Анализи

“Деня на Европа” и “Деня на победата”
08-05-2008


На 9 май 1950 г. е направена първата стъпка към създаването на обединението, прераснало днес в Европейски съюз. Пред опасността от избухване на Трета световна война, на този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман представя предложение за създаване на обединена Европа, неразривно свързана с поддържането на мира. Той прочита пред международните медии декларация с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да направят "първа реална стъпка към Европейска федерация". Създава се наднационална “Европейска институция”, натоварена с управлението на индустрията за добив на въглища и стомана (секторът, който по това време е бил основата на военната мощ), като гаранция за мир на континента. Предложението се приема от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност. На срещата на върха в Милано през 1985 г. лидерите на Европейския съюз решават 9 Май да се чества като “Ден на Европа”. Този ден обаче, е свързан и с друга дата – краят на Втората Световна Война - най-големия световен военен конфликт, който противопоставя Германия, Италия, Япония и техните съюзници на западните демокрации Великобритания и Франция. (СССР и САЩ се включват на по-късен етап.) Основната причина е преразпределянето на световните пазари от които Германия е лишена след първата война. Въпреки милионите жертви, Втората Световна не постига своята цел. На сцената излизат САЩ и СССР, които си поделят света. Франция и Англия загубват за винаги водещата си роля. Историята по дати • 1938 - Германия присъединява Австрия и част от Чехословакия. • Март 1939 – Германия окупира цяла Чехословакия. Франция и Великобритания, които разчитат на Мюнхенското споразумение, насърчават Германия да продължи завоевателната си политика. (Мюнхенско Споразумение е сключено на 29 септ 1938 от Великобритания, Франция, Германия и Италия. Задължава Чехословакия да предаде на Германия Судетската област и да задоволи териториалните искания на Полша и Унгария.) Успоредно с това, чрез Германо-съветския пакт "Рибентроп - Молотов", Германия си осигурява неутралитет от страна на СССР. Двете страни подписват таен протокол за подялбата на Полша • 7 април 1939 - Италия завладява Албания, • 1 септември 1939 - Германия напада Полша; • 3 септември 1939 - Великобритания и Франция обявяват война на Германия в изпълнение на съюзните си задължения; • 17 септември 1939 - Червената армия навлиза в Полша; • 28 септември 1939 - Подписан е нов германо-съветски договор за граници и сфери на влияние. СССР започва анексирането на прибалтийските държави (1940); • 30 ноември 1939 - СССР нахлува във Финландия. След тримесечна война, доказваща безсилието на Съветската армия, е подписан мирен договор, който променя границите между двете държави в полза на СССР (Ленинградска област). Бездействието на Франция и Великобритания, продължило 9 месеца позволява на Германия да завърши подготовката си за агресия срещу държавите от Западна Европа. (От септември 1939 до май 1940 на Западния фронт бездействат 106 френски и британски дивизии с танкове, артилерия и авиация. Срещу тях има само 11 непълни германски дивизии). • Април 1940 - Германските войски окупират Дания и Норвегия; • 14 май 1940 - Капитулира Холандия; • 28 май 1940 - Капитулира Белгия. Немската армия настъпва на юг до границите на Швейцария и Атлантическото крайбрежие на Франция; • 14 юни 1940 - Германските войски влизат в Париж; • 22 юни 1940 - Френското правителство на маршал Петен подписва акт за безусловна капитулация; • Август 1940 - Започва операция "Морски лъв" за нахлуване във Великобритания. Германските военновъздушни сили масирано бомбардират Британските острови, но по-късно Хитлер се отказва и прекратява нападението. • Април- май 1941 - Войските на Вермахта завладяват Югославия и Гърция и установяват контрол върху островите от Източното Средиземноморие. • 22 юни 1941 - Германия напада Съветския съюз, като нарушава пакта за ненападение. Белорусия, Украйна и прибалтийските републики са окупирани; • Август 1941 - Чърчил и Рузвелт подписват Атлантическата харта. Подписано е англо-съветското споразумение за помощ във войната с което започва снабдяването на СССР чрез морските конвои. • 25 август 1941 - СССР и Великобритания окупират едновременно Иран • 5 декември 1941 - Начало на контранастъпление на съветската армия. Немците са отблъснати от Москва. • 7 декември 1941 - Япония започва война срещу САЩ с внезапното нападение над американската военноморска база Пърл Харбър • 8 декември 1941- САЩ и Великобритания обявяват война на Япония; • 11 декември 1941- Германия и Италия обявяват война на САЩ • 12 декември 1941 - България обявява война на САЩ и Великобритания. • 1 януари 1942 - Във Вашингтон е подписана декларация на 26-те държави, поддържащи Атлантическата харта (Декларацията на Обединените нации); Великобритания и САЩ се споразумяват да открият втори фронт в Европа . Генерал Айзенхауер е определен за главнокомандващ съюзническите войски. • 1942 (пролетта) - Хитлер предприема нова офанзива и завладява полуостров Крим, подножието на Кавказ, напредва по поречието на Дон и достига река Волга, • 12 май 1943 - Германско-италианските войски в Африка капитулират. • 1943 – Победа на СССР при Сталинград и Курск • Януари 1944 - Пада блокадата на Ленинград, • 3 септември 1944 - Италия подписва примирие със съюзниците, равносилно на капитулация. • 14 октомври 1944 - Италия обявява война на Германия. • 6 юни 1944 - Десант на съюзническите армии в Нормандия. Открива се втори фронт в Европа • 15 август 1944 - Втори десант в Прованс (Южна Франция), • 25 август 1944 - Освободен е Париж; • Юни - септември 1944 - Освободена е Белгия. На източния фронт съветското настъпление се развива успешно през Финландия и Галиция до Варшава. На юг - Румъния и България са окупирани и минават на страната на съюзниците. • Февруари-март 1945 - Съюзническите войски достигат Рурската област, Бавария и Саксония. • Януари 1945 - Съветската армия преминава през Полша и достига до Източна Прусия, Силезия и Будапеща • 12 април 1945 - Съветската армия достига Виена; • 24 април 1945 - Пада Дрезден; • 2 май 1945 – Превзет е Берлин • 8 май 1945 - В предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акт за безусловна капитулация на Германия; • 11 май 1945 - Съветските войски завършват Пражката операция; цялата територия на Чехословакия е освободена, с което приключват военните действия в Европа. • 6 и 9 август 1945 - Американски военновъздушни сили хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. • 2 септември 1945 - На американския линеен кораб "Мисури", Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с което се слага край на военните действия във Втората световна война. Така 9 май 1945 става “Ден на победата” разделила за десетилетия Европа. “Денят на Европа” се появява 40 години по-късно за да обедини Европа разделена на Ялтенската конференция. Тогава Чърчил е на ясно, че без Сталин няма да се справи с Хитлер. Рузвелт също е на ясно, че няма да се справи сам с Япония, защото не е убеден в силата на атомната бомба. Те плащат исканата от Сталин цена. Той също плаща своята. Войната отнема 55 милиона човешки живота. Делът на СССР е половината – 27 милиона. Цената, която платихме ние е другата страна на войната. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България без мотиви и обяснения. На 8 септември Съветската армия нахлува в България. На 9-ти е извършен държавен преврат. На 28 октомври в Москва е подписано примирие с което до края на 1947 г. България има статут на “окупирана държава”. От една страна Българската армия трябва да сложи оръжие като съюзник на Хитлер, от друга страна е задължена да го обърне срещу бившите си съюзници. Цялата Българска армия е включена в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин. Неговият началник щаб - ген. Бирюзов е фактически председател на Съюзната контролна комисия, която действа в България. Това е върховният орган на управление, който е над правителството на Отечествения фронт. Без подписа на ген. Бирюзов не може да се одобри нито едно постановление на Министерския съвет. България поема и всички разноски на съветските окупационни войски. Те се изтеглят формално чак след три години по силата на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. Това е договор с победен противник, независимо, че не сме изпратили нито един войник на източния фронт, а на страната на антихитлеристката коалиция, даваме 32 хиляди жертви. През 1945 г. Сталин извоюва 3 гласа в ООН - за СССР, за Украйна и за Беларус. Украйна и Беларус гласуват за признаването ни като победител във войната, а Съветският съюз - против. България по силата на Парижкия договор трябва да плаща огромни репарации на Югославия и Гърция. Армията е съкратена. Всички германски и италиански активи стават съветска собственост, включително и цялото оборудване на немски и италиански заводи и предприятия, което е демонтирано и отнесено. Дори когато съветските войски напускат страната ни, "забравят" да върнат локомотивите и вагоните с които си заминават. Такива са събитията. Не бива да ги забравяме и преиначаваме. За историята ние не сме победители, а победени. Това не е най-жалкото. Най-жалкото е, че 45 години бяхме третирани като победени, и така свикнахме с тази мисъл, че сега ни е трудно да повярваме в обратното. За това, на този ден, половината от нас празнуват “Деня на Европа”, а останалите “Деня на победата”. Людмил Леонидов