Десислава Атанасова: Призоваваме колегите от опозицията да изработим общ законопроект, който наистина да решава проблемите на хората с увреден слух

Медия: Радио К2

Десислава Атанасова, народен представител от ПГ на ГЕРБ в 44-то Народно събрание, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2“, заяви позиции по следните теми:

Защо се бави законодателната дейност на Народното събрание?

„Защо се забави толкова много законодателната дейност на Народното събрание?”, попита в началото на разговора водещата Клара Маринова. Десислава Атанасова отговори, че е било съвсем нормално, както и при предишните Народни събрания, първите седмици да са посветени на избора на постоянни комисии, те от своя страна трябва да изготвят правилата, по които ще работят. Вече сме свидетели и на доста внесени в деловодството на законодателния орган законопроекти. Като и управляващи, и опозиция могат да се похвалят със сериозна законодателна инициатива.

Законът за концесиите, внесен за разглеждане от ГЕРБ.

Десислава Атанасова обясни, че със законопроекта се въвеждат в българското законодателство изискванията на директива на ЕП и на Съвета за възлагане на договори за концесия. Това е част от законодателния пакет на ЕС за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите. Законопроектът предлага две основни форми на концесии, публично-частно партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционна, съответстваща с действащото законодателство и действащия закон за концесиите. Предлагат се три вида процедури, които са открити, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по директивата за концесиите процедурни гаранции. Въвеждат се прагове от 5,2 милиона евро, като концесиите, които са над този праг са с трансграничен интерес. Следователно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг са дефинирани като концесии без трансграничен интерес. Проектът за закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерски съвет и Общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения. Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретният срок не може да е по-дълъг от максималния, предвиден при откриването на процедурата. При концесиите със санкция от Народното събрание максималният срок е 35 години, по отношение на общинските концесии максималния срок е 20 години.

Народният представител от ГЕРБ заяви, че този законопроект ще донесе две неща. От една страна прилагане на европейското законодателство, защото за съжаление страната ни е в наказателна процедура. На второ място ще осигури една стабилност по отношение на нормативните актове в тази сфера по отношение на дългосрочните концесии. „Защото каквито и критики да имаме, особено от колегите от опозицията, по отношение на сроковете на концесиите, има данни, има справки, които дават основание да отговорим, че винаги досега са се случвали дългосрочни концесии, тоест нищо ново не предвижда законът за концесиите!”, категорична бе Десислава Атанасова.

Неприемането на първо четене на закона за жестомимичния превод.

„Защо отказахте да приемете на първо четене закона за жестомимичния превод, това е много важна материя и се отнася до доста хора? Какво ви подразни, та отхвърлихте този закон?”, попита водещата Клара Маринова. Десислава Атанасова отговори, че в този случай не можем да говорим за емоции. Тя продължи, че за съжаление законопроектът, който е бил обсъден, по никакъв начин не решава проблемите на хората с увреден слух в България. Той е бил непълен, твърде схематичен и много от текстовете са неясни и общо разписани.

Според Десислава Атанасова внесеният от „БСП за България” законопроект не отчита някои важни обстоятелства, свързани с използването на жестовия език у нас. Например жестовите речници на Съюза на глухите в България не са регламентирани и достатъчно обхванати за отразяване на учебното съдържание на редица области от социалния живот. Жестовите знаци, които се използват у нас, не са унифицирани. В различни райони на страната за множество еднакви думи се използват различни жестове. Жестовият език за хората с увреден слух не е изследван задълбочено. Липсва лингвистичен модел. „И колегите, не само от ресорната комисия, но и от всички парламентарни групи признаха, че е необходимо да бъдат уредени обществените отношения в тази сфера на обществения живот и така да осигурим на хората с увреден слух достоен и качествен живот и аз мисля, че усилията в тази посока няма да спрат!”, категорична бе Десислава Атанасова. Затова от ГЕРБ са призовали общи работни групи, които да изследват този проблем и да се предложи коректен законопроект.

„Нямаше ли възможност да бъде приет на първо четене и тези противоречия да се изчистят между двете четения, за да не се бави закона?”, попита водещата Клара Маринова. Десислава Атанасова отговори, че предложеният закон е бил наистина доста схематичен и малък по своя обем, само от 9 параграфа. Тоест била е необходима изключително усилена и може би различна по тип работа. Затова по-добрият вариант е бил да се работи върху един общ законопроект и да се привлече експертизата на хората, които са специалисти.

Приемането на Актуализираната национална стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г.

Десислава Атанасова изрази своето задоволство, че днес е била приета Актуализираната национална стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г. Основната цел на стратегията е чрез мащабно, бързо и дългосрочно развитие на системата на научни изследвания България да се превърне в привлекателен център за научни изследвания и развитие на новите технологии. Народният представител обясни, че България е малка по територия и население и само с иновации и нови технологии може да се постига дългосрочен икономически растеж и да се повишава качеството на живот. Стратегията цели да подпомогне науката в България като фактор за развитие на икономиката, базирана на знанието и иновациите. „Аз мисля, че тя е ясен ангажимент за увеличаване на средствата в държавния бюджет по отношение на инвестициите на средствата в наука!”, категорична бе Десислава Атанасова. Освен това тя е основен двигател по отношение на привличане на европейски средства във Фонд „Научни изследвания”.

Десислава Атанасова бе категорична, че образованието е ясен приоритет за ГЕРБ, надява се това да е така и за опозицията. Затова е радващо, че стратегията е получила подкрепата на почти всички парламентарни групи.

Бъдещите законодателни инициативи на ГЕРБ.

Десислава Атанасова обясни, че утре ще бъде разгледан докладът за дейността на омбудсмана на Република България, ще се гледа и отчета на Комисията за защита на личните данни. Петък е посветен на разисквания по две питания на депутатите от опозицията. Едното е към министъра на здравеопазването относно развитието на лечебните заведения за болнична помощ в България, другото е за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. „Надявам се, че вече постоянните комисии обсъждат всички внесени законопроекти от народни представители, така че тепърва програмата на парламентарната дейност ще бъде още по-наситена!”, завърши Десислава Атанасова разговора си Клара Маринова в ефира на „Радио К2”.

< Назад