Интервюта

Менда Стоянова: Лесно ще намерим пари за майчинските
11-11-2011

Медия: вестник ,,Телеграф’’

-    Г-жо Стоянова, стои ли все още на дневен ред въпроса за по-ранно увеличаване на възрастта за пенсия?

-   Въпросът не е свързан с бюджета за следващата година. Но може отново да бъде повдигнат в контекста на бюджета на фонд „Пенсии” за 2012-а, където дефицитът продължава да расте и да се покрива от държавния бюджет чрез данъците. Явно приетите договорки за увеличаване на възрастта за пенсия да става плавно от 2021 г. трябва да се преразгледат и да се обсъди дали тази мярка да се изтегли по-рано.

-    Какво е вашето мнение?

-   Моето мнение е, че увеличаване на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране трябва да вървят плавно и предвидимо Но 2021 г. ми се вижда твърде отдалечено във времето, за да се постигне ефекта, който се търси – намаляване на дефицита в Националния осигурителен институт.

-     Кога според Вас е по-реалистично да се направи тази стъпка – да се увеличи възрастта за пенсия?

-    Плавното увеличаване на възрастта трябва да започне поне пет години по-рано от първоначално заложения срок. Вместо от 2021-а да почне от 2014 или 2015 г. За да се реши това в крайна сметка трябва да се погледнат актюерски разчети и да се види какъв ще е ефектът, ако се случи 2021 г. и какъв ще е ако се стане през 2014 или 2015 г. Тогава можем да говорим конкретно. Един такъв дебат по принцип подготвя общественото мнение. В него няма нищо лошо. Всеки си прави някакви сметки. Всеки иска да се намали възрастта за пенсиониране, но като му дойде времето да излезе в пенсия, продължава да работи.

-    Защото са ниски пенсиите.

-    Точно затова трябва да работим повече. Те са свързани нещата.

-     Какво е мнението Ви за увеличението на минималната работна заплата?

-     По принцип смятам, че увеличението на минималната работна заплата не е проблем на бюджета. Има твърде малко хора в бюджетната сфера, които получават най-ниското възнаграждение. Това не е проблем, който би могъл да се отрази върху разходната част, още повече че всяко министерство ще си поеме компенсацията от собствения фонд „Работна заплата”. По-скоро проблемът на минималната заплата е за малкия и средния бизнес, не толкова заради самото й вдигане, колкото заради това, че се нарушават съотношенията между заплащането. Бизнеса ще бъде принуден да търси повишение на заплатите на по-високо квалифицираните си работници. Нормално е като вдигнеш заплатата на чистачката, да вдигнеш и на специалиста, който ти е важен, който произвежда и осигурява продукцията. Но в крайна сметка решението е взето на трастранката. Там и работодателите са се съгласили.

-    Работодателите винаги плашат, че като се вдигне минималната заплата, ще почнат съкращения. Има ли такава реална опасност?

-    Всеки бизнес ще прецени сам за себе си, в зависимост от това какви са пазарните условия и производителността. Като гледам че рецесията май се завръща в Европа, което вероятно ще рефлектира и в България, идва и допълнителна опасност от съкращения.

-   Търсят се пари за увеличение на майчинските. Откъде в бюджета могат да се взема?

-    Те не са толкова много – 16 милиона лв. Толкова сочат първоначалните разчети. Това не са много пари за бюджета. Могат да бъдат осигурени като се намалят малко разходите на ведомствата. Но по-скоро парите ще дойдат от резерва за неотложни разходи. От една страна майките са важни. От друга страна, моето лично мнение е, че има достатъчно стимули за майките. Няма държава, в която 13 месеца да им плащат 90% от заплатата. Плащат 40 дни и край.

-     Но няма и страна с толкова лош демографски прираст.

-    Да, така е. В условия на криза по-добре е да стимулираш майките да гледат децата.

-    Една от основните критики към бюджета е, че той е копие на тазгодишния и в него няма никакви реформи. Трябва ли според Вас да има заложени по-сериозни реформи?

-     В бюджета има политики. Като цяло основната е запазване на финансовата стабилност. Тя намира отражение в ниския бюджетен дефицит от 1,3%. Другата, най-важната политика, която се вижда с просто око, е за рязко подобряване на усвояването на европейските средства.

-    Има обаче мнения, че заложения ръст в усвояването е твърде оптимистичен.

