Анализи

Искам думата!
14-04-2008


Имам основание да я искам, защото ситуацията го налага. Случват се събития които изглеждат много потайни, скандални и срамни за една европейска държава. Говорят се истини, които не са истини до край. Говорят се и откровени глупости, защото истината се търси в детайлите, а не в същността на нещата. Има две обяснения – или политиците не са наясно какво представлява една държава, или са наясно, но ако го кажат, ще трябва да произнесат цялата азбука. Обикновените хора пак се объркаха и пак не вярват никому. Те и без това вече на нищо и на никого не вярват. В конкретния случай и журналистите усещат, че “някой” се опитва да потуши избухналия скандал и да прикрие следите, но не могат да го докажат, защото не могат да се докопат до тайната. В същност Тайна няма. Последният скандал започна, когато Брюксел замрази средства по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. С други думи “отряза парите”. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу отправи крайно остри упреци към България и ни заплаши с нови финансови санкции заради корупцията и липсата на правосъдие у нас. "Не може постоянно да повтаряме, че трябва да работите в посока борба с корупцията. Организираната престъпност и корупцията нямат място в Европейския съюз, те не могат да бъдат търпени”, каза Барозу . Последните думи на Барозу са само пожелание. В ЕС има и престъпност, и корупция, и борба за власт. Друг е въпросът, че Съюзът се стреми да ги сведе до “санитарния минимум”. Станишев заяви - “Зад опитите за дестабилизация стоят ясни политически амбиции и интереси” Станишев каза само част от истината. Първо, това не е опит за дестабилизация и второ намесени са криминални и финансови интереси. Говори се за гигантски корупционни скандали и опорочени обществени поръчки, диктувани от политико-икономически кръгове. Намесени са и трите фактора – Пари, Партии и Престъпност. Медиите твърдят, че коалицията няма да се разпадне, какъвто и да е скандала, но ще плати кръвен данък. Това искатли Парите и Мафията. Мафията не е български феномен. Тя има и друго име – Коза Ностра, което означава “Наша си работа”. На български му казваме по-изискано – Организирана престъпност. Ако знаем кой къде е разположен в общата схема, можем сами да си отговорим на много въпроси, на които иначе дълго ще чакаме отговор. Схемата съдържа трите компонента – Пари, Партии и Престъпност. В центъра е Властта, към която те трите се стремят. Схемата е проста като детска рисунка. Колкото по-близо до центъра са трите кръга, толкова по-силна е взаимната им зависимост. Властта рядко е атакувана директно. Атаките минават през зоните на активно влияние (2),(3) и (4). Партиите се домогват до властта или през жълтата зона (2), чрез Парите, или през кафявата зона (3), в която властва Престъпността. Престъпността също използва кафявата зона (3) за да се легитимира, но по-често се домогва до Властта през сивата зона (4) – зоната на “мръсните пари”. Парите се стремят към Властта за да се реализират и преминават чрез Престъпността през зона (4), а много повече чрез Партиите през зона (2). Това е ситуацията. Всеки иска да разшири своя кръг на влияние и не подбира средствата. Правителството трябва да води борба не с трите “П”, които са и дали Властта, а с много по-силен противник – съюзите на тези три сили. За това Барозу казва, че Организираната престъпност и корупцията нямат място в Европейския съюз. Там Властта е заела много по-голямо пространство, отколкото у нас, защото отдавна е сключила траен договор с претендентите и е свела до минимум възможностите им за обединение . Новата ни история е обвита в гъста мъгла, но тя също има своето обяснение. Парите са безсилни без Властта. Това са парите в бялата зона (7). Те се стремяха да станат много пари, а това можеше да им осигури само Властта. През изминалите години те използваха и двата възможни пътя – през Партиите и през Престъпността. Доказателствата са безбройни. Партиите имат единствената цел да се домогнат до Властта за да управляват многото пари. В бялата зона (5) са всички, които се бореха и се борят да стигнат по някакъв начин до там. Пътят им обаче минаваше или през Парите, или през Престъпността. И в двата случая, когато идваха на власт, бяха вече зависими. Няколко партии обаче се задържаха по-дълго на власт и предизвикват гнева на останалите. И някои от тях ще бъдат допуснати до Властта, едва когато парите са готови да се оттеглят от нея. Няма изгледи, че това ще се случи точно сега. Престъпността също се стреми към Властта по понятни причини. Има много страни в света, управлявани от престъпници. Големият ресурс на “родната” ни престъпност е бялото поле в зона (6). Там стават разприте на битово ниво. Стремежът на малките престъпници е да станат големи и за това непрекъснато се пъхат в двете междинни зони на “Организираната престъпност”. През изтеклите години тези зони се претъпкаха и за това бяхме свидетели на впечатляващи убийства. Това обяснява така нареченото “разчистване на сметки”. То касае преди всичко икономическите и политическите убийства. Те ни връхлитат като земетресения, неочаквано и смразяващо. След това всичко затихва и започва отначало. От направения анализ излиза, че случилото се не е изненадващ удар срещу правителството, а точно обратното, колкото и голям да е рискът от такова действие. Не всеки риск води до победа, но вероятно другите пътища водят само назад и надолу. Предстоят избори. Борбата ще бъде тежка и безкомпромисна. Ако Властта бъде ударена от три страни, мъчно ще издържи на удара. За това тя първа нанася удар, там където никой не е очаквал – в сивата зона. Вместо да започнат очакваната атака, Партиите ще се наложи да прегрупират силите си, за да се справят с прегрупиращата се Престъпност и с неспокойните Пари. През това време Властта едва ли ще остане пасивна и колкото повече време спечели, толкова по-близо ще бъде до победата. Очакваната реакция е прегрупиране на Престъпността и поредица от нови убийства, прегрупиране на Партиите, създаване на компрометирани коалиции и смут във финансовия сектор. Премиерът знае всичко това, но не е длъжен да го споделя с нас. Ако кръговете се припокрият като в “Бананова република”, Барозу може да ни върне обратно в Ориента с пълно основание. Тогава със сигурност на власт ще дойде “някой”, който може да смаже всички партии и коалиции и да прибере всички пари. Този мерак не отслабва вече 19 години.