Интервюта

Менда Стоянова: Европарите ще раздвижат вътршното потрбление
28-11-2011

Медия: вестник Монитор

- Госпожо Стоянова, има ли възможност през 2012 г. да бъдат увеличени и други пенсии освен минималните? Ако да, кои от тях? Колко ще струва това на държавния бюджет и откъде могат да бъдат осигурени средства?

- Проблемът с пенсиите беше дискутиран многократно. В условия на финансова криза е трудно да се намерят още бюджетни средства за увеличаване на пенсиите. За съжаление през 2012 г. не се очаква сериозно положително развитие в икономическия растеж.

Годишно се харчат 7 млрд. лева за пенсии, от които 4,5 млрд. лева са трансфер от републиканския бюджет. Това са пари, които допълват постъпленията от пенсионни вноски и са от данъци. Ако искаме да увеличим пенсиите, трябва да увеличим и този трансфер.

Например едно 10-процентно увеличение на пенсиите на всички пенсионери ще струва на бюджета допълнително 1 млрд. лева. Само че разчетите за 2012 г. показват, че ръстът на икономиката няма да е такъв, какъвто се очакваше да бъде миналата година. Това от своя страна няма да доведе до повече приходи от данъци, които биха могли да послужат за такъв източник.

Затова е и предложението за ускоряване на пенсионната реформа. Обвиняват правителството, че в началото на 2011 г. след тристранен диалог месеци наред се стигна до един вариант на пенсионна реформа, който включваше повишаване на възрастта за пенсиониране от 2021 г. нататък. Причината да искаме преразглеждане и ускоряване на договореностите е невъзможността от данъци да продължи да се увеличава трансферът към пенсиите. Ако възрастта за пенсиониране се увеличи с една година през 2012 г., от тази мярка ще се получи ефект, който би дал възможност да се увеличи минималната пенсия от 136 лева на 145 лева.

Обаче не това е причината да искаме тази промяна. Това е само един ефект, който би се получил през 2012 г. Когато се говори за пенсионна реформа, винаги трябва да се гледа дългосрочният ефект от взетите решения. Възложихме да се изготвят актюерски разчети, които съдържат в себе си броя на осигурените лица и на пенсионерите, за събираемостта на осигурителните вноски и за продължителността на живота. Ако се приемат предложенията ни между първо и второ четене на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2012 г., това дългосрочно би довело през 2017 г. до нулев дефицит в НОИ. Това означава с 2 млрд. лева по-малко трансфер от републиканския бюджет към бюджета на НОИ. Тези 2 млрд. лева биха могли да бъдат използвани за други разходи, например за образование, наука, иновации.

 

- Финансовият министър Симеон Дянков обясни, че се разглеждат различни варианти за реформа в пенсионната система. Какви са те? Кой от тях е най-вероятно да залегне в Закона за бюджета на ДОО между първо и второ четене?

- Това е вариантът, който се разглежда. Възрастта за пенсиониране да се удължи с една година от 2012 г. Надявам се при срещите между работодателите, синдикатите и правителството да се постигне съгласие. Смятам, че в този случай правителството трябва да остане твърдо на позицията си.

 

- Какви други промени ще се наложат в бюджета за догодина? Ще бъдат ли направени корекции в заложените макроикономически показатели?

- Категорично няма да бъдат преразглеждани макроикономическите показатели. Няма причина те да бъдат коригирани. Прогнозата за растежа през 2012 г. в доклада към Закона за държавния бюджет е правена през август и септември. Там се предвижда ръст на икономиката от 2,9%. Новата прогноза при отчитане на измененията, които са се случили, предвижда ръст от 2,3%. Такава е прогнозата и на Европейската комисия.

Приходите в Закона за държавния бюджет са смятани при доста по-нисък ръст и затова няма нужда да се търси корекция в тях, а оттам и на заложените макроикономически показатели.

