Анализи

За „еволюцията” на Първанов по отношение на ДПС
31-10-2008


Публикуваните откъси са от статия, публикувана във вестник “24 часа” на 8 февруари 1994 г. През 2001 година Георги Първанов очевидно продължава да мисли същото за ДПС, след като я включва в сборника си със статии и парламентарни изказвания „Преди и след Десети”, издаден от ПК “Димитър Благоев” ООД. По ирония на съдбата книгата излиза преди БСП да издигне кандидатурата на лидера си за президент, т.е. Първанов още не знае, че ще стане президент, нито че след пет години ще му се наложи да разчита на ДПС при кандидатирането си за втори мандат. В последно време тенденцията към ерозиране на българската национална територия става все по-очевидна. Неин основен носител са етнополитическите формации, чиито лидери упорито поставят под съмнение единния характер на българската държава.(…) Творецът на първата етническа партия у нас – Ахмед Доган, редува политически шутове с плонжове, но в едно е особено последователен. В стратегията на ДПС правата на една етническа общност винаги са стояли над националната сигурност. От най-високата трибуна на движението съвсем предизвикателно Западните Родопи бяха обявени за зона, освободена от влиянието на българските държавни институции. Държавниците ни, които реагират мълниеносно на всяка промяна в атмосферното налягане на Урал или в Атлантика, продължават упорито да се разсейват и не реагират на откритата денационализация на българите мохамедани. ДПС обяви създаването си в момент, когато бяха направени (по общото признание) първите радикални стъпки за решаването на етническите проблеми. Вече четири години ДПС по-скоро засилва етническото напрежение, вместо да допринася за затихването му. Отдавна под диктата на ДПС върви нов „възродителен процес”, но с обратен знак. Лидерите му последователно налагат концепцията за българите мохамедани като родопски турци, стимулира се турчеенето на циганите мюсюлмани. Това население е с лабилно етническо самосъзнание. В случай, че българското общество не се противопостави решително, ерозията в тези национални територии би била необратима. С цялостната си дейност и особено с конкретните си политически действия по места ДПС засилва, вместо да притъпява етнодиференциращите процеси. Отвориха се широки канали за проникването на турски капитали в смесените райони. С поемането на местната власт от една етническа партия икономическото отделяне се съчетава с политическо. От началото на 1990 г. ДПС фактически монополизира политическия и духовния живот на цялото мюсюлманско население. След ликвидирането на последствията от „възродителния процес” се изчерпва смисълът на съществуването на Движението за права и свободи. Може би и затова от трибуната на „националната” конференция Ахмед Доган разчовърка стари рани – възродителният процес не бил преустановен, сведе демокрацията до възмездие и ни върна към темата за колективната вина. Етническите партии могат да съществуват само паразитирайки върху конфронтацията в националния организъм. Ако няма напрежение, те ще го създадат, формирайки сред своите симпатизанти образа на врага – най-често в лицето на българската държава, на българина. (…)Етническите партии са обречени с времето. С една разумна и активна държавна политика, която да сваля градуса на напрежението в смесените райони, сред етническите групи постепенно ще отпада мотивацията за участие в подобни организации.(…)ДПС изневери на своите избиратели почти по всички въпроси на аграрната реформа. За сметка на това въвлякоха организациите си в абстрактния и нерешен от световните експерти спор “за” или “против” националното малцинство. Исканията за признаването на статут на национално малцинство за отделни етнически групи са отглас на отдавна отминали исторически времена.