Интервюта

Илиана Иванова: Понятието “диетични храни” подвежда потребителя в ЕС
09-02-2012

Медия: Вестник „24 часа”

- Г-жо Иванова, какво следва след гласуването на вашето становище?

- Становището представлява едно осъвременяване на съществуващото законодателство. Смятам, че предишната директива за диетичните храни, която беше доста стара и фрагментирана, не представлява достатъчно добра и ефективна защита на потребителя.

До момента всяка фирма, която реши, че иска да въведе някакъв продукт като "диетичен", просто го нарича такъв и само с обикновена нотификационна процедура може да го въведе във всички или повечето страни от европейския пазар. С тази нотификация (уведомяване - бел. ред.) всъщност не се изискват конкретни, ясни и подробни доказателства, че този продукт наистина е такъв.

- Наистина ли не се изискват доказателства?

- Да, така е. Какво всъщност е нотификацията? Нищо повече от уведомление. Понятието "диетични храни" е доста размито и в него могат да влизат храни за спортисти, за отслабване, за възрастни, т.нар. млека за подрастващи. Като под последното искам да уточня, че не става дума за бебешки храни и храни за малки деца, а за деца над 2 години. Това са например млека с витамин D, обогатяващи растежа на костите, и т.н. Всички тези продукти можеха да бъдат въвеждани на пазара по тази обикновена процедура.

- А те наистина ли са диетични, или не са?

- Ами в това е въпросът. Според мен в много случаи - не казвам във всички - може да стане така, че продуктът няма качествата, които се твърди, че има. И за това свидетелстват решенията на ЕФСА - Европейската агенция за безопасност на храните. Тя отхвърля някои здравни претенции за конкретни продукти, за които се твърди, че "намаляват чувството ви за глад" или че "вашият силует ще бъде изцяло преоформен за 28 дни". Именно поради липса на научни доказателства подобни продукти биват отхвърляни, защото подвеждат потребителя.

Какво предлага комисията? Всички тези категории да излязат от обхвата на това ново предложение и там да останат само млеката за бебета, за малки деца и храните за специални медицински цели. Тези три категории ще бъдат регулирани строго по изискванията за състав, качество и други критерии. Всички останали продукти като храни за спортисти, за отслабване, т.нар. нискокалорийни и много нискокалорийни диети, които заместват вашето меню за деня или за седмицата, оттук нататък ще трябва да бъдат доказвани с научни доказателства по регламента за здравни претенции, че наистина имат ефекта върху потребителя, който се твърди, че притежават.

Такива са например шейковете, прахчетата, често използваните от спортистите продукти, утоляващи жаждата.

Тоест не се цели забрана на продукт на пазара. Цели се всеки продукт, който е на пазара, да е достатъчно добре гарантиран, че ще защитава здравето на потребителя.

- Няма ли обаче риск производителите да се откажат да произвеждат тези продукти? Първо, защото вероятно ще отиде повече време за необходимите за узаконяване доказателства. И второ, може би защото ще плащат за това по-скъпо.

- Наистина, доказването изисква време и средства.

Но веднъж одобрена, дадена здравна претенция автоматично става валидна за всички производители, които спазват тези критерии. Например твърдението, че даден продукт е източник на протеини, одобрено веднъж от ЕФСА, може да бъде използвано от всеки, който предлага продукт, където поне 12% от енергийната му стойност се осигурява от протеин.

- Каква ще бъде разликата във времето между изискването на доказателства и получаването им? Няма ли да е доста по-голяма от сегашната между нотификацията и пускането на продукта на пазара?

- Разрешаването на здравни претенции на един продукт отнема около една година. А при една обикновена нотификация просто няма такава процедура. Но пак казвам - веднъж одобрено, дадено твърдение може да се ползва от всички останали, които спазват този критерий.

- Прави сте за потребителите. Но дали бизнесът има време да чака?

- За бизнеса е предвиден двугодишен преходен период, който влиза в сила след приемането на регламента. Това от своя страна също предполага 2 години краен срок за приемане в националното законодателство. Освен това всички количества, произведени до края на този общ период, могат да бъдат продавани до тяхното изчерпване. Това е достатъчно време за бизнеса да се организира и ако иска да продава даден продукт, на който пише, че "намалява чувството ви за глад" - да го докаже с научни доказателства.