Другият важен показател в бюджета е дефицитът. ГЕРБ твърдо ще отстоява намаляването му и стабилната фискална позиция на България. Предложения за увеличаване на дефицита, за които беше анонсирано, че ще бъдат внесени между първо и второ четене, няма да приемем. Не се предвижда промяна на заложения показател за дефицита.

 

- Това, че приходите и разходите са сметнати при по-нисък икономически растеж, е един от буферите при влошаване на икономическата ситуация. Какви други буфери са заложени в бюджета за 2012 г.?

- Ниският дефицит също е един възможен буфер. 1,3% от БВП на страната е един добър дефицит, въпреки че ние трябва да се стремим към балансиран бюджет. Беше приета промяна в Закона за устройство на държавния бюджет, в който е заложено ниво от 2% като максимален дефицит. Тази разлика от 1,3% до 2% би осигурила достатъчен буфер, ако се стигне до апокалиптична икономическа картина.

 

- В бюджета за следващата година се предвижда ръст на приходите с 2,5 млрд. лева, а голяма част от това увеличение трябва да дойде по линия на еврофондовете. Една от критиките на опозицията е, че това не е реалистично. Какво е вашето мнение?

- Това е една от най-важните политики, която е заложена в бюджета за 2012 г. Рязко ускоряване на усвояването на еврофондовете. Поставянето на тази цел означава мобилизиране за нейното изпълнение. Ако си кажем, че това е невъзможно, би било безотговорно. Високата цел, която се поставя, не само че е реалистична, но като е разписана в Закона за държавния бюджет, означава пълна мобилизация на всички структури, които имат отношение към постигането й. Това е единственият сериозен шанс на България да получи допълнително финансиране, защото приходите от данъци не са достатъчни. Този шанс означава задвижване на икономиката. Парите ще дойдат по различни програми, ще работят български фирми и работници, ще се използват повече материали. Това е възможността да се повиши вътрешното потребление.

Направените разчети за постъпленията от еврофондовете са на база на вече сключени или на изпълняващи се договори, по които плащанията ще дойдат следващата година.

 

- В бюджета за догодина са заложени и доста по-високи приходи от данъци. Как ще се осигури ръст на данъчните постъпления с близо 1 млрд. лева?

- 840 млн. лева е заложеният ръст на приходите от данъци. Той е разчетен на базата на ръст на БВП от 1% и на ускоряване на вътрешното потребление в резултат на по-добро усвояване на евросредствата. Очакваме повече приходи от косвени данъци. В българската данъчна система основните приходи са от ДДС и акцизи. Ръстът, който се предвижда, ще дойде именно от тези два данъка. Това ще се дължи на увеличаване на потреблението, което всъщност е генератор на ДДС и на повишената събираемост от страна на данъчната и митническата администрация.

Предвижда се и известен ръст на данъците от доходите на физически лица. Той ще дойде като резултат от повишаване на заплащането през следващата година в бизнеса.

Увеличение на приходите от преки данъци не се предвижда. Например ръст на приходите от корпоративния данък би се получил като ефект от развитието на икономиката няколко години след като бъдат генерирани печалбите.

 

- Финансовият министър Симеон Дянков също обяви, че очаква вътрешното потребление да бъде двигател на растежа. Какви стимули могат да бъдат предприети в тази посока?

- Бюджетът не дава стимули и през него не могат да се видят политиките. Те се правят от министерствата, а цифрите в бюджета могат да отразят резултатите от тези политики. Например това, което виждаме, е повишаване на приходите от данъка върху доходите на физическите лица и на ДДС. Това е в резултат от политиките на министерствата по стимулиране на вътрешното потребление.

 

- Прекалено ли е екзотична идеята за намаляване на ДДС като мярка, която би могла да стимулира вътрешното потребление?

- Мярката не е екзотична и е записана в програмата на ГЕРБ. Тази идея обаче може да се реализира едва когато българската икономика мине в устойчив растеж. За съжаление това няма да се случи през 2012 г.