Tweet

Корнелия Маринова: Новият Закон за училищното образование предвижда учителите да участват в изготвянето на учебните програми

Медия: Радио „Фокус“

Водещ: Какви са основните параметри, заложени в проекта за нов Закон за училищното образование. Госпожо Маринова, кои са обстоятелствата, които обуславят необходимостта от нов Закон за училищното образование? 
Корнелия Маринова: Действащият Закон за народната просвета е приет през 1991г. Оттогава досега той е променян повече от 20 пъти. Всъщност нормативната уредба е твърде оскъдна и се получава така, че основни обществени отношения трябва да бъдат уреждани на подзаконово ниво. Такъв е случаят и с правилника, който действа за прилагане на Закон за народната просвета и който често пъти дописва закона. През 1999г. беше приет законът за степенна на образование, общообразователният минимум на учебния план, който беше приет всъщност като държавен образователен стандарт в изпълнение на това изискване. Често пъти този закон влиза в противоречие със Закона за народната просвета. В крайна сметка толкова много се промени общественият живот през последните години, че е необходимо и предефиниране на целите на българското училищно и предучилищно образование и преместване на фокуса върху развитието на личността на детето, с неговата автономност, свободата му на избор. Това са всъщност сериозни съображения и ние започнахме в предишния мандат подготовката. Беше изработена концепция за основите иновативни моменти, за принципите, на които да се основава новият Закон за предучилищното и училищно образование. През март 2011г. тази концепция беше широко обсъждана. В нейното изготвяне, в изготвянето на проекта за предучилищното и училищно образование, който напомням, че внесохме и в предишния мандат и който беше приет на първо четене, на второ четене до 42 член и не достигна времето за това, участваха всички професионални среди. Участваха учители, директори, неправителствени организации. Участваха местните власти, експерти с тяхното мнение. Проектът на концепция и последствие на закон бяха широко обсъждани в цялата страна в продължение на години. В този смисъл е наболял моментът и наистина сме изостанали. Неслучайно получихме няколко предупреждения от Европейската комисия. Поставиха ни оценка двойка през 2013г. за изоставането в тази област. Така че ние наистина в 2015г. трябва да разполагаме с нов съвременен Закон за предучилищно и училищно образование. 
Водещ: Кои са най-важните и ключови точки в този нов закон? 
Корнелия Маринова: Твърде много са. Всъщност образованието в новия закон се извежда като национален приоритет. Това на практика означава, че имаме ново разбиране за образователния стандарт. Акцентът тук вече е поставен върху целите и резултатите, върху условията и процесите за постигането на тези резултати в процеса на обучение. Въвеждаме за пръв път националната квалификационна рамка. Тя отсъства от досегашния модел на образование, а тя самата е обвързана и с компетентностите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и училището. Запазва се и се засилва ролята на държавата във финансирането на предучилищното образование. Тук всъщност една от нашите нови постановки в този проект на закон, който внесохме, е, че задължителната предучилищна възраст определяме на 5 години. Това има и своите обяснения. Държавата ще участва и след навършване на задължителната предучилищна възраст. Родителите ще могат да избират целодневна, полудневна, почасова и дори самостоятелна организация на предучилищното обучение. Въвеждаме статут на „училище с национално значение“. Една новост, която намирам за твърде положителна, е възможността за развитие на иновативни училища, такива неспециализирани училища, които могат да се обявят за такива със заповед на министъра на образованието и науката. Нещо, което е изключително важно и е един нов елемент в образователния процес, е подкрепата за личностното развитие. Всъщност свързваме неразривно с обучението, възпитанието и социализацията на децата и учениците. Акцентираме и върху екипната работа. Въвеждаме и формирането на центрове за подкрепа за личностно развитие с цел интегриране на грижата за децата, прилагането на междусекторни политики. Центровете за подкрепа на личностно развитие представляват сегашните обслужващи звена, сегашните ресурсни центрове в системата. В друга част се предвижда да бъдат преобразувани институции като помощните училища например. Тук говорим за регионални екипи за подкрепа на личностно развитие. Тези екипи ще направят анализ и съответно в срок от 5 години една много важна стъпка е да преминат тези центрове към общините, да се обвърже тяхната дейност с областните, общинските стратегии, за услуги в съответните населени места и интегрирането им като социалната и здравна политика. 
Водещ: Предвиждат ли се промени в учебните програми? Това е тема, която широко се дискутира сред родители, учители, ученици. 
Корнелия Маринова: Разбира се. Всъщност, за да настъпят такива промени в учебните програми, най-напред базисната стъпка е приемането на закон. Този закон ще даде възможност за нещо, което е дефицит в момента в образованието – именно автономността на училището и свободата на учителите да изразяват мнение и да участват в писането на самите учебни програми. Тук искам да кажа, че ние преформулираме различните форми на обучение в училище, различните видове подготовка. Говорим за разширена и за допълнителна подготовка, където учителите ще могат да участват и в изработването на учебните планове, и на учебните програми. В тези часове ще могат да се изучават предмети като предприемачество, като здравно образование, гражданско образование, програмиране или пък такива, които са свързани с патриотичното възпитание на децата и на учениците. В този смисъл законът е първата крачка, която трябва да бъде направена, за да се направят и промени в учебните програми, а от там вече и в самите учебници. Това наистина е един болен за обществото въпрос. 
Водещ: Ще има ли промени във финансирането на училищата в новия закон? 
Корнелия Маринова: Има промяна в начина на финансиране дотолкова, доколкото говорим отново за децентрализация на финансирането. Има се предвид също така развитие на модела на делегирания бюджет. Предвиждаме да се финансират и частните училища с единния разходен стандарт, което до голяма степен ще намали таксите, плащани от родителите за частните училища. Това ще направи тези училища и по-достъпни и ще осигури достъп до образование на повече деца в тези училища и реално ще създаде една по-активна конкуренция. В този смисъл тези училища не могат да събират пари и да включват средства в таксите за дейности, които се поемат от държавата, затова и контролът на държавата ще бъде и по-силен по отношение на спазването на нормативната уредба, учебните планове и програми. 

