Даниела Дариткова: Работим по въвеждането на здравна информационна система

Медия: БНТ

Народният представител от ГЕРБ и председател на Здравната комисия в парламента Даниела Дариткова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Водещ: В началото нека и с вас да коментираме бруталното нападение над колегата ни Иво Никодимов вчера. Той трябваше да води този разговор с вас тук, но поради това, че е в добро здравословно състояние аз съм на неговото място. каква е вашата оценка за всичко, което се случва и с нападението над Иво, и над граждани в последните дни?

Даниела Дариткова: Не мога два приема, че агресията трябва да се превръща в ежедневие в нашето общество. Не мога да приема, че всяка седмица през ден съобщаваме за бити лекари, юристи, журналисти. Аз смятам, че тази непримиримост трябва да породи у всеки желание за промяна, защото ако всички ние заедно не обединим усилията да се изправим срещу агресията, тя ще ни залее, тя ще ни събори като общество. 

Водещ: Казвате всички ние заедно, имате предвид ние, като граждани, нали така? 
Даниела Дариткова: Да. Всички представители на гражданското общество. Разбира се, имам и съзнанието за отговорност на политиците. Ние, от позицията на висшата власт, държавата трябва да покажем поведение, което наистина изключва агресията като начин за справяне с определени проблеми. От това произтичат, смятам с цялото пак съзнание за отговорност, и последствията. Но тук трябва да сме наистина обединени и да търсим превенция, да търсим превъзпитание, да търсим по-добро образование. 

Водещ: Сякаш агресията със своя дневен ред, който наложи, измести всичко останало, с което и вие политиците, и ние журналистите се занимаваме, като обсъждане на актуални проблеми. Необходимо ли е според вас конкретна политика, която да наложат и управляващите, и депутатите в Народното събрание, за да могат да ограничат тази агресия? Необходими ли са спешни извънредни мерки? 
Даниела Дариткова: Необходимо е да бъдат усилията обединени и комплексни, защото изолирани мерки във времето има. Преди 4 години беше променен Наказателният кодекс и бяха инкриминирани посегателствата срещу лекари – това не намали този вид агресия. През цялото време ние коментираме, обсъждаме, говорим, но засега наистина аз лично не мога да определя едно действие, което би следвало да потуши този висок процент на агресивно напрежение в обществото. Разбира се, усещането за безнаказаност е една от основните причини затова хората да си позволяват такова поведение при решаване на определени проблеми. Така че би следвало да имаме изисквания и към правораздавателните органи, би следвало да имаме изисквания към всички в държавата, които би следвало да изпълняват своите задължения и функции. Но най-вече трябва да говорим за образование.

Водещ: За образование и за възпитание може би.

Даниела Дариткова: За превъзпитание. Точно така.

Водещ: Възпитание. Какво според вас трябва да бъде наложено в нашата образователна система или не мога да преценя точно къде? Кои органи трябва да се намесят, за да бъде наистина по-адекватно възпитанието на младите хора, които да не се превръщат в насилници, когато станат на 14, 15, 20 години?

Даниела Дариткова: Децата се възпитават най-напред в семейството, после в училище. И аз смятам, че всички тези ранни периоди, когато се формира характера, трябва да са обект на сериозна интервенция. В същото време би следвало да разчитаме и на средствата на масово осведомяване, които отново трябва да формират модел, който е различен от сега актуалния модел на обществено поведение. Така че пак казвам – няма изолирани мерки. Има обединени усилия и има комплексно справяне с проблема. 

