A - K

Абсолютната монархия е монархическа форма на управление, при която цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, a понякога и духовната власт), de facto и de jure, е съсредоточена в ръцете на монарха. При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с правителство, а законодателната - с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначаеми). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха.
Според официалната доктрина на абсолютната монархия властта на монарха има божествен произход и в някои държави той възглавява не само светското, но и религиозното управление на страната. Такива държави се наричат теократични монархии - например Ватикан и Саудитска Арабия.

Автаркията (от гръцки ?????????, „самозадоволяване“) е икономическа система, при която търговските връзки с външния свят са силно ограничени или не съществуват. Такава политика е следвана от някои европейски държави през 17-18 век и от Япония до средата на 19 век. Правителството на Италия обявява страната за автаркия след наложеното през 1935 търговско ембарго, въпреки че търговията с Германия и други страни не отслабва. В наши дни най-автаркичната икономическа система е тази на Северна Корея, макар че и тя запазва известни търговски връзки с Китай и Япония. Друга съвременна автаркична страна е Бутан. Там единствено пътната инфраструктура се изгражда от чужди компании.

Авторитаризъм - Форма на управление или теория, подкрепяща тази форма на управление, при която управляващите ръководят гражданите, налагайки собствените си решения и стандарти, без оглед на нуждите на обществото. При авторитарното управление властта е концентрирана в ръцете на един лидер или ограничен елит, които не са отговорни пред гражданите и не търсят съгласието им за действията си. Управляващите упражняват властта, без да спазват съществуващите закони. Възможностите за създаване на опозиционни политически партии или са силно ограничени, или не съществуват.
Авторитарните режими се характеризират с това, че решенията не се взимат чрез публична дискусия и гласуване, а са плод единствено на волята на управляващите. Ако има публични дискусии и гласуване, те съществуват, за да придадат привидна демократичност на действията на властите.
Авторитарните правителства легитимират властта си не чрез съгласието и волята на управляваните, а чрез търсене на специфично основание за упражняването на властта. Това основание може да е с божествен характер (например да се опират на Божия авторитет, като източник и оправдание на всяко управление); институционално (подчертавайки значимостта на държавата като институция) или персонално (авторитарните лидери често са твърдели, че притежават извънредни достойнства и добродетели, благодарение на които са подготвени да управляват).
Авторитаризмът е изцяло противоположен на демокрацията. Примери за авторитарно управление са фашистките, нацистките, комунистическите, деспотичните, тираничните режими, повечето еднопартийни режими и военните диктатури. Авторитарните режими като системи на управление без публични дискусии, без реални конституционни ограничения и съгласуване с гражданите, все пак упражняват властта си в ограничена сфера и  се различават от тоталитарните режими, които се стремят да контролират всички аспекти на живота на гражданите и да ги подтикват към активна подкрепа за техните политики.

Акредетив - форма на безналично плащане, при която банката може да гарантира за свой клиент, който е длъжник на друга институция.

Акции - ценни книжа, издавани от акционерни дружества, удостоверяващи участието на техния притежател в капитала на акционерното дружество. Те дават право на получаване на част от годишната печалба.

Акционерно дружество - фирма, чиито капитал се образува от вноските на участниците с дялове. Печалбата на акционерното дружество се разпределя между участващите в него съобразно със сумата на притежаваните от тях акции.

Анархизмът (от гр. ???????, "без управници", "безвластие") Анархизмът (от гр. ???????, "без управници", "безвластие") е понятие, описващо политическа позиция философии и обществено движение, което се бори за отстраняването на всички форми на йерархия, включително държавата. Думата „анархия“ реално означава общество на свободни личности без управление. Философско-анархистическата мисъл не се бори за хаос както в последно време масово се тълкува неправилно този термин— под термина „анархия“ се има предвид едно желано общество без държава. Анархия буквално се превежда като безвластие.

Апартейд (от африкаанс: apartheid, ??p?rthe?t, „разделяне“,правилно произношение на африкаанс: апартхейд от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в Южноафриканската република от 1948 до 1990. Първата известна употреба на думата е от 1917 в реч на Ян Смутс, бъдещ министър-председател на Южна Африка.В някои отношения апартейдът е продължение на сегрегационистките закони, въведени от по-ранни правителства. Въпреки това, към края на Втората световна война прилагането на тези закони е отслабено от правителството на Обединената партия на Ян Смутс. Това положение предизвиква недоволство и опозиционната Национална партия се обявява за продължаване на политиката на сегрегация и нейното разширяване във всички сфери на обществения и икономически живот. След победата си в изборите през 1948 Националната партия въвежда системата на апартейд, която остава в сила до премахването и? от президента Фредерик де Клерк през 1990.

Апатия - Произлиза от гръцката дума apathia – безчувственост, безразличие, безучастност. В социалните науки този термин се използва, за да обозначи нежеланието за активно участие в политическия процес. В условията на либерална демокрация апатията може да намери различен израз. Най-често тя се проявява в отказ от упражняване на правото на глас при различните видове избори.
Апатията се смята за неблагоприятна и вредна, тъй като на практика така се ограничават правата на народа като суверен. Въздържането от гласуване на голям брой граждани предизвиква безпокойство, тъй като правото на глас е основна гражданска отговорност в представителните демокрации. Там, където значителна част от гражданите не упражнят това си право, идеята за властта, която получава легитимността си отдолу, често смятана за основа на демокрацията, изгубва смисъла си.
Различни изследователи посочват различни причини за апатията. Според едни това е липсата на гражданска добродетел, други посочват като причина липсата на икономически, социални и здравни права на гражданите. Разпространеното виждане, че един гласоподавател не може сам да повлияе на политическите решения също се смята за една от причините за апатията. Решение се търси в гражданското образование, стимулиращо активното политическо участие, в различни процедурни промени, въвеждане на задължително гласуване и пр. Понякога апатията се разглежда като признак на стабилност и задоволеност на обществото, които правят гражданите пасивни, но при задълбочаване на въздържането от участие в политическия процес започва да поставя легитимността на властта под съмнение.