Водещ: Не очаквате ли обаче негативна реакция от държавните учебни заведения заради тази идея за финансиране на частните училища и детски градини? 
Корнелия Маринова: Наивно би било да кажа, че очаквам или не очаквам. В крайна сметка обаче тук ние имаме три решения на Комисията за защита от дискриминация, които изискват държавата активно да се намеси в тази сфера. Тъй като член 56, ал.3 от Конституцията казва, че държавата трябва да създава и да подпомага училищата и да насърчава децата, които имат изявени дарби, няма как да разделяме децата според това, в какви видове училища учат. Самата Конституция е задължение на държава, равнопоставя децата и в този смисъл не би следвало това да влияе. Мисля си, че, познавайки личността на детето и уважавайки детето като такова, колегите от системата би трябвало да подходят разумно и не би следвало да дискриминират по този начин децата, в зависимост от училището, в което учат. Нека обаче добавя още нещо за финансирането, което намирам за изключително важно. В новия модел за финансиране на училищата ние предвиждаме средства, които да подпомагат и да стимулират качеството на образование. Предвиждаме да бъдат осигурявани средства за училищата със сравнително по-ниски резултати в учебния процес, които средства да се използват за подобряване качеството на образование, а същевременно и средства за училища с много висок резултат, които ще могат да се използват по преценка на съответното училище за поощряване на доброто качество. Специално внимание в закона отделяме на въпроса за качеството на училищното образование, на предучилищното и училищно образование, защото знаем, че това е една болна тема и въпрос, който трябва да намери своето положително решение. Затова и предвиждаме изграждане на вътрешна система за управление на качеството в отделните училища, създаване на национален инспекторат по образованието, който да дава външна оценка на качеството на база на обективни критерии, групирани, приложими за различните видове училища. В крайна сметка мониторингът, контролът, който ще бъде осъществяван, да бъде използван както за това, да се проследява въздействието на една или друга реформа върху системата, така и да се формулира държавната политика в предучилищното и училищно образование. Въпросът за квалификацията на учителите намира своето цялостно решение в проекта на закона – задължителна квалификация до 48 часа между два периода на атестация, задължителна атестация на 4 години, кариерно развитие не само за учителите като педагогически специалисти, но и за логопедите, за психолозите, за директорите. Това са неща, които не са уредени от досега съществуващата нормативна уредба.

< Назад

Tweet