Анализи

Подкупите струваха на България загубите на субсидиите от ЕС
28-11-2008


Във вторник Европейският съюз предприе безпрецедентната стъпка да лиши България от средства на стойност 220 млн.евро, като по такъв начин обяви с действия, че балканската страна е твърде корумпирана и склонна към измами, за да получава субсидиите. За първи път страна-членка на блока от 27-те ще изгуби напълно пари, за които не може да й се окаже доверие, че ще изхарчи правилно, което отразява загрижеността, споделяна от длъжностни лица, дипломати и органи, разследващи измами, относно способността на българските власти да предотвратят изтичането на безвъзмездни европейски помощи от милиарди евро по каналите на организираната престъпност. Българското правителство, което излъчваше увереност, че сега Брюксел ще му повери фондовете, които отначало бяха замразени през м.юли, се опита да си придаде бодър вид относно случилото се, което представлява значителна загуба за една от най-бедните икономики в Европа. В слово в Берлин, министър-председателят Сергей Станишев каза, че България – държава, в която Американското посолството в София е изброило над 125 поръчкови убийства през последните години – изпълнява “много амбициозно” програмите на Европейския съюз и отбеляза язвително, че “членството не се изчерпва само с въпросите на правосъдието и вътрешните работи” . Когато България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., мнозина предупреждаваха, че тя не е подготвена и че Европейската комисия следва да предприеме специални мерки, за да наблюдава реформите. Европа днес Гренландия гласува за повече автономия Бившият грузински пратеник в Москва вини собствената си страна за войната Райс отрича, че САЩ са променили позицията си относно членството на Украйна и Грузия в НАТО Оттогава България и Румъния – които се присъединиха едновременно към Европейския съюз – бяха критикувани в няколко доклада включително и в един прочут документ, според който “престъпна мрежа от фирми” обира субсидиите. През м. юли бяха спрени няколко транша от средствата на Европейския съюз, възлизащи на обща стойност от 486 млн. евро. Сега 220 млн. евро или 287 млн. долара от тези пари – предназначени за модернизиране на институциите – бяха изгубени завинаги миналия вторник, когато изтече крайният срок за предоставянето им. Още много милиони – и дори милиарди – биха могли да имат същата съдба, ако българското правителство не успее да засили контрола. Страната следва да получи субсидии на стойност около 11 милиарда евро до 2013 г. Меглена Плугчиева, зам.министър-председател на България, отбеляза, също в Берлин във вторник, “големите усилия” и “конкретните резултати” на страната в борбата с престъпността. Решението на Европейския съюз, каза тя, “не е добър знак в подкрепа на реформите в България”. Оли Рен, Европейският комисар по разширяването на ЕС, изрази несъгласие с това. Обявявайки хода на ЕС, той посочи, че обещанията на София са се оказали незадоволителни. “Много от мерките”, заяви Рен, “са само обещания за бъдещи действия и все още не са дали конкретни резултати”. Рен, който подкрепи членството на България през 2007 г., отбеляза, че новината не е “приятна”. “Това не е наказание. Това е решение, което взехме с оглед зачитане на законите и правилата на ЕС” , посочи Рен. Средствата, за които става дума, бяха набелязани за България, за да й се помогне да се модернизира, да се отърси от комунистическото си минало и да се подготви за членството си в ЕС, като извърши пълна реформа на администрацията. Но отпускането на тези средства беше спряно през м. юли, когато ЕС отмени официалната акредитация на две агенции в България, които обработват плащанията от Брюксел. Оттогава ЕС изпрати няколко различни мисии в София и българските министри изразиха увереност, че парите ще потекат отново. “Времето изтече”, заяви един служител на Европейската комисия, който помоли за анонимност заради деликатността на въпроса. “Българските власти получиха предупреждения, с тях бяха осъществени интензивни контакти. Но те не съумяха да покажат резултати навреме”. Рен отбеляза, че “рискът от политическа намеса” не е бил напълно признат от правителството в София, което е затруднило решаването на проблемите. Връзките между политици и заподозрени престъпници в България са добре документирани и неотдавна бяха предмет на два подробни репортажа в “Интернешънъл хералд трибюн”. Българският министър на вътрешните работи Румен Петков подаде оставка през тази година след разкрития, че се е срещал с фигури от средите на организираната престъпност. През 2003 г. министърът на финансите, Милен Велчев, също се оттегли след като беше фотографиран на яхтата на Иван Тодоров, заподозрян в участие в контрабандна дейност и отвличане и убит през 2006 г. Освен изгубените 220 млн. евро, се спират още 340 млн. евро от предприсъединителните фондове по така наречената програма “ФАР”. Подкрепата за селското стопанство на стойност 121 млн.евро също е блокирана. Задържат се и 115 млн.евро, предназначени за строителство на пътища. Тези суми, обаче, са джобни пари в сравнение със средствата, които България би трябвало да получи като вече пълноправен член на Европейския съюз. Докато за България са определени около 11 милиарда евро за регионални и селскостопански субсидии за периода до 2013 г., Румъния следва да получи близо 31 милиарда евро. Комисията твърди, че е решена да се погрижи тези средства да не бъдат изгубени по корупционни канали. “Що се отнася до средствата, които следва да бъдат предоставени в бъдеще”, добави служителят на Европейската комисия, “ние предприемаме по-широки проверки. Стремежът ни е да се уверим, че функционират структури, които да дадат възможност на властите да се справят със значителните суми, които ще получат през финансовия период 2007-2013 г.” Говорейки пред вътрешната слушателска аудитория по радио “Дарик”, Плугчиева прозвуча малко по-раздразнено, отколкото в Берлин. Тя каза, че е дълбоко разочарована и натъжена, но обвини и ЕС в съблюдаване на двойни стандарти, според съобщение на българската информационна агенция “Новините”. ”Коя страна от ЕС е без корупция и е разрешила всичките си проблеми?”, запита Плугчиева. “Този подход на съсредоточаване на вниманието само върху негативното в България и на негативни оценки само за България е неприемлив; аз не споделям това и не считам, че е отражение на духа на ЕС”. Проблемите в България и Румъния хвърлих сянка върху бъдещото разширяване на блока. Елмар Брок, десноцентристки германски депутат в Европейския парламент, изтъкна, че е особено важно да се покаже на европейската общественост, че функционират адекватни контролни механизми за защита на парите на данъкоплатците. “Трябва да се покаже, че такива случаи се разследват стъпка по стъпка.”, заяви Брок. “Ако парите се набират и след това се губят поради корупция, тогава имаме проблем с общественото мнение по отношение на бъдещо разширяване на Европейския съюз”.