Иван Чакъров: Ще ликвидираме язвата „Виетнамски общежития”

Медия: Vevesti.bg

Кметът на софийската „Красна поляна“ пред Vevesti.bg за това как се управлява община с 50% ромско население и за дългия път на неговото приобщаване

✓ Ключът е в триединството: собственост, образование, работа

✓ Ромите във „Факултета” не искат пришълци, те се чувстват софиянци

✓ Ако решаваме въпроса с ромите, на практика решаваме и най-наболелия въпрос за останалите българи

✓ ДПС проявява интерес към квартала, настоява за председатели и секретари на СИК

✓ Интеграцията е дълъг процес и изисква търпение. Като английската морава

 

-Г-н кмете, вероятно малцина, дори и сред столичани знаят, че в община Красна поляна процентът на ромите е почти равен с този на останалите българи. Така ли е?

-В района по постоянен и настоящ адрес живеят около 70 хил. души, но с нерегистрираните нарастват поне до 100 000. Населението му е доста по-различно от останалите райони на София. Да, поне половината от това население са роми. От тези 70 000 към 49 000 са избирателите.

-Това означава, че около 30 на сто от живущите в столицата са нерегистрирани…не е ли твърде много?

-Не мисля. В София регистрираните са към милион и 100 000 , а реално пребиваващите са над 1. 5 милиона. Много от ромите, особено през лятото приемат свои роднини от цяла България, които идват на работа тук. Те могат да бъдат записани и в домовите книги и пак да не бъдат регистрирани в МВР.

-Каква част от тези 70 000 жители на Красна поляна са роми?

-Това е най-голямото ромско поселение в София – малко под 30 000.

-На практика един средно голям град…Начело с култовия квартал „Факултета”.

-Интересно е…ромите са се заселили тук още преди около 100 години. Първо са били в Ючбунар, Татарли, от Централна гара са мигрирали. Всъщност през 47-48 година, когато евреите си тръгват за Израел и оставят своите имоти горе във „Факултета”, ромите заемат местата на еврейските имоти, започват да изкупуват имоти и да строят. Така, че можем да говорим за няколко поколения, които живеят в този квартал. За жалост през периода 1990-2005 година много хора от страната дойдоха в София за препитание и „Факултета” от 15-16 000 души стана над 30 000.

-Можем ли да кажем, че във „Факултета” вече има ред, че бавно, но сигурно се превръща в квартал, различен от циганските гета в обичайния им вид?

-Опитваме се да сложим ред, особено в последните 7-8 години, като вече не допускаме регистрация без нотариален акт, или документи колко души живеят в дадена къща, защото има норми за пребиваване. До 2007 – 2008 година имаше регистрирани по 400, дори 600 души на един адрес.

-А самите роми как реагират на вашите усилия да сложите ред в квартала?

-Наблюдава се интересна промяна – вече самите роми не искат и не допускат хора от други махали и градове от страната да идват тук. Признават, че външните гости им пречат, те крадат и от тяхното имущество. Просто вече не ги искат…

-Значи има някаква промяна в тяхното самосъзнание, те започват да мислят като всички останали българи…

-Точно така, собствеността ги превръща в стопани. Това ни е целта – чрез образование и чрез изискването за имотност и законност те да бъдат приобщени към обичайния начин на живот. Та ние единствени сред големите ромски квартали на България имаме намаление на раждаемостта. Вече ги няма тези ранни женитби, няма раждания на 12-13 години. Опитваме се да ги отвърнем от тези навици, които те наричат „ромски традиции”.

-Ключът?

–Образование, имотност, усещане за собственост, поведение по закон…работа с ромските фондации, с евангелистките църкви.

-Значи – във „Факултета“ ромите са собственици на къщи и земите под тях?

-Говорим за едни около 80 процента със сигурност земята е тяхна, къщите са не точно законни, но понеже са строени преди 90-та година имат удостоверения за търпимост. Да, голяма част от ромите в квартала се опитват да живеят по правилата.

-Вечните проблеми – плащането на тока, водата…?

