Анализи

Намаляването на кредитния рейтинг на САЩ от ААА до АА+ от Standard & Poor's изпрати ясен сигнал за сериозните трудности, свързани с публичните финанси на най-голямата икономика на планетата. Това е и доказателство, че трупани с години проблеми водят до пагубни последствия независимо колко голяма и силна може да бъде икономиката. Ако погледнем управлението на публичните финанси в САЩ през последните 20 г., ще установим, че с изключение на кратък период от управлението на Бил Клинтън и на Джордж Буш-младши американската администрация е харчила повече пари, отколкото е получавала в държавната хазна. Ситуацията в някои от европейските страни е подобна и в тях наблюдаваме високи нива на публичен дълг с лоша фискална дисциплина, толерирани години наред от различните правителства. Тази ситуация на растеж, имащ за двигател публичния дълг, няма как да устои във времето и рано или късно идва моментът тези страни да поемат последствията за водената политика.

САЩ гласуваха в началото на август увеличаване на тавана на американския дълг, но без предприемането на сериозни стъпки за намаляване на дефицита и привеждането на публичните финанси в ред.

Приетите мерки бяха определени от мнозина като половинчати - намаляването например на американския бюджет за 2012 г. с 21 милиарда долара е нищожно спрямо неговия общ размер от 3700 милиарда долара.

Да вземем за пример и Гърция, където са нужни сериозни структурни реформи и подобряване на бюджетната дисциплина, за да се предотврати фалит на държавата. Въпреки че конюнктурните условия в САЩ и в европейските страни се различават, е време политиците и от двете страни на Атлантика да действат решително. Необходимо е наистина по-скоро да бъдат предприети болезнените, но необходими реформи за заздравяване на публичните финанси. Безплатен обяд няма и колкото по-рано се вземат тези мерки, толкова по-малки ще бъдат последствията за икономиките на тези страни.

Последните действия на най-големите кредитни агенции поставиха на дневен ред темата за тяхната обективност. Три частни американски компании се превърнаха в арбитри на държавите. Днес те дават оценки за ефикасността на европейските спасителни планове, а преди няколко дни обявиха и своите съмнения за способността на САЩ да изплащат своите финансови задължения. Кредитните рейтинги на агенциите определят цената, на която всяка страна се финансира, и тази ситуация позволява на трите компании - S&P, Moodys и Fitch да съсредоточават сериозен ресурс. Техните решения имат реален ефект върху политиката, която трябва да поемат правителствата, ако рейтингът на дадена страна е бил оценен негативно, и оттам неминуемо рефлектират и върху живота на гражданите на тези страни.

Можем да си зададем въпроса доколко е обективна използваната методика за кредитен рейтинг за държавния дълг. За разлика от оценките, изготвяни за частните компании, при оценяването на страните се взимат други критерии. И тук, според самите експерти от агенциите, голяма тежест има политическата ситуация в оценяваната страна. Този фактор може да бъде интерпретиран различно и внася голяма доза субективност при анализа. Поради тази причина още през юли еврокомисарят по вътрешен пазар Мишел Барние предложи да бъде забранен кредитният рейтинг на държави, за които има изготвен спасителен план.

Днес и с просто око се вижда, че рейтинговите агенции са променили дейността си.

Политиците да не се крият зад рейтинги

Техните оценки са загубили своята пасивна роля - да оценяват възможността на емитента да изплаща задълженията по кредитите си. Тяхната роля се е превърнала в активна - присъдените рейтинги оказват пряко влияние на финансовите пазари и създават определени настроения сред инвеститорите, които изкривяват оценката на риска. Затова е важно да бъде подобрена законовата рамка, която регулира дейността на рейтинговите агенции, за да се осигури повече прозрачност и яснота при методиката за даваните оценки.

В България няма свръхзадлъжнялост или дефицит - двете причини, които доведоха до проблеми в голям брой европейски страни и в САЩ. Въпреки това нашата икономика е зависима от процесите в глобалната икономика, от търсенето на международните пазари и цената на финансовите ресурси и тези фактори намериха веднага отражение и в динамиката на нашия фондов пазар. Но кризата може да бъде разглеждана и като възможност за България за привличане на повече чуждестранни капитали именно заради стабилната финансова среда у нас. Във фискално отношение страната ни е за пример сред 27-те членки на ЕС, още преди няколко месеца беше замразена процедурата за свръхдефицит, което е резултат от усилията на правителството за спазване на добра фискална дисциплина. Във времена на криза инвеститорите търсят сигурност и стабилност, а България доказва с цифри и факти, че предлага и двете.

фото-Галерия