-    Чуха се наистина критики, че е нереалистично, това което е заложено като усвояване – 3,8 млрд. Но аз смятам, че това е единственият шанс да дойдат инвестиции в условия на криза. Трябва целта да е висока, за да се гони. За две години са натрупани проекти и опит. Има договори, има и проекти, които вече се изпълняват. Тяхното плащане ще дойде през следващата година. Така че тази цифра не е измислена, тя е резултат на сериозен анализ. Другата важна политика, която продължава бюджет 2012, е политиката на данъчна стабилност и ниски данъци. Чрез данъчните закони тази година се правят и стъпки към опростяване механизма на облагането, най-вече на физическите лица. Разбира се, в бюджета има важна стъпка, макар и не толкова голяма, колкото ни се искаше, към стимулиране на дейностите по образование и култура. Точно тези две дейности всъщност извършиха своите реформи. Миналата година беше променен начина на финансиране на сценичните културни институти. Това е правилното – когато се извърши реформа в една система, тя получава допълнително средства, за да може да се развива. Образователната реформа беше направена преди години с делегираните бюджети. Сега се правят две нови стъпки. Първо повишаване на стандартите на един ученик в средното образование. Осигурено е и целодневното обучение на първи и втори клас от септември 2012 г.

-    Ниският бюджетен дефицит не се ли превърна в самоцел, за да се покажем пред Еврокомисията колко сме стабилни на фона на кризата в други страни?

-     По-висок дефицит не бива да се допуска. Вече трета година сме в дефицит, ако сметнете колко сме натрупали общо, ще видите колко е голяма сумата. В крайна сметка дефицита се финансира от дългове. Ние задлъжняваме, за да харчим за текущи нужди. Мен ме безскопои факта, че нашето общество свикна с дефицитите. Не само това, ами и повдига въпроса те да са дори по-високи. България е във валутен борд. Ние нямаме собствена парична политика. Не можем да си позволяваме при тези условия да продължаваме трупането на дефицити.

-     Очаква ли се емитиране на еврооблигации догодина и увеличаване на външния дълг?

-     Да, дългът ще бъде увеличен и това е записано в бюджета. Няма нищо странно, защото този дефицит, който е предвиден в бюджета, се финансира от дълг. Няма откъде другаде да се покрие. Винаги, когато говорим за дефицит, веднага трябва да разбираме нов допълнителен дълг.

Не бива да забравяме, че в началото на 2013 г. е падежът на облигациите, емитирани през 2002 г. и за него трябва да се подготвим отсега. Трябва да платим около 2 млрд. лв. Това плащане би могло да се рефинансира с нов дълг. Но министерството на финансите трябва да разгледа възможностите и да реши коя да избере. Решение ще се вземе след анализ и много сериозна оценка на международната обстановка и международните пазари. Не е работа на народните представители да коментираме тези неща.

-    Трябва ли някъде депутатите да пипнат нещо в бюджета след като е внесен вече в парламента и е в техните ръце образно казано?

-     Винаги са настъпвали някакви промени, но те са вътрешни и се компенсират – прелива се от едно перо в друго перо.

-     Според Вас какво може да се промените?

-     Бюджетът е направен след сериозни разговори с всички бенефициенти и би трябвало да е постигнато съгласие по него. Ако някъде има още неизгладени отношения, все пак разговорът може да продължи и в Народното събрание. Скучничко е тази година, и данъчните закони са скучни. Колкото по-скучно, толкова по-добре.

-     Повдига се и въпроса за намаление на ДДС, за да се стимулира икономиката и потреблението. Кога може да стане това или можем само да си мечтаем?

-     По принцип аз съм твърдо за единната ставка по ДДС, без диференциране, което би изкривило пазара на стоки и услуги и би довело до облагодетелстване на едни спрямо други – било търговци, било потребители. Мисля, че правилната политика е да продължим да поддържаме единната ставка по ДДС. Намаление на данъка е чудесен стимул и за потреблението, и за икономиката. ГЕРБ си го беше поставило за цел. Но не бива да забравяме, че ДДС е основният приходоизточник за бюджета, което означава, че едно такова намаление би трябвало да е балансирано и поносимо за приходната част на бюджета. За 2012 г. това е невъзможно. Да се надяваме, че при подобряване на международната ситуация, защото България е като скачен съд, ГЕРБ ще има тази възможност до края на мандата си.