Какво значи бизнесът да чака? Ами ако предлага продукт, който няма характеристиките, за които се твърди, че притежава? Не заблуждава ли така клиентите?

Притеснението на някои от индустрията е, че ако не могат да сложат етикет с дадено твърдение, няма да могат да продават на по-висока цена продукта си. А за такива случаи на отхвърлени твърдения има цял списък в ЕФСА.

- Бизнесът убеден ли е, че е полезно да чака, или тепърва ще го убеждавате?

- Това е предложение на Еврокомисията, което ще бъде гласувано в Европарламента през април. И след това, вече като регламент, то ще влезе в законодателството на всички страни членки. В подготовката на становището ми получавах писма от много групи - както от бизнеса, така и от потребителите. Притесненията бяха много, най-вече за трите категории храни, за които говорих в началото. Но нямаше солидни аргументи против предложението на ЕК, които да ме убедят, че то не е в подкрепа на европейския потребител.

- Какви реакции очаквате от производителите?

- Някои от тях вече изразиха своята подкрепа, като Асоциацията на производителите на соеви храни в Европа и други в областта на научните изследвания и храненето. Всеки заинтересован е можел да изрази своята позиция пред Европейската комисия по време на обсъждането на предложението. От потребителските организации имам голяма подкрепа за тези промени заради много по-добрата гаранция за здравето на хората.

- Щом се премахва понятието "диетични храни", с какво ще го замените?

- Понятието "диетични храни" няма да може повече да бъде използвано без предварителна проверка от ЕФСА за съответните категории продукти. То беше сборно понятие за всички тези групи - "храни за отслабване", "храни за спортисти", "млека за подрастващи" и др.

Нека не ме разбират погрешно - всеки продукт, който има претенцията за даден ефект върху вас като потребител да е диетичен или отслабващ, трябва да бъде доказано такъв. Иначе може като потребители да бъдем заблудени да плащаме по-висока цена за нещо, което въобще няма ефекта, който е написан.

- Нима сега ще плащаме по-малко?

- Цената не би трябвало да е различна, нищо и в качеството на тези продукти не би трябвало да е по-различно. Но когато плащаме за нещо, ще сме сигурни като потребители, че този продукт наистина притежава съответните качества.

- Но не смятате ли, че на фона на кризата европейците и най-вече по-бедните народи като българите предпочитат да плащат по-ниска цена?

- Да, наистина е така. Темата на регламента е преди всичко да се защити здравето на потребителите. И ако някои определения от етикетите отпаднат заради това, че не са научно доказани - тогава може би и цената на съответния продукт трябва да е по-ниска, така че ползата за потребителя ще бъде двойна.

От една страна, ще има гаранция за сигурност на ефекта от даден продукт. От друга - по-ниска цена, ако той не представя тези ползи за вас, както сте мислели дотогава.

- Какво предстои през април, когато евентуално бъде прието вашето предложение?

- Следва 2-годишен преходен период, в който регламентът да се прехвърли в националните законодателства. Има и 2-годишни преходни разпоредби - срок, в който предприятията ще могат да направят необходимите промени.

- Но ще дойде и денят, в който една фирма трябва да се престраши да е първата, която да подаде молба. И както казахте, ще чака поне година. Ще се съгласи ли тя да работи на загуба?

- Не, няма да работи на загуба. Една от преходните разпоредби гласи, че храни, които не са в съответствие с настоящия регламент и са били етикетирани по-рано от 2 години от датата на влизането му в сила, могат да продължат да се продават след тази дата до изчерпване на количествата. В крайна сметка фирмата може да продължи да предлага на пазара своя продукт докогато иска, дори и без да е подала такава молба. Само няма да може да сложи на етикета твърдението, което досега е стояло без изискване да бъде научно доказано, например, че "намалява чувството ви за глад". Така няма да има възможност да заблуждава потребителя с невярна информация.