Арбитраж - използване разликата в цената на два пазара за една и съща ценна книга, валута или стока чрез купуването й от единия и продажбата й на другия с цел реализиране на печалба.

Аристокрация (от гръцки ???????? от благороден произход, елит и ?????? власт, могъщество) Аристокрация (от гръцки ???????? от благороден произход, елит и ?????? власт, могъщество) представлява най-висшата привилегирована класа в обществото, състояща се от знатни, благородни семейства. Основна характеристика на аристокрацията е, че се предава по наследство.
Терминът "аристокрация" е въведен от древните гръцки философи - Платон, Аристотел. Тя се заражда по време на феодализма в Европа. Изразът "синя кръв" за първи път е употребен в Англия през 1834 година за да отличи потомци с "чиста" и благородна кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското дворянство.

Банкиране - процесът на управление на банка, най-общо на нейните активни и пасивни операции с оглед реализиране на печалба и укрепване доверието на клиентите и акционерите й. Основни функции при банкирането са: приемане на депозити от клиенти; осигуряване на разплащанията между банките и техните клиенти; предоставяне на кредити и други финансови услуги.

Банкови Облигации - облигации, които се емитират от банките. Търсенето им зависи от стабилността и ликвидността на банката - емитент. Лихвите по тях се изплащат в сравнително кратки срокове. При ликвидация на банката притежателите им имат с предимство право на ликвидационна квота преди акционерите на дружеството.

Банкрут - Обявяване от съда, че физическо лице или фирма са неплатежеспособни, т.е., че не са

Бартер - процес, при който се осъществява размяна на стоки или услуги срещу стоки или услуги.

Борса - специален пазар, на който се извършват сделки: покупко - продажба на стандартни масови стоки(стокова борса) или на акции, облигации и други ценни книжа(фондова борса).

Брокер - независим агент, който купува и продава акции и облигации на борсата от свое име, но за сметка на клиента.

Брутен Вътрешен Продукт /БВП/ - е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.

Брутен Национален Продукт - Брутен национален продукт (БНП) е макроикономически показател, който се дефинира като измереният в парична форма краен резултат от годишното производство в националното стопанство на материални блага и на материални и нематериални услуги.БНП е спомагателен показател за брутния вътрешен продукт (БВП). Във всяка национална територия присъства чужд бизнес. Независимо кой е собственик, ако бизнесът е на територията на страната, той влиза в състава на БВП.

Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период. Най-често периодът е годишен и ако не е споменат, се има предвид годишен. Това означава, че БВП на България е годишният БВП на България. Трябва да се прави разлика между БВП и брутен национален продукт, в който влизат и приходите от инвестиции в чужбина.

Бюрокрация - В социалните науки днес бюрокрацията се определя като административна система от обучени професионалисти, която работи непрекъснато в съответствие с определени правила. Тази концепция за бюрокрацията се развива през 20 в., когато управлението от експерти започва да се налага все повече в администрациите на различните политическите системи и във всички големи организации като предприятия, професионални съюзи, политически партии и др.
Германският социолог Макс Вебер (1864-1920) посочва няколко основни характеристики на бюрокрацията като административна система. Тя е йерархична, тъй като всеки служител има конкретни правомощия и е отговорен за изпълнението им пред по-висш служител. Бюрокрацията трябва да е безпристрастна и да решава поставените й задачи, следвайки конкретни правила. Извършените действия трябва да се документират писмено. В бюрократичната система има непрекъснатост и приемственост – заемането на пост в нея означава извършването на целодневна работа срещу заплата, гаранция за сигурността на работното място и перспективи за професионално израстване. Служителите в бюрокрацията трябва да са компетентни – т.е. те се избират според професионалните им качества, обучават се за работата, която ще извършват; те осигуряват и контрол върху достъпа до официалната информация. Наличието на тези характеристики трябва да осигури по-голяма ефективност на администрацията.
Бюрократичната организация от държавни служители, изпълняващи задачи, поставени от избраните на власт политици, е неизменна част от съвременните демократични държави. Контролът върху информацията, който осъществява бюрокрацията, често се посочва като заплаха за откритото демократично управление, тъй като администраторите биха могли да повлияят върху решенията на политиците. За избягване на този проблем се прилагат различни решения – засилване на политическия контрол върху нея, открит достъп до официалните документи и др. 

Валута - парична единица, която стои в основата на паричната система(златна, сребърна, книжна и пр.). Обикновено под валута се разбират парите на една или друга страна.

Валутен Деференциал - Разликата между валутните курсове при слуопова сделка

Валутен Курс - цена на валутата на една страна, изразена във валутата на друга страна.

Вот на недоверие е парламентарна процедура, при която парламентарната опозиция поставя на гласуване предложение за отстраняване на правителството. Когато искането е от страна на самото правителство, то се нарича вот на доверие.

Върховенство на правото. Политически идеал, според който конституционните разпоредби в държавата трябва да са ефективни, да бъдат прилагани и спазвани. Тази обща концепция се използва в различни значения. Общият елемент е, че законността е необходимо условие за функционирането на демократичните общества. Върховенството на правото предполага, че държавното управление трябва да се води според законите. В този смисъл това означава, че гражданите, които са засегнати от управленско решение, могат да оспорят законността му пред съд, ръководен от независим съдия.
От Античността насам концепцията за върховенство на правото непрекъснато се развива. Често при различните й интерпретации се включват морални или политически идеи, свързани с определени представи за справедливост, с идеята за човешки права. Върховенството на правото е тясно свързано с конституционализма. Днес се смята, че същността на върховенството на правото е в това, че действията както на всички граждани, така и на властите в държавата трябва да бъдат ограничени от публични закони. За тази цел законите трябва да са разбираеми, ясни, достъпни, с еднаква сила за всички, да осигуряват защита на основните човешки права. Правосъдието и правораздаването трябва да са обективни и безпристрастни, управляващите и държавните служители на всички нива трябва да се придържат строго в рамките на правомощията си, а държавите – да спазват задълженията си по разпоредбите на международното право.
В по-широките си формулировки концепцията за върховенството на правото насърчава ограничаване намесата на държавата. Върховенството на правото може да служи и като средство за осигуряване на социален ред, тъй като равенството пред законите и независимостта на съдебния процес правят по-поносими съществуващите различия в обществото. Влиянието му зависи и от способността на съдилищата да олицетворяват независимата и безпристрастна съдебна власт.

