Tweet

Ще има промени в трудовото законодателство, за да се въведе ефективно дуалната система на обучение, съобщи Милена Дамянова

Медия: БТА

Предстоят промени в трудовото законодателство с цел ефективно въвеждане на дуалната система на обучение. Очакваме до два месеца експертната група към Министерството на образованието и науката, която  работи от миналия мандат, да предложи работещи текстове, съобщи в интервю за БТА Милена Дамянова - председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
Един от основните ни приоритети като управляващо мнозинство е развитието на професионалното образование и активното въвеждане на дуалната система - обучение чрез работа, обясни Дамянова. Тя отбеляза, че  първата стъпка вече е направена със закона за бюджета, където има 3 млн. лв. допълнителни средства за училищата, които обучават ученици в професионални направления с бъдещ недостиг на пазара на труда. Втората стъпка е чрез план-приема в професионалните гимназии, каза Дамянова.
Тя коментира, че специално за учебната програма за десети клас по история дебатът, на който сме свидетели тези дни, е далеч от самите учебни програми. Понятия като комунизъм, народен съд, тероризъм, фашизъм и т.н. се преподават и в момента в училище. Също така не бива да се забравя, че учениците не започват да учат история в десети клас, отбеляза председателят на парламентарната образователна комисия и припомни, че програмите за десети клас са обсъждани година и половина.
Най-големите промени във висшето образование обаче предстоят в системата на акредитация и в Националната агенция за оценяване и акредитация, като целта е подобряване на достоверността и взискателността на оценяването, съобщи Милена Дамянова. По думите й не може всички висши училища да имат високи оценки, а в същото време младите ни хора да продължават да предпочитат университетите в чужбина.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Като председател на парламентарната образователна комисия, бихте ли обяснили какви законодателни промени предстоят през 2018 г. в средното образование, във висшето образование и науката?
Отговор: Комисията разглежда на второ четене промените в Закона за развитието на академичния състав в Република България, внесени от ГЕРБ и "Обединени патриоти". Амбицията ни е през март законопроектът да бъде приет от пленарната зала. Предложените поправки имат за цел да регламентират качество, да върнат доверието в избора на нови доктори, доценти, професори, да изискат прозрачност на процедурите, да въведат контрол и защита на преподавателския и научен труд.
Акредитацията на висшите училища е тема, която се коментира от дълго време и там очевидно има нужда от промяна. Каква ще е тя, като комисия ще очакваме позиция от МОН и от НАОА. При всички случаи обаче трябва да се работи за подобряване на достоверността и взискателността на оценяването, извършвано от НАОА чрез засилено участие на работодатели и работодателски организации и признати международни експерти. Необходимо е да се опростят оценителните процедури и да се въведе възможност за програмна акредитация на висшите училища от Европейски акредитационни институции, членове на ENQA и EQAR. Студентите също имат интересни предложения за промени, които вярвам, ще бъдат обсъдени в работната група в МОН.
В предучилищното и училищното образование вече направихме промени със закона за държавния бюджет, като променихме системата на делегираните бюджети. От тази година финансирането на детските градини и училищата вече не е само на брой ученици. Ще се отчитат вида и спецификата на училището или детската градина, географските и демографски характеристики на населеното място, общината и региона, в който се намира образователната институция, водещи до различия в разходите, необходими за осигуряване на равен достъп до образование, необходимостта от педагогически специалисти и други.
Очакваме до края на годината МОН да внесе в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование - текст, който записахме в закона. Защото животът е много различен от това, което може да бъде описано в един нормативен акт.

Въпрос: В сферата на професионалното образование предвиждат ли се промени?
Отговор: Предстоят промени в трудовото законодателство с цел ефективно въвеждане на дуалната система на обучение. Очакваме до два месеца експертната група към МОН, която  работи от миналия мандат, да предложи работещи текстове. Един от основните ни приоритети като управляващо мнозинство е развитието на професионалното образование и активното въвеждане на дуалната система - обучение чрез работа. Първата стъпка вече направихме със закона за бюджета, където предвидихме 3 млн. лв. допълнителни средства за училищата, които обучават ученици в професионални направления с бъдещ недостиг на пазара на труда.    
Осигурихме и безплатен транспорт на учениците от професионалните гимназии, които пътуват ежедневно до най-близкото училище в друго населено място, което обучава за придобиване на квалификация по професия, ако такова обучение не се предвижда в населеното място, в което живее ученикът. Втората стъпка е чрез план-приема. Личното ми убеждение е, че превес трябва да имат именно професионалните гимназии. Само преди няколко дни министърът на икономиката отчете спад на чуждите инвестиции през 2017 г., а проучване на Института за пазарна икономика показа, че 2/3 от България е икономическа пустиня. Като една от основните причини за този дисбаланс работодателите винаги са посочвали липсата на кадри. Сега е моментът да покажем имаме ли воля за промяна или за пореден път приоритетите ще останат само хубави изречения в стратегически документи.
Една от основните задачи, извън конкретната законодателна работа на Комисията по образованието и науката за 2018 г., е развитието на кариерното ориентиране на учениците, тъй като формирането на благоприятна обществена нагласа към професионалното образование по дуалния модел е един от основните фактори за неговото въвеждане. Проведохме срещи с бизнеса и с експерти, и с учители за това как да помогнем на семействата и на учениците да се ориентират за бъдещето си професионално развитие. Общото мнение е, че кариерното ориентиране трябва да започне не по-късно от пети клас. Защото учениците в гимназията вече са направили своя избор.
Със Съвета на жените в бизнеса в България обмисляме общ проект, в който ученици ще имат възможност да се срещнат и запознаят с най-успешните служители на големи и по-малки компании. Така те ще могат не просто да се запознаят с дадена професия, но какво трябва да научиш, за да я работиш, какъв е нейният социален статус и перспективи за кариерно израстване. Това е и добра възможност за онези предприемачи, които искат да развият своите стажантски и обучителни програми с цел да си осигурят кадри след години, и то каквито са им необходими. Все още уточняваме кои ще са бизнесите и училищата, които ще се включат.

