да спрени и прегледани. Всъщност това се прави в съответните министерства – на земеделието, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството. Там според мен изтичат много пари, а тези проекти и договори в повечето случаи не са обезпечени със средства.

- Запознахте ли се вече с бюджета за регионално развитие за следващата година?

 

- Във вторник имаме среща с министър Росен Плевнелиев, за да обсъдим отделните параметри. В по-широк формат ще направим своите коментари, препоръки, мнения. Надявам се те да бъдат приети и да бъдат одобрени от парламента. Един от акцентите в бюджета за следващата година е инфраструктурата. Основно се залага ефективно и по-пълноценно усвояване на средствата по различните еврофондове, тъй като оттам ще бъдат финансирани основните инфраструктурни проекти.

- Преди няколко седмици беше дискутиран въпросът дали ще се закриват общини. Как се стигна до тези коментари?

- Това беше една голяма спекулация, която се използва недобросъвестно от колегите отляво. Такова нещо никой не е казвал. Има конституция и закон, който казват какво се прави и как се прави. В основата на всяко такова решение е задължително провеждане на допитване до населението. Само ако то желае, тогава се случва. Всичките ограничения, за които говорим, се отнасят за създаването на нова община. Тогава се прилагат въпросните ограничения. За съжаление това се използва недобронамерено, за да се провокират настроения сред жителите на по-малките общини. Иначе трябва да се работи в тази посока след широко обсъждане и проучване на възможностите, защото общините в България са неравнопоставени, с нееднакви ресурси и това влияе на развитието на цели райони в България. Тук трябва да има държавна намеса, да имаме балансирано регионално развитие. В тази посока трябва да мислим, а не само да изваждаме от контекста нещо казано.