Вътрешни плащания - плащания, извършвани между клиенти, които имат сметки в една и съща банка, респективно банков клон или банкова адресируема единица.

Гаранция - всяка писмена стипулация на някое лице(гарант), която съдържа безусловен ангажимент за плащане на задължение на трето лице(длъжник в полза на банката). Гаранцията задължава гаранта да плати незабавно всяка част от сумата, която длъжникът не плати или се окаже в невъзможност да плати при условията и в сроковете, при които същата сума става дължима и изискуема от него. Гарантът поема задължението на трето лице - агент, да плати предварително установената сума в полза на банката в случай, че контрагентът по гарантираната сделка не изпълни или се откаже да изпълни някое поето от него задължение към банката.

Геополитика - Геополитиката анализира държавите като пространствен феномен с акцент върху географските основания за тяхната мощ, разглежда политическата и икономическата значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като територия, климат, органични и неорганични природни богатства и местонахождение, както и характеристики на жителите като гъстота на населението, културни свойства, икономическа активност и политически структури. Всяка държава се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на международни отношения са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.
Терминът геополитика е въведен от шведския учен Рудолф Киелен (1846-1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е теорията за геополитиката на английския учен Халфорд Маккиндър (1861-1947). Според него морските и сухоземните сили се противопоставят в световната история. Центърът на Евразия е основата на сухоземните сили и ключ към световната власт и към него се стремят морските сили. Според теорията му, който владее Източна Европа, владее Евразия, сухоземните сили и оттам – и света. Тази теория лежи в основата на много опити да бъдат обяснени отношенията между двете световни суперсили след Втората световна война.
В последните години интересът към геополитиката като възможност за разбиране на съвременния свят и неговите проблеми се възобновява. Сфери на особен интерес в съвременната геополитика са възникването на нови центрове на световна сила, влиянието на местонахождението на природните богатства, пространствената основа на международните конфликти, господството на западния свят и проблемите на Юга и т.н. При разглеждането на подобни проблеми, геополитиката е тясно свързана с международните отношения, икономиката и политологията.

Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.

Гражданска добродетел - Терминът е формулиран за първи път от древногръцкия философ Аристотел (384-322 пр. Хр.). Гражданската добродетел се отнася към качествата на добрия гражданин. Същността на тези качества е готовността за участие в политическия процес и активна дейност за осигуряването на върховенството на правото в обществото. Гражданската добродетел изключва апатията.
 Конкретното измерение на гражданската активност се изменя в различен културен и исторически контекст. Днес отново е актуално разбирането за гражданска добродетел от времето на гръцките полиси – тя се възприема като достойнството на активно участие в демократичните процедури. Качествата, които изисква съвременната гражданска добродетел, са различни и понякога дори противоположни. Демократичният принцип за народа като суверен на властта се базира на убеждението, че всеки гражданин има право да участва в изработването на законите, по които живее. Този принцип изисква активно участие на гражданите в публичната сфера и същевременно – отговорност от страна на държавата към гражданите. За активното политическо и гражданско участие на индивида, обаче, е необходим минимум от права в икономическата, социалната, здравната и образователна сфера. Тези права са записани в законови актове, които оформят образа на социалната държава. Но социалната държава често предразполага гражданите към по-слабо участие в публичната сфера, поради наличието на твърде много регулации на инициативата. Така се създава противоречие между нуждата от гражданска активност и държавната грижа.
Глобализацията и съвременните наднационални форми на управление като ЕС също поставят въпроса за това какви ценности са необходими днес за гражданската добродетел. Поради тази сложност и особености на съвременното общество апатията е широко разпространена. Затова за насърчаването на гражданската добродетел се използват различни публични кампании.

Гражданска култура -Теория, която търси причините за демократичната стабилност в отношението на гражданите към демокрацията и демократичните процедури и институции. Формулирана е в началото на 60-те години на 20 в. в книгата Гражданската култура на американските учени Гейбриъл Алмънд и Сидни Върба, представляваща сравнително изследване на отношението към демокрацията в Англия, Германия, Италия, САЩ и Мексико. Изследването се стреми да обясни връзката на различните типове отношение към демокрацията с историческото развитие на политическа стабилност в разглежданите страни. Според тази теория за ефективното функциониране на демокрацията е необходимо правителството да управлява с участието на гражданите в политическия процес, т.е. нужно е съгласуване на действията на политическите лидери с активната ангажираност на гражданите.
Изводите от изследването предполагат, че политическата култура, която благоприятства демокрацията, трябва да бъде смесена – в нея трябва да бъдат балансирани и съчетани активност, пасивност, задължение, съгласие и противоречия. Гражданите не винаги биха се включили напълно в политическия процес, те запазват определен „граждански резерв” от умения и желание за ангажираност, които да отдадат само за определени проблеми, важни за тях. Така те балансират между активността и пасивността и по този начин упълномощават лидерите да управляват и да отговарят на техните нужди. Повечето граждани разбират моралния дълг да се включат в политическия процес, убедени са във възможността да участват в управлението, но действията, които предприемат за това, са избирателни. Друга характеристика на гражданската култура е балансът между съгласието и противоречията. Политическите несъгласия са естествена част от отворените демократични системи. Но в стабилните демокрации националната лоялност и подкрепата за политическата система изобщо ограничават и удържат тези противоречия.