-Някъде в началото на първия ми мандат – преди 8-9 години направихме първата „операция” по вдигане на електромерите на високо заедно с ЧЕЗ. Премина спокойно, без сътресения, но с много предварителни разговори и убеждаване. Вижте, тези роми, които имат имущество и работа – много е важно – искат да бъдат хора като вас и като мен. Да, в началото бяха свикнали да не плащат вода, сега имаме сериозна събираемост и на тези сметки. Но когато са си на мястото държава, община, полиция – разбират, че няма накъде и започват да живеят по установения ред.

-Срещате ли помощ и разбиране извън официалните институции?

-Вече има няколко ромски организации и обществени комитети, тъй като има много образовани роми – юристи, лекари, хора на светлия бизнес. Работим добре и с евангелиските църкви. Защото много е важно да не допуснем както в Столипиново и Пазарджик навлизането на елементи на радикалния ислям…Въпреки, че има опити.

-Но Виетнамските общежития са на другия полюс…и останалите нерегламентирани гета…?

-Да, за жалост.

-Добре – един и същи кмет в един и същи регион…Защо на едното място успявате с интеграцията, а на другото – не?

-Много е различно. Във Виетнамките има 10 блока. По Янчулево време са решили всички роми, които живеят по градинки, гари, подлези, изобщо никъде, да ги пращат в свободните вече виетнамски общежития. Там имаме регистрирани 3500 души, иначе са около 5000 души.  Там правим постоянни проверки с полицията и знаем доста добре и постоянно живущите и техните роднини, които идват на работа през лятото.

-Каква е разликата между ромите от „Факултета” и тези от Виетнамските?

-В известен смисъл разликата дори се вижда. В два от тези блокове има жители от „Факултета”. Те са тотално различни от останалите, където няма, не е останало парче желязо, прозорци няма…Затова казвам, че има роми и роми…

-Няма ли начин да им влияете…?

-Още една особеност. Когато са ги настанявали във Виетнамските, са им връчили и заповеди за настаняване. Сега ромите там казват – след като имаме такива заповеди, ако искате – пренастанете ни някъде, длъжни сте. Нямаме право да ги върнем по родните им места, не можем да им кажем „върнете се в Самоков” или в Кюстендилско – защото повечето са оттам.

-Интеграцията на тези два и доколкото знам още два неофициални квартала с роми не може да бъде само ваш проблем. Вие например нямате собствено финансиране, как взаимодействате със Столична община?

-На практика големите проекти, свързани с интеграцията зависят изцяло от Столична община. Има неща, които са на пръв поглед дребни, но изключително важни. Сега правим в ромското училище стол за хранене. Можете ли да си представите, че в единственото ромско училище с 110 0 ученика няма стол за хранене? Във всички български училища има. Това е особено важно, за да можем да привлечем и най-бедните деца в училището. А от своя страна образованието е най-мощният лост на интеграцията…Виждате ли как са навързани нещата? А за този стол ни трябват пари. Искаме ги от столична община.

Сега до училището изграждаме модерен стадион. Ще се прави с европари. Не някакво измислено игрище с асфалт, а с изкуствена трева и осветление. За да привлечем най-малките, да почнат да спортуват…Спортът също възпитава и то много.

-Срещате ли разбиране, не само по партийна линия в Столичния съвет (СОС), но и от всички общинари, т.е. имате ли усещането, че това общ осъзнат, надпартиен проблем?

-О, да, самата г-жа Фандъкова отлично познава проблемите, много често е тук…но искате ли новина? Днес (б.р. петък) подписахме решение за началото на проектиране и изграждане на 2 големи блока зад Виетнамските общежития, които да поемат тези роми, които искат да бъдат интегрирани, които са готови да живеят по правилата. Старите блокове трябва да ги съборим.

-Упсс, нови роми…?

-Не. Идеята е да изградим 2 блока за социални жилища като подберем хората от старите полуразрушени блокове, които искат да бъдат интегрирани, които са си плащали и са готови да продължат да си плащат наема, тока, водата. Другите, които не искат, съжалявам…

-„Съжалявам” – какво? Гоните ги?

-Това са опасни сгради и ще бъдат съборени. А който не си плаща наема и консумативите – нарушава закона и общинските разпоредби.

-И нямате ангажимент да им търсите друго място?

-Нямаме. Предоставяме им възможност, ако не искат да спазват законите на една държава не могат да останат…Ние също бутаме бараки или постройки върху общинска или частна земя. Както казах, тук ромите са компактни, от няколко поколения и не искат пришълци, точно, както и българите.