Въпрос: Стана ясно, че до 2020/2021 година няма да може всички училища в страната да преминат на едносменен режим на обучение, а част от мерките са свързани с построяването на нови училища и с дострояването на съществуващи учебни сгради. Кога според Вас ще може във всички училища да се учи на една смяна и колко средства ще са необходими за построяването на нови училища?
Отговор: От ГЕРБ подкрепяме въвеждането на едносменния режим, но в същото време считаме, че този срок, заложен в наредбата /а не в закона, каквито спекулации се появиха в последните дни/ без да бъдат направени необходимите разчети и обсъждания с общините, е нереалистичен и трябва да бъде удължен. Ще има проблем с материалната база в страната, която не е готова да отговори на това предизвикателство към момента. Министерството прави анализ и след съгласуване с общините ще имаме яснота за точния размер на средствата, които са необходими.

Въпрос: Какво е Вашето мнение за новите учебни програми за десети клас, които породиха спорове, като най-много дебати имаше за учебната програма по история?
Отговор: Всяка промяна в учебна програма предизвиква спорове. И това е добре. Според мен е важно да се чуят повече мнения, повече идеи, повече позиции. Лошото е, че вниманието върху промяната или се фокусира в последния момент, или се използва за партийни цели, а понякога и за двете.    
Специално за учебната програма за десети клас по история дебатът, на който сме свидетели тези дни, е далеч от самите учебни програми. Щях да кажа, че разбирам позицията на БСП, но всъщност, освен бърборене по темата, от тяхна страна няма спор по същество. Понятия като комунизъм, народен съд, тероризъм, фашизъм и т.н. се преподават и в момента в училище. Също така не бива да се забравя, че учениците не започват да учат история в десети клас!
Аз не съм експерт по история и в този смисъл не мога да дам, а и не бих си позволила като политик, да давам експертно мнение по тази тема. Но има няколко основни неща, които учителите и специалистите знаят, и както виждате, при тях няма нито спор, нито напрежение.
Първото е, че тези програми са обсъждани година и половина. Експертите, включително и академичната общност, са дали своите становища. А от МОН увериха, че са се съобразили с тях. Второ - за периода на комунизма, учениците ще изучават цялостното развитие на България - политическо, икономическо, социално и културно. И да, няма урок, че при комунизма животът е бил песен, колкото и на БСП да им се иска да поддържат розов култа към времето преди 1989 г. Просто не е било така! Трето, като не обвързвам само конкретната тема за учебните програми по история - крайно време е да приемем, че образователната система заслужава повече доверие и да й позволим да работи. Не може непрекъснато да искаме тя да действа по указания и да не излиза от рамките, а след това да сме сърдити, че произвежда децата по калъп.

Въпрос: Възможно ли е да се въведе електронна система и централизирано класиране за приема в първи клас, за бъде той справедлив за всички ученици и родители?
Отговор: Законът казва, че "Условията и редът за приемане и преместване на учениците от първи до 12-и клас се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование", тоест в него не са записани нито начинът, нито критериите за прием. Категорично обаче не може да се въведе централизиран прием, защото България има 265 общини - всяка със своите специфики. Това противоречи и на един от принципите на новия закон, а именно "автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация". Училищата и детските градини са различни неща. Училищата по закон са автономни и такива трябва да останат. Регламент и ясни правила трябва да има, но да могат и сами да преценяват.