Граждански права - Това са правата, гарантирани на гражданите от държавата. Докато човешките права са естествено присъщи на хората, то гражданските права са отдадени от държавата на нейните граждани и са гарантирани от законите.
Гражданските права се отличават от гражданските свободи в две насоки. Първата е, че те се отнасят по-скоро към груповите права – като етнически, полови, расови или религиозни, а не към индивидуалните права. Затова и понякога този термин може да се използва и като синоним за малцинствени права. Борбата за граждански права придобива универсално значение и е съществена част от политиката на много демократични страни и редица международни организации като ООН, Съвета на Европа и др., които се стремят да защитават малцинствата (религиозни, расови, етнически и т.н.). Втората разлика се състои в това, че концепцията за гражданските права отбелязва прехода от класическия възглед за конституционни свободи като самоограничаване на правителството и политическия елит по отношение на действията си спрямо гражданите към по-широкото съвременно разбиране за това, че конституционната свобода се изпълва със смисъл тогава, когато е налице активно гражданско участие, което включва преки политически действия, организирани за постигане на конкретна цел, за влияние над правителствена политика, чрез обществени и други групи за натиск.
Повечето най-важни граждански права са вписани в законовите уредби на държавите и различни международни актове. Примери за граждански права са правото на упражняване на глас, правото на лична свобода, правото на справедливо разследване и процес, правото на защита, на мирен протест и др. Когато с развитието на обществено-политическите процеси се окаже, че описаните права не са достатъчно обхватни и адекватни на социално-политическите условия, се появяват движения за граждански права, които изискват равна защита на всички граждани и закони, ограничаващи евентуална дискриминация срещу определени групи в обществото.

Граждански свободи - Това са свободите, на които всеки един гражданин има право като индивид. Те се основават на разбирането за общата принадлежност към човешкия род, а не към определен статус или заради определени постижения.
Модерната концепция за гражданските свободи най-пълноценно илюстрира развитието на демокрацията на участието, базирана на универсалното право на глас и е един от най-важните принципи на конституционализма днес. В конституциите на повечето съвременни демократични страни, в специални харти за права и свободи или други законови документи са записани и защитени основни ценности на обществото, описани са границите на взимане на решение на правителството по отношение на индивидуалния гражданин, дори и права на частни групи по интереси и сдружавания. Тези свободи са изброени и защитени в редица международни актове и конвенции.
Гражданските свободи поставят граници на намесата на правителството в личния живот на гражданите и ограничават възможностите му за злоупотреба с властта. При историческото развитие на концепцията за гражданските свободи се е проявявало особено внимание и загриженост за процедурата и свободния достъп на гражданите до процеса на взимане на решения в обществото, до участието в него и премахването на политическите и законови спънки или пречки за неговото свободно действие.
Сред основните граждански свободи като най-важни се посочват свободата на словото, на сдружаването, открития достъп до информация и др., тъй като те са сред необходимите предусловия за информирано участие в процеса на взимане на решения в обществото. Важни граждански свободи са и свободата на религиозен избор, свободата на движение и т.н. Защитата на гражданските свободи е сред основните отговорности на либералните демокрации. 

Гражданско неподчинение - Умишлено и публично неподчинение на установените закони или норми поради политически, морални или религиозни принципи. Гражданско неподчинение е както неподчинението на конкретен несправедлив закон, така и протестите, при които се нарушават законите, с цел противопоставяне на дадена държавна политика и натиск за промяната й.
Има два типа гражданско неподчинение. В първия случай действието, което се предприема, е индивидуално, с цел изразяване на убеждение с морален и политически смисъл. При втория тип гражданското неподчинение е само един от елементите на една по-широка кампания, която използва и други убеждаващи тактики. Тогава действието е колективно и в стремежа си за постигане на целите може да включва нарушаване на закони и практики, които не са обидни по същността си. В съвременната практика по-разпространен е вторият тип гражданско неподчинение. То най-често се позовава на аргументите, които използва и първият тип. Гражданското неподчинение, когато е публично и без насилие, може да се приеме за краен убеждаващ политически метод, но то може и да даде началото на движение на съпротива срещу съществуващия режим в страната или да предизвика насилнически протест или бунт.
Гражданското неподчинение оправдава неподчинението на нормите като се позовава на морал и ценности, по-висши от законите, постановени от някое конкретно управление, и на необходимостта от защита на човешките права, когато те са явно нарушени. Като защитен аргумент често се използва и позоваването на по-висше национално право или на международното право. Въвелият термина гражданско неподчинение през 19 в. американски писател Хенри Торо (1817-1862) смята, че то се използва, когато е необходимо гражданите да се противопоставят на несправедливости, извършвани от собственото им правителство и когато обичайните електорални процеси не са достатъчни. Махатма Ганди (1869-1948) пък твърди, че гражданското неподчинение би трябвало да се предприема едва когато всички други начини за убеждаване са изпробвани и не са довели до успех. А тези, които го извършват, трябва да са готови да понесат наказанията, които се полагат за нарушаване на закона.

Девалвация - законното или официалното намаляване на валутния курс на съответната валутна парична единица спрямо другите валути.

Дезинфлация - рязко редуциране на годишния процент на инфлация.

Демокрацията е принцип за вземане на решения, при който се зачитат равни права на всички личности. Деморкацията като форма на управление на държавно ниво се практикува в две разновидности: Пряка - извършва се чрез референдум(пряко гласуване) ; Непряка - тя от своя страна се дели на два типа държавно устройство: Република - със силна или слаба власт на избираеми институции - парламент, президент и други; Парламентарна монархия - освен населението, думата има и монарх, който се установява наследствено. Класическата съвременна демокрация в контекста на държавното устройство се характеризира със следните особености: Народовластиe, Общовалидно право на гласуване, правото да избираш и да бъдеш избран, свобода на словото, свобода на сдруженията. В днешно време могат да бъдат наблюдавани две форми на демокрация: мажоритарна и пропорционална.

Деноминация - изменение на номиналната стойност на книжните парични знаци за опростяване на разчетните сметки. Провежда се в случай на рязко спадане на курса на книжните пари.

Деспотизъм (гръцки: ???????? — неограничена власт, от ???????? — глава на семейство, господар) е форма на държавно управление - автократично или олигархично. Деспотия е държава с деспотично управление.За първи път терминът е въведен от Аристотел, който писал в съчинението си «Политика», че властта на владетеля е сходна с властта на господаря над робите.

