Анализи

Румяна Желева: Резюме на „здравен преглед” на Общата европейска селскостопанска политика (ОСП)
23-06-2008


Премахване на земите под угар: Комисията предлага да се отмени изискването към земеделските стопани с обработваеми земи да оставят 10 процента от тях необработвани. Това ще им позволи в максимална степен да оползотворят производствения си потенциал. Постепенно премахване на квотите за мляко: квотите за мляко ще бъдат премахнати постепенно до април 2015 г.За да се осигури "меко приземяване“, Комисията предлага пет годишни увеличения на квотите с по един процент между 2009/10 и 2013/14 финансови години. Премахване на зависимостта на помощта от производството: реформата на ОСП „отдели“ пряката помощ за земеделските стопани, т.е. плащанията не са свързани повече с обема на продукцията на определен продукт. Някои държави-членки избраха обаче да запазят някои „свързани“ с производството плащания. Комисията сега предлага да се премахнат оставащите свързани плащания и те да се прехвърлят по схемата на единно плащане с изключение на премиите за крави, кози и овце с бозаещи малки, където държавите-членки могат да запазят сегашното равнище на помощта, обвързана с производството. Отказ от плащания въз основа на предишни плащания („исторически“ подход): земеделските стопани в някои държави-членки получават помощ въз основа на това, което са получили през определен референтен период.В други държави плащанията са на регионална основа — за хектар. С течение на времето става все по-трудно да се оправдае моделът за плащане въз основа на предишни плащания, така че Комисията предлага да се позволи на държавите-членки да преминат към система с по-уеднаквена ставка. Удължаване на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП): десет от 12-те най-нови членки на ЕС прилагат Схемата за единно плащане на площ. Срокът на нейното действие следва да изтече през 2010 г., но Комисията предлага той да се удължи до 2013 г. Кръстосано спазване: помощта за земеделските стопани е обвързана със съблюдаване на стандартите за опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и качеството на храните. Земеделски стопани, които не зачитат правилата, рискуват съкращения в помощта за тях. Така нареченото „кръстосано спазване“ ще бъде опростено чрез отмяна на стандарти, които нямат отношение или не са свързани с отговорността на земеделските стопани. Ще бъдат добавени нови изисквания, за да се запазят ползите за околната среда от оставянето на земи под угар и се подобри управлението на водите. Помощ за сектори със специфични проблеми: понастоящем държавите-членки имат право да запазят по сектори 10 процента от своите бюджетни тавани за преки плащания за мерки за опазване на околната среда или за подобряване на качеството и маркетинга на продукти в съответния сектор. Комисията иска да направи този инструмент по-гъвкав. Няма да се изисква повече паричните средства да се използват в същия сектор;те ще могат да се използват за подпомагане на земеделски стопани, произвеждащи мляко, говеждо, козе и овче месо в регионите в неблагоприятно положение; те биха могли да се използват в подкрепа на мерки за управление на риска като схеми за застраховане срещу природни бедствия и взаимоспомагателни фондове за заболявания по животните;и държавите, прилагащи системата СЕПП, ще могат да участват в схемата. Прехвърляне на парични средства от пряка помощ към развитие на селските райони: понастоящем за всички земеделски стопани, получаващи над 5 000 EUR под формата на пряка помощ, съответните плащания за тях се намаляват с 5 процента и тези парични средства се прехвърлят в бюджета за развитие на селските райони.Комисията предлага този дял да се увеличи на 13 процента до 2012 г. Допълнителни съкращения следва да се направят за по-големи земеделски стопанства (още 3 процента за земеделски стопанства, получаващи над 100 000 EUR годишно, 6 процента за получаващите над 200 000 EUR и 9 процента за получаващите над 300 000 EUR). Получените по този начин средства могат да се използват от държавите-членки за подсилване на програми в областта на промяната на климата, обновяемите енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието. Интервенционни механизми: мерките за снабдяване на пазара не бива да забавят способността на земеделските стопани да отговорят на сигналите от пазара. Комисията предлага да се премахне интервенцията за твърда пшеница, ориз и свинско месо. За фуражни зърнени култури интервенцията ще се сведе до нула. За хлебна пшеница, масло и обезмаслено мляко на прах ще се въведат тръжни процедури. Ограничения в плащанията: държавите-членки следва да прилагат праг за плащанията от минимум 250 EUR за земеделско стопанство или за минимален размер от 1 хектар, или и за двете. Други мерки: редица малки схеми за подпомагане ще бъдат отделени от производството и прехвърлени към Схемата за единно плащане (СЕП). За коноп, сух фураж, протеинови култури и орехи това ще стане незабавно. За ориз, картофи, произвеждани за нишесте, и дълговлакнест лен ще има известен преходен период. Комисията предлага също така да се отмени премията за култури, използвани като енергоизточници. Разпределение на субсидиите за фермери в България до 2013г. До 2013 г. България ще получи общо за земеделие над 3 милиарда евро. Освен директните плащания за фермерите на базата на заявената обработваема площ, Общата селскостопанска политика на ЕС предвижда и финансиране по Програмата за развитие на селските райони. България вече изгради, макар и с известно закъснение, Разплащателната агенция, през която ще минават директните плащания за подкрепа на фермерите. Това е бившият фонд “Земеделие”, който тези дни вече изплати първите европейски субсидии на около 37 000 фермери, а до края на февруари директни плащания ще получат и останалите регистрирани фермери. Общата сума за тази година за директните плащания възлиза над 350 млн. лева (около 175 милиона евро). Извършва се стриктна проверка на заявените от фермерите площи, при която са открити и опити за измама. Подадени бяха 79 хиляди заявления за плащане за площ от 3 милиона и 384 хиляди хектара земя. Над 700 са парцелите, на които е разположена тази земя. Първите 37 000 стопани, които обработват над 1 млн. 100 хиляди хектара, получават евросубсидия в размер на над 155 000 000 лева (около 78 милиона евро). План за разпределение на субсидиите от министерството: През следващите 7 години за развитието на селските райони в България е отделено европейско финансиране в размер на 3 млрд. 242 млн. евро. Първата цел е “Развитие на конкурентноспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранителна промишленост.” За тази цел са заделени 41 процента от общите средства. Това означава развитие на технологичната база, насърчаване на иновациите в модернизация на активите, инвестициите на зелено в областта на земеделието, растениевъдството, животновъдството, намаляване на разходите за производство и пр. и всичко това под знака на опазването на околната среда. Втората цел - опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони - поставя на преден план развитието на такова земеделие, което води до устойчиво управление на земите и горите. За това са предвидени 27 процента от общите средства. Производителите в планинските и в необлагодетелстваните райони ще получават компенсаторни преки плащания на площ за изравняване на доходите със своите колеги в равнинните райони, които са повече облагодетелствани по природен, естествен , релефен и климатичен начин. Но ще бъде с условие – ако поддържат земята в добро състояние и извършват тази дейност минимум 5 години. Една от основните мерки е свързана с биоразнообразието, това е подкрепата особено за фермерите в местата от екологичната мрежа Натура 2000. Финансирането, предвидено за подобряването на качеството на живот в селските райони е 30 процента от общите средства от 3 млрд. и 242 млн. евро. 2,5 процента от средствата са заделени за финансиране за създаване на нови работни места в селата, което ще намали безработицата в тях.