Въпрос: Със започналото увеличение на учителските заплати от 2017 г. и с намеренията на правителството то да продължи през четиригодишния му мандат, ще може ли повече млади хора да се привлекат към учителската професия или са необходими и други мерки?
Отговор: Да, ние гарантираме двойно увеличение на учителските заплати до края на мандата, защото грамотност и качествено образование се постигат с мотивирани, подкрепени и квалифицирани учители. Искаме да възвърнем самочувствието на добрите учители, но искаме също така до тях да застанат и млади учители. Искаме не просто студенти, които са завършили педагогическа или друга специалност, а най-добрите студенти. Затова работим върху мерки, с които не само да поканим най-добрите от младите хора в училище, а да ги привлечем да бъдат добри учители. Това е възможно и благодарение на новия Закон за предучилищното и училищното образование.
Огромната натовареност на учителите обаче също не бива да се пренебрегва. Времето, в което живеем, променя знанията на всеки пет години. Това е времето, в което, ако искаш да бъдеш добър преподавател, трябва да учиш цял живот. В същото време, предизвикателствата на деня поставят учителя в толкова важна роля, колкото никога не е имал от Възраждането до ден днешен. Нито учебникът, нито помагалото могат да са стабилна опора във време, когато всяка информация - вярна и невярна, е на един клик разстояние.  Живеем във време на фалшиви новини, или на пост-истина, както го определи Оксфордският речник. Нашите деца се възпитават от Гугъл и Ютюб и в тази ситуация учителят вече е натоварен не просто с ролята на просветител. Той е натоварен с ролята на морален стожер. Ако учителят продължава все така да е зле платен, притискан от бумащина, затварян в тесни рамки, лишен от автономност; ако не получава силни стимули да проявява иновативност, ние като общество, просто не можем да очакваме от него да се справи с тези предизвикателства.

Въпрос: От две години започна преструктуриране на приема в университетите, но въпреки това много от тях не могат да запълнят местата си за първокурсници, тъй като випуските намаляват демографски. В тази връзка кога и как в българските университети ще може да дойдат да учат повече чужди студенти?
Отговор: Това е въпрос на осъзнаване на реалността от страна на самите университети. С приетите през 2016 г. промени в Закона за висшето образование променихме модела на финансиране на висшите училища и средствата за издръжка на обучението вече се определят според качеството. Моделът гарантира по-голямо внимание на преподавателите към студентите и тяхната реализация и стимулира въвеждането на модерни методи на обучение. Следващите стъпки са тясно обвързване на приема във висшите училища с потребностите на пазара на труда, баланс между фундаменталното знание и практическите умения в учебните планове и програми, и актуализиране с участието на бизнеса.
Предстои регламентиране на по-добри и гъвкави възможности, а изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Това е изключително важно за повишаване мотивацията за учене сред студентите. Най-големите промени обаче предстоят в системата на акредитация и в НАОА, като целта е подобряване на достоверността и взискателността на оценяването. Не може всички висши училища да имат високи оценки, а в същото време младите ни хора да продължават да предпочитат университетите в чужбина.

Въпрос: Кои ще са най-важните инициативи и теми в училищното и висшето образование, както и в науката, които ще бъдат дискутирани по време на Българското председателство на Съвета на ЕС?
Отговор: Предприемачеството и дигиталната компетентност са във фокуса на Българското председателство на Съвета на Европа. Защото бъдещето на Европа е свързано с нейната способност за иновации, т.е. с възможността идеите да бъдат превърнати в продукти и услуги, които да доведат до засилване на икономическия растеж и създаването на нови работни места. В тази връзка ключов приоритет е оптимизиране на трансфера на научни резултати и увеличаване на тяхното въздействие върху обществото и индустрията.
Двата водещи приоритета на Българското председателство в секторите на образованието и научните изследвания са свързани с подготовката на следващото поколение програми на ЕС за образование - "Еразъм+", и за научни изследвания и иновации - Девета рамкова програма. Приоритетно ще се работи и за финализирането на работната програма на "Евратом" за научни изследвания и обучение за 2018-2020 г. Изключително важно е да се запази нивото на европейските инвестиции в образование и научни изследвания, допълващи националното финансиране по отношение на достъпа до образование на всяка възраст, осигуряване на гъвкави модели за развитие на професионалната кариера, както и осигуряване на адекватна инфраструктура за образованието и научните изследвания. Това са само част от основните политики, които ще бъдат защитавани по време на Българското председателство на Съвета на Европа.

Въпрос: България има ли своя инициатива, свързана с образованието, която да бъде предложена за обсъждане в периода на европредседателството ни?
Отговор: В секторите "Образование" и "Научни изследвания" се предвижда организирането на най-много събития в България - 25. През февруари започваме с най-големия европейски форум "Университети-бизнес", където ще осигурим разширено участие от Западните Балкани и държавите от Черноморското икономическо сътрудничество. Това е шанс българските университети и браншови организации да направят и двустранни срещи с потенциални партньори от света за съвместни обучителни програми, мобилност и придобиване на умения. Ще продължи насърчаването на предприемачеството във висшето образование.
През март ще се състои най-голямата конференция за популяризиране на научноизследователската инфраструктура в Европа и новите центрове за върхови постижения, създадени със средства от Структурните фондове. Април ще бъде посветен на образованието, за да може резултатите да бъдат представени на Съвета на министрите на 22 май в Брюксел. Предвижда се мащабно популяризиране на българския език и писмеността ни в поредица от ключови събития, изложби и срещи в Брюксел и по света.

< Назад

Tweet