Дефлация - намаляване количеството на книжните пари и банкнотите, които не могат да бъдат обменени срещу злато, намиращи се в обръщение в период на инфлация.

Дивидент - част от печалбата след данъчното й облагане, определена от компетентния орган на банката, която се разпределя между притежателите на акции.

Диктатура - Форма на управление, при която управляващият е един (автокрация). Управляващият се нарича диктатор. Той се ползва с властта благодарение на личните си претенции за нея, а не въз основа на действието на някакъв монархически или династичен принцип. Диктатурата като термин възниква по време на Римската република. Диктаторът е бил висш магистрат, назначаван от консулите и одобрен от сената и куриатните комиции. Той се е избирал при извънредни обстоятелства – при наличие на сериозна външна опасност или вътрешен безпорядък в Рим. Управлението му е с мандат за срок от шест месеца. Римският диктатор разполагал с неограничена власт, но е бил отговорен пред закона и гражданите за своите действия. През последните десетилетия на Римската република диктатурата изгубва конституционния си характер. Късните римски диктатори започват да упражняват персонална и неограничена власт, взимайки в ръцете си и законодателната, и изпълнителната власт. Съвременното разбиране за диктатура е близко именно до последния вид управление. Диктаторът е управляващ, който стои над закона. Неговата власт не е удържана от конституционни и законови граници и не е отговорен пред управляваните от него граждани. Диктаторът може да е харизматичен лидер и властта му може и да се опира частично и на народно одобрение, но също така тя лежи и на страха. През 20 в. някои диктаторски режими намират легитимност в идеологията – например фашистките и нацистките диктатури. В съвременния свят твърде редки са случаите на строго индивидуална диктатура. С този термин днес се обозначават по-скоро някои форми на авторитарно управление (като военни режими, еднопартийни режими и т.н.), отколкото деспотичното управление на един диктатор. Като диктатура се определя управлението на една личност или група от личности, които си приписват властта в държавата и я монополизират и упражняват без ограничения.

Дипломация - Всяка държава изгражда и поддържа официални взаимоотношения с други държави, за целта се съставят съвкупности от методи, средства, действия и правни форми, с които си служат държавните органи и техните представители при провеждането на тези връзки - външна политика на държавата.

Дискриминация - Терминът обозначава третирането на хората по различен начин, когато между тях не съществуват морално значими различия и това не е свързано с конкретни основателни цели. Дискриминацията е практика на по-неблагоприятно отношение към дадени граждани – ограничаването или лишаването им от определени социални възможности или законови права заради принадлежността им към дадена раса, религия, вяра, пол, сексуална ориентация, заради техни увреждания, възраст, имуществено състояние, образование, политически убеждения, национален произход и др.
При дискриминацията индивидите се разглеждат като членове на групи, определени по това, че споделят някой от горните признаци. Тези групи се третират като по-малоценни и отношението към тях е неблагоприятно. Най-често дискриминационно е било поведението към членовете на групи, систематизирани по раса, пол или национален произход. Като противодействие срещу дискриминацията се предприема позитивната дискриминация (или обратна дискриминация) за групи, подложени по-рано на неравностойно отношение. При позитивна дискриминация се подкрепят дискриминираните по-рано групи (най-често жените и малцинствата) за сметка на исторически доминиралите групи, като се използват критерии, които обикновено не са свързани с професионални прояви или възможности, с цел да се обърне предишния модел на дискриминация. Тя може да се насочва или към всички членове на дадена група (например жените изобщо), или само към отделни индивиди, които са били дискриминирани. Целта на позитивната дискриминация е да създаде социален комфорт, равни възможности за всички и компенсация на нанесените по-рано щети. Тя се прилага внимателно и за определен срок от време, докато се възстанови равновесието, за да не се наруши отново социалният баланс.
Дискриминационното поведение се осъжда в редица международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и много държави са приели закони за защита срещу дискриминацията.

Държава (разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото.
Възниква в резултат на общественото разделение на труда, появата на частната собственост и на класите. Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни (в пределите на нейната територия и по отношение на нейните граждани) и външни (свързани с междудържавните отношения). Социологът Макс Вебер дефинира понятието държава като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие“.

Държавната власт е организирано ръководство на държавата. В България има разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Осъществява се чрез система от държавни органи въз основа на Конституцията и законите. Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейна територия, и за всички нейни граждани, включително намиращи се извън пределите и?.

Държавният апарат е системата от държавни органи в една страна. Обхваща органите на държавната власт и държавното управление, органите на правосъдието и прокуратурата.

Държавно управление - В широк смисъл цялостното ръководене на процесите в държавната система, субект на управлението е държавата, в тесен смисъл изпълнително-разпоредителната държавна дейност, която се състои в ръководство и непосредствено решаване на задачите в областта на икономическия, политическия, социалния и културния живот на държавата, осъществявано от изпълнително-разпоредителните държавни органи.

Елит - Италианският социолог Вилфредо Парето (1848-1923 г.) се занимава най-задълбочено с изследване на елитите и дава широка популярност на термина. Той формулира обща концепция за елита като съставен от тези личности, които притежават най-големи способности във всеки аспект на човешката дейност.  Според него всяка група в обществото произвежда свой елит, така както например има елит на шахматистите. Но сериозните елити според него са политическите – управляващите елити, които са в контраст с не-елита или с по-ниските слоеве на обществото. Политическият строй, въпреки че е част от социалната структура, е този, който взима решения и върши действията, а не ги търпи. Подобно деление по-рано прави и италианецът Гаетано Моска (1850-1941), който смята, че в обществата има две класи: първата - на тези, които управляват и втората – на тези, които биват управлявани.
Според концепцията на Парето елитът е доминиращата група, която държи инструментите на властта. Тази група включва не само тези, които са били, са или ще дойдат на власт, но и всички онези, сред които е бил избран управляващият – тоест семейства, финансови връзки и т.н. Парето посочва два типа елити. Първият тип е преобладаващо консервативният елит, който се стреми да запази не само своята собствена власт, но и съществуващата институционална уредба. Другият тип са възникващи елити, които използват властта си, за да правят нови политически и социални подредби в обществото. Вторият тип елити са иноваторски, понякога дори революционни, но с течение на времето и упражняването на властта те постепенно се консолидират и се превръщат в консервативни, що се отнася до социалната уредба, която по-рано са инициирали. Движението на обществото е циклично и противоречията възникват, когато властта и елитите попадат под натиска на променящите се обществени структури и политическа култура. Тогава възниква нов елит, който се налага чрез успешен натиск на масите, насилие, определена политика или комбинация от тези фактори.

