21.11.2014

Менда Стоянова: Целта на ГЕРБ е да защитим обществения интерес и публичните средства, които ще се инвестират в КТБ

Целта на ГЕРБ е да защитим обществения интерес и публичните средства, които ще се инвестират в КТБ, да защитим всички вложители, гарантирани и негарантирани, както и Фонда за гарантиране на влоговете, който след като изплати влоговете на гарантираните вложители, ще стане кредитор. Това заяви председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова, по повод внесения от ГЕРБ законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. „Законопроектът касае само един текст, чл. 59 на този закон, който касае прихващанията в хода на банковата несъстоятелност. През месеците на така наречения специален надзор на БНБ в КТБ, и особено напоследък, изключително зачестиха случаите, при които някои вложители и кредитополучатели се опитват да заобиколят закона и да извлекат полза за себе си от това. Напоследък се извършват изключително много цесии - продажба на влогове. Обикновено това се извършва от негарантирани вложители, които имат влогове над гарантираните 196 000 лева, и които се продават, цедират обикновено на фирми, които пък от своя страна имат кредити в КТБ, с цел след това да бъде извършено прихващане“, посочи Стоянова. По думите й, това означава, че въпросните кредитополучатели няма да погасят реално с пари кредитите си, техните пари няма да влязат в масата на състоятелността и по този начин ще се ощети както Фонда за гарантиране на влоговете, така и останалите негарантирани вложители. „Искаме да затворим тази възможност и текстовете, които сме изработили, ще свършат тази работа. Тези текстове са в интерес не само на вложителите в КТБ, но са в интерес и на цялото общество, и на всички данъкоплатци. Както всички знаете, Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати влоговете и със заем, който държавата ще тегли и ще му даде за това“, подчерта Менда Стоянова.

Народният представител от ГЕРБ Данаил Кирилов бе категоричен, че с внесената законова поправка се дава допълнително основание на бъдещия синдик, при преценка на валидността на въпросните прихващания, като уточни, че все още не се е произнесъл съда по искането на Централната банка за несъстоятелността на КТБ. „Това са бъдещи действия, които ще бъдат относими към назначен в бъдеще орган, по отношение на правни действия. И към настоящия момент Законът за банковата несъстоятелност  и Търговския закон, който съдържа основните принципи на несъстоятелността, предвижда множество правни способи тези прихващания да не бъдат противопоставими ако те увреждат масата на несъстоятелността, реда на удовлетворяване на кредиторите или създават недопустима от закона конкуренция между тях. С тази разпоредба изрично ще подпомогнем в бъдеще синдика и органите по несъстоятелността, за да има еднозначност при подреждането и конкуренцията на кредиторите, тоест на вложителите в КТБ“, заяви Кирилов.

„Всички, които са правели през този период цесии с цел прихващане, са знаели, че банката е неплатежоспособна. Това е ясно, иначе тя просто нямаше да е под специален надзор. Опитали са се да заобиколят закона въпреки това си знание. Стремежът не е да се спестят пари, ние на никой пари не спестяваме. Стремежът е да се спази закона, духа на закона на банковата несъстоятелност, която казва, че всички негарантирани вложители са равнопоставени и всички те трябва да получат от масата на несъстоятелността еднакъв процент, такъв какъвто в крайна сметка се получи в края на една несъстоятелност“, обясни Менда Стоянова. Тя бе категорична, че с поправката преди всичко се защитава Фондът за гарантиране на влоговете, който само след няколко дни ще започне да изплаща над 3,6 милиарда лева гарантирани влогове. „Преди 2 седмици квесторите на КТБ са получили уведомления за 1,170 млрд. лева цесии, от които около 800 млн. имат заявления за прихващане. Целта е да се извърши след това прихващане срещу кредит, срещу задължение, което съответния кредитополучател има към банката“, каза още Стоянова.

Председателят на бюджетната комисия в парламента посочи, че се атакува и раздробяването на влоговете, тоест възможността да се влезе под гарантирания влог, за да могат да бъдат усвоени всички пари от вложители, които имат влогове над гарантираните. „Това пряко означава заобикаляне на закона и ощетяване на Фонда за гарантиране на влоговете, но тези текстове са в преходните и заключителни разпоредби на Закона за актуализация на бюджет 2014 г.  Законът, който сега предлагаме, ще се прилага от синдика при една бъдеща несъстоятелност, така че той не прави правни последици със задна дата. Възможно е дори да няма такава несъстоятелност или банката да бъде купена и да не се преминава през целия процес на несъстоятелност. Има много варианти, така че това касае един бъдещ процес“, обясни Менда Стоянова.

По думите на Данаил Кирилов, в случай, че съдът обяви КТБ в несъстоятелност, той трябва да определи началната дата на неплатежоспособността. „Важно е съдът каква дата ще определи като начало на неплатежоспособността. По общия закон всички сделки от тази дата до назначаването на синдика и до осребряването на имуществото, до формиране на масата на несъстоятелността и разпределението, са относително недействителни, тоест те чакат синдикът да ги приеме. Ако някой би водил дела, това би трябвало да бъде синдикът, за да тръгне да атакува по линия на така наречените отменителни искове всички сделки, които увреждат масата на несъстоятелността. Постигаме и още една мярка, намаляваме разходите на синдика да плаща държавната такса и да води допълнително отменителни искове“, посочи още Кирилов.

 

 

< Назад