Анализи

Правенето на бюджета е напълно непознато действие за обикновените хора. Изработването на финансовата библия за годината на една страна е трудно и отговорно. Особено в период на такава икономическа и финансова криза. Често критиките са повече от ръкоплясканията. Ще си позволя да опиша подробно фазата съставяне от бюджетната процедура, за да наблегна на няколко основни момента.

Кои са първите стъпки?

Законът за устройството на държавния бюджет урежда съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет на България. В етапа на съставянето, който протича сега, действията се извършват изцяло от изпълнителната власт.

Министерството на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите три години, която е базирана на извършени от него и други институции анализи и разработки за динамиката на основните икономически параметри (брутен вътрешен продукт, инфлация, цени, доходи, равнище на безработица и т.н.). Тази предварителна оценка на основните параметри на държавния бюджет се преглежда и одобрява всяка година от Министерския съвет, който приема разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Министърът на финансите, на база прогнозата, подготвя насоките за съставяне на годишните бюджети и ги изпраща на държавните органи, като определя срок за представяне.

В същото време Министерството на финансите съставя независим проект на държавния бюджет, анализира представените проекти, проверява законосъобразността и обосноваността на разходите и провежда процедури по съгласуване с държавните органи и бюджетни организации. При възникнали разногласия, спорът се решава от Министерския съвет (МС). Министърът на финансите изготвя окончателния проект на държавния бюджет за годината и го внася в МС, който от своя страна разглежда бюджета и при необходимост извършва промени.

Министерският съвет внася проекта в Народното събрание не по-късно от 31 октомври. Искам да наблегна на няколко основни момента. На първо място, процесът през настоящата година започва и вероятно ще приключи около месец по-рано.

Разчетите на изпълнителната власт, която е активната страна в този етап, е той да приключи до края на септември с внасяне на проект в Народното събрание, което ще позволи по-задълбочени обсъждания преди приемането на закона от парламента.

Втората причина, която ме подтикна към подробно описание на бюджетната процедура, е да подчертая факта, че всички основни допускания и политики за разработване на Бюджет 2011 са резултат от задълбочена работа на голям брой доказани специалисти и анализатори.

Така представени, допусканията вече дават поле за множество теоретични изяви по конкретните параметри. Основните допускания за разработване на Бюджет 2011 са на базата на единствения възможен в условията на криза ориентир, а именно съпоставка със световната и европейската икономика. Очаква се постепенно възстановяване на растежа на световната икономика от 3,1 % през 2010 година до 5 % през 2013 година. На тази основа е прогнозираният ръст на БВП от 3,6 % за 2011 г. Специфично за България е нарастването на износа с очакван ръст от 6,2 %, което ще доведе до подобряване на текущата сметка до 2,2 % от БВП. Прогнозираната инфлация е до 3,6 %.

Основни цели на фискалната политика, заложени в допусканията, са консерватизъм и дисциплина, намиращи израз в мерки за фискална консолидация и контрол върху разходите, оптимизиране на публичния сектор, което ще доведе до ефективност и ефикасност на разходите и ограничаването им до 37,8 % от БВП по консолидираната фискална програма. А това е най-ниският показател за бюджетни разходи, изразен в процент от БВП сред страните от ЕС. Странно е защо това не се споменава при критичните забележки по проекта за Бюджет 2011.

Предвиденият дефицит по консолидираната фискална програма 2011 е в размер на 2,5 % от БВП, включително на начислена основа. По този начин изпълняваме напълно изискванията на Споразумението от Маастрихт за бюджетен дефицит до 3 % от БВП. В този критерий се вместват само Швеция - 1,6 % дефицит, Естония - 2,4 % дефицит, и Финландия - 2,9 % дефицит. България е на трето място в ЕС по бюджетно салдо.

Не сме се отказали от балансирания бюджет и се стремим към него, но в условията на криза е необосновано да не се дава "глътка въздух" на икономиката и на системи в състояние на остър дефицит и от приоритетно за обществото значение като здравеопазване, социални грижи, борба с престъпността и корупцията.

Насочвайки се към данъчната политика, следва да се отбележи запазването на данъчните ставки при преките данъци, които са от най-ниските в ЕС. При ставката за физически лица имаме най-ниската ставка еднолично, а при корпоративния данък - заедно с Кипър.

При това най-ниските нива на ставките са съчетани с данъчни облекчения. Заслуга на управлението на ГЕРБ е запазването в условията на криза на данъчната тежест и равнището на пенсии и заплати, което се оказа непостижимо за други страни членки на ЕС.

Публикувано във в-к „Труд”

фото-Галерия