Ембаргото е забрана за търговия (обикновено внос), налагана спрямо държава или организация с цел: оказване на политически натиск върху нея (например ембаргото срещу Ирак е отговор на нападението му над Кувейт) или защита на собствените си интереси (например ембаргото върху вноса на определени стоки от определени страни).

Естествено право - Според теорията за естественото право съществуват морални стандарти, които са заложени в човешката природа и в природата на нещата и тези естествени принципи направляват човешкото поведение и посочват кое е обективно правилното поведение.
Естественото право се различава от позитивното право, което се създава от хората в конкретен момент при конкретни обстоятелства, обслужвайки определени цели, докато източникът на естественото право е в самата човешка природа и моралните принципи, които то предлага, са общи за цялото човечество и са разпознаваеми с помощта на разума. То е средството, което направлява хората в техните дела, давайки възможност за отличаване на добро и зло, справедливо и несправедливо и насочва към извършването на добри дела. Най-общите правила на естественото право предполагат хората да живеят в общество, да не вредят на останалите, да се стремят да се съхранят и т.н. Според някои юридически теории естественото право се приема като необходимото морално мерило за позитивното право и така дава основата за изграждането му.
Теорията за естественото право възниква още в Древна Гърция, където най-завършена концепция предлагат стоиците, според които вселената се управлява от разум или разумно начало, по-висше от всички земни разпоредби, и хората, като разумни същества, го разпознават и могат да го следват. За средновековната християнска философия естественият закон произлиза от вечния Божи закон. Според св. Тома от Аквино (1224-1274) понятията на естественото право са известни на всеки разумен човек и всички човешки закони, ако са в съответствие с вечния Божи разум, произтичат от естественото право. Теорията за естественото право заема важно място и в работите на Томас Хобс (1588-1679), Хуго Гроций (1583-1645), Джон Лок (1632-1704) и др. Тя дава основа за развиване и на концепцията за естествените човешки права и от 20 в. насам темата за естественото право отново става актуална.

Ефективен Лихвен Процент - Лихвата, която би била платена, ако депозитът (кредита)се олихвява веднъж годишно.

Закон - В човешкото общество закон е набор от норми, които могат да бъдат възприемани както в социологичен смисъл, така и във философски и семантичен смисъл.

Идеология - Това е организирана система от идеи. Тя обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват.
Терминът „идеология” е въведен от Дестю дьо Траси  в края на 18-и в. Той  смятал, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход. Според него идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят. Виждането, че идеите са повлияни от материалното, се споделя и от марксизма. Според него идеологията е оформяне и изопачаване на възгледите на хората от икономическите условия в интерес и с помощта на господстващата класа, която чрез идеологията се стреми да легитимира властта си. След това дълго време господства негативното разбиране за идеологията като насочваща схема, която не е рационална и няма прагматична стойност. В началото на 20 в. немският социолог Карл Манхайм (1893-1947) предлага идеологиите да се делят на два вида: идеологии, изразяващи се в оформяне на нагласите от управляващата класа, която се стреми да съхрани властта си и на идеологии-утопии, които систематизират идеи, насочени към някакво невъзможно и идеално бъдеще. В следващите две десетилетия фашизмът, нацизмът, комунизмът и демокрацията са определени като идеологии, тъй като представляват системна схема от убеждения, обединяващи конкретна политическа воля.
През 50-те год. на 20 в. Даниел Бел определя идеологията като система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия. Той обявява и „краят на идеологиите”, смятайки, че с победата на демокрацията и благоденствието след Втората световна война понятия като раса и класа например повече няма да могат да мотивират хората. Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.

Избори - Провеждането на избори е практика, използвана в демократичните държави, при която част от населението (такива с т.нар. избирателни права) избират свои представители в органите на управлението на държавата. Има два типа гражданско неподчинение. В първия случай действието, което се предприема, е индивидуално, с цел изразяване на убеждение с морален и политически смисъл. При втория тип гражданското неподчинение е само един от елементите на една по-широка кампания, която използва и други убеждаващи тактики. Тогава действието е колективно и в стремежа си за постигане на целите може да включва нарушаване на закони и практики, които не са обидни по същността си. В съвременната практика по-разпространен е вторият тип гражданско неподчинение. То най-често се позовава на аргументите, които използва и първият тип. Гражданското неподчинение, когато е публично и без насилие, може да се приеме за краен убеждаващ политически метод, но то може и да даде началото на движение на съпротива срещу съществуващия режим в страната или да предизвика насилнически протест или бунт. Гражданското неподчинение оправдава неподчинението на нормите като се позовава на морал и ценности, по-висши от законите, постановени от някое конкретно управление, и на необходимостта от защита на човешките права, когато те са явно нарушени. Като защитен аргумент често се използва и позоваването на по-висше национално право или на международното право. Въвелият термина гражданско неподчинение през 19 в. американски писател Хенри Торо (1817-1862) смята, че то се използва, когато е необходимо гражданите да се противопоставят на несправедливости, извършвани от собственото им правителство и когато обичайните електорални процеси не са достатъчни. Махатма Ганди (1869-1948) пък твърди, че гражданското неподчинение би трябвало да се предприема едва когато всички други начини за убеждаване са изпробвани и не са довели до успех. А тези, които го извършват, трябва да са готови да понесат наказанията, които се полагат за нарушаване на закона.