-Това ли е рецептата – да ги накарате да се чувстват ангажирани?

-От моя опит – да. Да имат законна собственост, защото така са длъжни да се грижат за нея, работа, за да не крадат и образование, за да осъзнаят всичко това. Но…това няма да стане за ден или два.

-Тоест – бавно, упорито и последователно като английската морава…?

-Да, сравнението ви е точно – засаждаш, валираш, косиш и така 300 години…Вижте – хората помнят, преди години тук имаше масови побоища, скинари, железни прътове, брадви…Постепенно свикнахме да живеем българи и роми в съседство, не можем да ги пратим на друга планета. А и повечето са кореняци. Но трябва много, много търпение.

-Дотук говорим само за ромите, но въпреки, че са близо половината, какво става с останалите българи – те са другата страна на медала в тези сложни взаимоотношения?

-Най-важното за българите в общината е да имат сигурност и спокоен живот. Те не искат да бъдат крадени, заплашвани, притеснявани. И те и децата им. Искат сигурност за себе си и за домовете си. Тоест – ако ние решаваме въпроса с ромите, практически и едновременно с това решаваме и най-притеснителния проблем за българите, като напомням, че всички сме българи. А това зависи и от кмета, но и от голямата община, от полицията, но и от самото законодателство.
Разбирате ли взаимовръзката – ако инвестираме в по-добра канализация и ученически стол, в игрища и компютри във Факултета, ние едновременно инвестираме и в решаването на проблема на останалите, защото всяка такава инвестиция е още една крачка към интергацията и нормализиране на общуването.

Сега слагаме 5 големи камери на 5 възлови критични места в невралгичните региони. Контролът е много важен – ромите отлично разбират – повярвайте ми, когато усетят силата на държавата.
Практиката показва следното – когато сме единни – ние, ЧЕЗ, Софийска вода, полиция, социални служби – няма мърдане. Видят ли, че не могат да излъжат и се примиряват, започват да живеят по правилата. Искат, не искат – трябва да работят, да пращат децата си на училище, да се интегрират.

-И все-пак – извън „Факултета” и Виетнамските…?

-Предстои цялостна реконструкция на бул. Вардар, това е центъра на общината, пазарът ни е в ужасно състояние, най-после мина проектът за премахване на влаковите релси, които много пречат.

-Г-н кмете, каже ли се ромски махали преди изборите първата асоциация е с купуването на гласове. Доколко е истина конкретно за вашия район?

-Всички мислят, че където има роми и става голямо купуване на гласове…

-И аз мисля така…

-От доста време съм тук и мога да ви кажа как стоят реално нещата, и ще се изненадате. Първо – на избори отиват да гласуват не повече от 1000 -1500 роми от всичките ни избиратели.

-Че това е малко над 5 процента…

-Да, там активността винаги е била много ниска, но в тези региони се наблюдава засилен интерес на ДПС, които искат да влязат в ромските махали. Сега, при разпределение на местата в секционните комисии те настояваха за най-много и председателски и секретарски места. Тяхната цел наистина е навлизане в ромските квартали. Те имат политика – подбират си кадри, по-интелигентните роми ги водят на семинари, обещават им работа и т.н. От ДСП виждат, че Факултета е един образован квартал и се развива, и се опитват да влязат там.
Много хора се опитваха да купуват гласове, но ромите или не гласуваха за тях или вземаха парите и си пускаха друга бюлетина.

-Дайте някои примери…

-Е, ББЦ на последните избори и кебапчета раздаваха и плащаха, имаха свой център, кафе се даваше безплатно и накрая взеха към 200-300 гласа, не повече…

-Последен въпрос – ще има и референдум за електронното гласуване, а опасенията за купен вот са именно в ромските махали. Събираш им данните и гласуваш електронно от тяхно име…Вашето мнение?

-Не мислете, че ромите горе, във „Факултета” са някакви аборигени. В квартала има един от най-добрия и бърз интернет (говори се, че доставчикът е Киро Японеца, б.авт.). В почти всяка къща децата вече са с компютри, с интернет. При един строг контрол аз съм за електронното гласуване. И много от моите приятели и тук и зад граница също са за.

< Назад