Анализи

Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество": Програмата на ГЕРБ се бори срещу статуквото
08-10-2007


Буквално часове след като ГЕРБ представи икономическата си програма, от БСП я обявиха за твърде радикална и реформаторска, т. е. невъзможна за изпълнение. Дни по-късно обаче на конференция в София министърът на икономиката от БСП сподели, че е привърженик на едно от най-радикалните предложения в тази програма - рязкото намаление на осигурителното бреме върху труда. Нещо подобно се случи и с плоския данък от 10%: първо се подкрепяше само от десни и десноцентристки партии, а левите казваха, че не е възможно и не трябва облагането да е толкова ниско. После тройната коалиция подкрепи ниския плосък данък и е на път да го реализира (макар и с различия, като например премахването на необлагаемия минимум). ГЕРБ не е единственият фактор, който доведе БСП до частично прегръщане на идеята за ниски данъци - тя има много поддръжници сред икономисти от години, други политически сили също я споделят. Интересно е обаче как се ускори дебатът в тази област, след като ГЕРБ се ориентира към ниско данъчно бреме. Някой беше казал, че ако продължава така, партията никога няма да спечели изборите, защото тройната коалиция ще изпълни цялата й програма още сега. Това е пресилено - БСП за момента не е чак толкова реформаторска партия, а и в програмата на ГЕРБ има толкова реформи, че ще е трудно да бъдат изпълнени за по-малко от 4-5 години. Реформи има за всички. Беше нужно цяло десетилетие, за да се намали данъкът върху печалбата от над 40% до 10%, година повече беше нужна, за да се намали (евентуално от 2008 г.) данъкът върху доходите от над 40% до 10%. От ГЕРБ обещават да не се чака още цяло десетилетие, за да се намали и осигурителното бреме до 1.0%, а са решени да го направят по-бързо. Което е реалистично както видяхме от примера с корпора¬тивния данък, при 10% ставка държавният бюджет събира повече приходи, отколкото, когато ставката беше 34%. Подобен бюджетен резултат ще има и при намаление на данъчноосигурителното бреме върху труда, а доходите на хората и икономическият растеж ще се увеличат. В социалната сфера, която се приема за приоритет на левицата, ГЕРБ също обещава решителни промени. Правителството обсъжда разбиване на монопола на здравната каса, но за момента тази реформа няма достатъчно привърженици. При ГЕРБ е различно - монополът пада и всеки ще има право да избира в кой здравен фонд да се превежда вноската му. Подобна система ще позволи конкуренция и свободно договаряне между осигурени и фондове, между фондове и болници, между фондове и аптеки и така ще разбие сегашната система на административно едностранно определяне на клиничните пътеки и цени. ГЕРБ предвижда и бързо продължаване на реформата в пенсионната система. С увеличаването на втория стълб се гарантира дългосрочната стабилност на системата (т. е. пенсиите на сегашните работещи), а чрез оптимизирането на държавните разходи, по-бързата приватизация и концесиониране се предвижда да се осигурят повече средства за пенсиите на сегашните пенсионери. До момента приходите от приватизация отиваха за изплащане на държавните дългове, натрупани при комунизма. Те вече намаляха значително, което позволяваи по-различна употреба на приходите от приватизация. Да не пропускаме и предложената макроикономическа политика, насочена към поддържане на ниска инфлация, балансиран бюджет, запазване на валутния борд и усилия за бързо приемане на еврото. На микрониво също се предвиждат амбициозни мерки. Подобряване на бизнес средата, намаляване на бюрокрацията и административните пречки, прозрачностна държавните разходи и обществените поръчки, разбиване на монополите, гъвкав пазар на труда. Все неща, които са необходими - но които до момента се случват много бавно, защото бюрокрацията се оправдава, че не можело да се правят бързи реформи. Каква ще е съдбата на тази програма? Многото на брой и дълбоки реформи ще срещнат голяма опозиция сред част от бюрокрацията и сред най-различни групи по интереси, за които статуквото е изгодно. В този смисъл изпълнението на подобна икономическа програма ще зависи от съотношението между силата на политическата воля, която застава зад нея, и силата на съпротивата срещу промяната. По този повод се сещам за един полезен опит, който двукратният и много успешен премиер на Естония Март Лаар сподели преди дни с български икономисти: за да се върши работа, администрацията трябва да бъде малка, добре платена и отлично обучена, а мързеливите и корумпираните - да бъдат уволнени. Ако и в България се изгради подобна администрация, ще е много по-лесно да се проведат и другите необходими икономически реформи, които да направят страната ни толкова успешна, колкото Естония.