Институция - Това е установена форма на действие, организирано според общоприети принципи на поведение, която управлява важни области от обществения живот и която остава трайна във времето.
Институциите са задължителни за обществения живот, тъй като правят възможно колективното действие, координират моделите на поведение, ограничават конфликтите, улесняват решаването им и така правят социалното взаимодействие по-предсказуемо. Те поддържат социалния ред като осигуряват на участниците в публичния живот необходимите познавателни и нормативни ориентации. Дават яснота на хората относно това, какво се очаква от тях в различни ситуации, и така играят социализираща роля. Институциите регулират разпространението и достъпа до различни социално значими ценности като здраве, мир, власт, знания, образование и др. Те смекчават конфликтите, свързани с тях, като осигуряват ориентации на участниците и моделират предпочитанията им. Правилата и поведенческите практики, които изграждат институциите, са усвоени и приети не само от участниците, но са признати и очаквани от външни за конкретното социално действие.
Институциите се делят на формални (официални) и неформални. Официалните институции са основани на писани правила, които предписват конкретни роли на участниците в социалното действие, като тези, които ги изпълняват, са преминали през институции за специална подготовка или са били избрани, посочени и т.н., за да упражняват тези роли. Формални институции са съдът, училището, политическите партии и пр. Неформалните институции са правила, присъщи за дадена култура, които въпреки че не са изрично вписани или инкорпорирани в правото, играят роля на мерило и описват „правилното” поведение. Те може и да не са напълно осъзнати от участниците в действието като такива правила. Пример за неформални институции са начина на хранене и обличане в дадено общество, отношението към мъжете и жените и т.н. Институциите не само спомагат за гладкото функциониране на обществения живот, но и създават чувство на стабилност, доверие, идентичност и съгласие между тези, които споделят общи институционални условия.

Инфлация е понятие с поне два смисъла. През последните 50 години, след влиятелна статия на Милтън Фридман, под инфлация се разбира постоянно и цялостно покачване на паричните цени, което означава постоянен спад в покупателната способност на парите. Сред съвременните икономисти няма консенсус относно причините пораждащи този феномен. Например, монетаристите смятат, че покачване на количеството пари води до спада на тяхната покупателна способност, докато нео- и пост-кейнсианците смятат, че причината произтича от недостиг на общото предлагане, каквото и да означава този термин.Вторият смисъл на понятието инфлация споделян от всички икономисти до края на 19 век, означава покачване на количеството пари в икономиката. Всяко ново количество пари бива използвано за размени срещу блага и услуги, които иначе не биха се проявили. Покачването на количеството пари означава покачване на търсенето на блага от страна на тези хора които първи придобиват новите парични знаци, което от своя страна означава, че цените на тези блага ще бъдат по-високи от това което те биха били иначе. При размяната на новите парични единици между индивидите (купувачи и продавачи) повече и повече цени се покачват. Тук следва да припомним определението на цена като разменно отношение. От тук следва, че всички цени не могат да се покачат едновременно, тъй като една и съща парична единица не можа да участва едновременно в размени срещу всички останали стоки. Не едновременното и неравно покачване на всички цени води до пре-разпределителни ефекти на богатство. Богатството на първите получатели на новите пари е непременно по-голямо от това, което то би било ако количеството пари не се бе покачило. Богатството на последните получатели на новите пари, точно обратно, е по-ниско от това, което то би било инак. Този втори смисъл на думата инфлация е далеч по-богат от предишния, който представя само една част от последиците на покачване количеството пари. Преразпределителните ефекти на богатство, особено, биват премълчани, а те са основни за да се разбере институционалния кадър, в който се наблюдава постоянен ръст на цените. Тук е необходимо да се разграничат два вида пари — стокови пари и книжни пари. Стоковите пари (злато, сребро или каквото и да е друго благо, за което има и индустриално търсене) биват произвеждани по силата на същите принципи, по които се произвеждат и всички други блага, а именно доброволно асоцииране на производствени ресурси. Покачване на количеството пари е възможно само ако предприемачи успеят да привлекат повече работна ръка и производствени фактори при конкурентна среда. Производителят на хартиени пари, т.е. съвременните централни банки, не подлежи на тези ограничения, и с голяма лекота може да произведе нови банкноти или да кредитира сметките на търговските банки – действия, които не подлежат на физически ограничения. Пред вид тези основни различия, напълно основателно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри.

Капитализмът е социална система, основана на частна собственост върху средствата за производство;инвестициите се определят от частни,а не от държавни решения,а цените,производството и разпределението на стоки се формират в условия на свободна конкуренция на пазара.Капиталистическата икономика се появява в Западна Европа през шестнадесети век вследствие на развиването на новите търговски пътища между Новия и Стария свят.

Клиентелизъм - Това са неофициални властови отношения, базирани на размяна на услуги, между индивиди или групи, които не са в равностойни обществени позиции.
Този термин води произхода си от Древен Рим, където с него се обозначава ситуацията, при която плебей е бил под патронажа на патриций, който срещу определени услуги от страна на плебея-клиент се е задължавал да пази живота и интересите му и така става негов патрон. Подобна е най-простата форма на клиентелизъм, която е разпространена в малки общности и по-примитивни общества. При нея личността с по-висок статус (патрон) използва властта и средствата си, за да защитава и облагодетелства някого с по-нисък обществен статус (клиент). Клиентът от своя страна отвръща на това, предлагайки своята подкрепа и услуги на патрона.
В съвременното общество клиентелистките връзки са по-сложни. Клиентелизмът започва да се разбира като разпределение на блага и услуги, работни места за последователите в замяна на политическа подкрепа.. Различават се традиционен и нов клиентелизъм. При традиционният клиентелизъм връзките патрон-клиент са вертикални и базирани на лично влияние и привързаност. В него патроните са изтъкнати личности, които разчитат на престижа си, а клиентът показва всеотдайността и благодарността си. Новият клиентелизъм включва организации, отношенията патрон-клиент са вертикални и облагите са материални. Патронът контролира дадена политическа организация и използва публичните средства, например свързани с осигуряване на работни места, социални придобивки, пенсии и т.н., в полза на клиентите, които могат да бъдат организации от типа на професионални асоциации или пък етнически малцинства, които от своя страна отвръщат на услугите с политическа подкрепа и гласуване в полза на патрона.

Комунизъм (от латински: comunis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата.
В наши дни думата комунизъм се използва в няколко различни смисъла:
като наименование на тип тоталитарна или авторитарна система, съществувала в държавите, доскоро наричащи себе си „комунистически“. Това държавно устройство се характеризира с управляваща комунистическата партия, която се слива с държавата и управлява по тоталитарен или авторитарен начин с цел построяване на бъдещо комунистическо общество.
като проектирана в бъдещето обществена и икономическа система, чиито основни характеристики са [източник?]:
Обществена собственост върху средствата за производство.
Съзнателно определяне на пропорциите на общественото произодство от един обществен център.
Разпределение на произведените блага между членовете на обществото на основата на принципа „От всеки според способностите, на всеки според потребностите“.
Липса на стоково-парични отношения и непосредствена размяна между производителите, както и липса на частна собственост върху условията на труда.
Комунизмът е и идеология, подкрепяща такава система. В идеологическата система на комунизма причисляват различни идеологии: марксизма, ленинизма, сталинизма, троцкизма, маоизма, дори анархизма и някои религиозни течения.
Комунизмът е и политическо движение, стремящо се към създаването на такава система. Началото на това интернационално движение е през 1919 г., когато е създаден Комунистическият интернационал. След Втората световна война комунистическото движение е съвкупност от национални комунистически партии и свързани с тях организации.

Конституционализъм - Конституцията е сборник от писани и/или неписани принципи и правила, които посочват източниците, целите, границите и употребата на публичната власт. Конституцията е върховният закон на една страна и постановява основните норми и условията за упражняването на властта. В повечето съвременни държави конституционните правила са описани в единен писмен документ. Изключение правят Великобритания, Израел, Саудитска Арабия и някои новосъздадени малки държави, които нямат писмена конституция. Там действат редица законови актове, обичайното право и решенията на парламента.
Сред основните цели на конституцията е да предпази обществото от тиранична, произволна и безотговорна публична власт. Конституцията оформя законовата рамка на процедурите и правата, които ограничават действията на държавата. Конституцията задава границите на политическата власт. Тя включва необходимите политически инструменти, осигуряващи свобода и равенство на гражданите като разделение на властите, форма на управление, избирателна система и др.
Конституционализмът предполага наличието на баланс между държавната власт и правата на гражданите. Той олицетворява идеята, че има зададени определени граници, които не могат да бъдат нарушени или лесно изменени от страна на упражняващите публичната власт. Тоест гражданите имат гаранцията за това, че който и да е на власт ще се придържа към този набор от законови правила. Това означава, че властта няма да преминава отвъд вече установените граници на своите правомощия. Като следствие от това гражданите са сигурни, че държавата ограничава действията си и не навлиза частната сфера на индивида. До голяма степен легитимността на властта в представителните демокрации зависи от това дали тя спазва конституционно определените й правомощия.

Конституционната монархия е форма на монархическо държавно управление, установено в конституционна система, която признава избран или наследствен монарх като държавен глава. Съвременните конституционни монархии обикновено осъществяват концепцията „разделение на властите“ (trias politica), при която монархът е или глава на изпълнителната власт, или има просто церемониална роля. Където монархът има абсолютна власт, има абсолютна монархия. Процесът на държавно управление и правосъдие в една абсолютна монархия може да бъде коренно различен от този в една конституционна монархия.
При представителните демокрации, които са конституционни монархии, като Обединеното кралство, монархът е държавен глава, а министър-председателят, чиято власт произтича пряко или непряко от избори, е глава на правителството.

Конституцията на дадена организация определя нейната форма, структура, дейности, характер и основните правила.Терминът конституция произхожда от латинския глагол constituere, което ще рече „поставяне в начално положение“ с много значения: настройвам, установявам, засаждам, учредявам, заселвам и др. Въпреки това, съвременното разбиране за конституция се изгражда едва от края на 18. век с движението за констутиционализъм.

Корупция - Думата идва от латинския глагол „corrumpo” – развалям, развращавам, подкупвам. Корупция е нарушаване на нормалното състояние и функциониране на дадена организация или система от организации, при което конкретни длъжностни лица или цели части от системата не изпълняват коректно задълженията си и злоупотребяват с положението, което заемат, с цел лично облагодетелстване или постигане на някакви частни цели на трети лица.
Случаите на корупция обикновено включват няколко ключови елемента. При тях длъжностното лице действа в нарушение на нормите на публичната длъжност, която заема и то по начин, който нарушава интересите на публиката (т.е. на гражданите). Той прави това съзнателно, като използва положението си за своя лична и частна облага. При изпълнение на работата си той извършва действия, които противоречат на приетите за съответната държава и култура правила и норми за съответната публична длъжност. Служебното лице облагодетелства по този начин трети лица, които от своя страна му дават определено възнаграждение, за да си осигурят достъп до някакви блага или услуги, които иначе са недостъпни за тях.
Проявите на корупция могат да се разделят на индивидуални и институционални. При индивидуалните длъжностното лице извършва незаконна услуга на трета страна за лична облага – пари, имоти, ответна услуга и др. При институционалната корупция облагата за корумпирания е по-често политическа, а не лична. Там предоставената услуга не е задължително в нарушение на законовите процедури, а по-скоро е извършена в несъответствие с демократичните стандарти.зПри определяне на това дали определена практика е корупционна или не, трябва да се има предвид дали в съответната държава има ясни норми, направляващи работата на длъжностните лица и техните отношения с гражданите. При неуредена законова уредба, посочването на дадено поведение като корупционно е много по-трудно. За борба с корупцията се предприемат различни практики – установяване на строги и ясни закони срещу корупцията, прозрачност на публичните процедури, подобряване на управлението на публичния сектор и увеличаване на политическата отговорност на публичните служители, понякога се създават специални комисии за борба с корупцията и др.