Водещ: Да преминем сега към темата, която всъщност е повод вие да сте тук при нас – избор на нов шеф на НЗОК. Кой трябва да бъде той? Достоен ли е проф. Камен Плочев? Какви са аргументите ви „За“ той да заеме този пост? 
Даниела Дариткова: Съгласно процедурата, която е определена в Закона за здравното осигуряване и приета от Народното събрание, трябваше да бъдат представени кандидати от различните парламентарни групи. Постъпи предложение само от парламентарната група на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за кандидатурата на проф. Камен Плочев. Ние смятаме, че той е фигура, която може да внесе промяна в начина на функциониране на НЗОК. На нас ни е ясно, че принципите и правилата ги определя законодателят, определя ги нормативната уредба, но все пак проф. Плочев е човек с доказан академичен опит в сферата, в която е практикувал години наред, с доказани организационни качества, и той ще бъде един добър управленец, ако народните представители подкрепят тази кандидатура. Днес ще изслушаме неговата концепция за това как трябва да функционира нашият национален здравно-осигурителен фонд, ще му бъдат зададени и въпроси от народни представители, от неправителствени организации, от представители на съсловните организации. И смятам, че той освен добре научно и теоретично подготвен, ще бъде и човек, който се вслушва затова, защото е много важно да има бърза реакция на обратна връзка и да може всички проблеми да се решават активно и своевременно на базата на диалога.

Водещ: Кой е въпросът, който вие ще му зададете, и кое е най-важното, което искате да чуете от него по отношение на управлението на НЗОК? 
Даниела Дариткова: В нашата управленска програма ние сме заложили като един от основните приоритети изграждането на национална здравна информационна система. Липсата на такава система смятаме, че е в основата на лошото планиране понякога и на лошото управление и наблюдение на процесите в здравно-осигурителната система.

Водещ: Ще му поставите ли някакви срокове, в които той да изгради тази система? 
Даниела Дариткова: Ангажиментът е на министъра на здравеопазването, но ние искрено се надяваме тази идея да бъде и задача №1 за управителя на НЗОК, и съвместно с министъра на здравеопазването в рамките на възможния срок до края на следващата година да се изградят наистина основните елементи на тази национална здравна информационна система, която ще даде възможност наистина да заработи едно аналитично звено в НЗОК, защото това е другият елемент на структурата, който отсъства, и който е важен отново за да се наблюдават процесите на финансиране достатъчно ефективно и детайлно.

Водещ: За да сведем до всеки един от нас тази информационна система – говорим за изграждането на електронно досие на всеки един от нас ли в края на този етап, за който говорите?

Даниела Дариткова: Точно така. Сега ще се започне от изграждането на отделните елементи от системата. На този етап единствено болничният лист се изпраща електронно до НОИ от лекаря, който го издава или лечебното заведение. Ние се надяваме да има възможност скоро да се изгради електронна рецепта, електронно направление за изследване или за консултация – цялата тази информация да може да се събира адекватно и да формира пациентското досие. Защото и сега се събира подобна информация, но тя не комуникира помежду си и не може да изгради тези елементи на системата, които са полезни и на пациентите. Това ще намали административната тежест и бумащината върху лекарите, ще има повече внимание за пациентите, и в същото време ще се минимизират грешките.

Водещ: Как вие си представяте изграждането на това електронно досие – поетапно въвеждането на всичките тези елементи, които споменахте сега или въвеждането им изцяло накуп, когато е готова системата? Тоест, електронната рецепта може ли да бъде въведена преди да има изцяло изградено електронно досие?

Даниела Дариткова: По принцип концепцията, която беше изградена за изграждането на национална здравна информационна система предполагаше такова поетапно въвеждане на отделните елементи. Между другото тази система се изгражда по проект с европейско финансиране. И ние сме възложили на министъра на здравеопазването, когато има готовност, да ни запознае с етапите на този процес, защото е важно да се чуе мнението на информатиците, на специалистите в комуникационните технологии. Но ние смятаме, че трябва поетапно да се събира информация в пациентското досие. Това ще бъде процес, впоследствие който ще продължи, защото така или иначе процесите на наблюдение на пациентите са непрекъснати, но е важно наистина и всички, които комуникират и работят в здравната система – Здравно министерство, НАП, НОИ, Статистически институт, регистри за заболяванията – всички тези отделни възможни участници да бъдат свързани помежду си и да обменят информация, защото това ще бъде от полза и на планирането, и на статистиката, и на наблюдението, и на всички мерки, които ще предприемаме впоследствие за преодоляване на негативни тенденции в здравето на гражданите.

Водещ: За всеки един пациент сблъсъкът с наредбите на НЗОК при личния лекар или при специалиста, когато трябва да получи направление, и насреща чуе: „Нямам направление за този месец и не мога да те изпратя при специалист“. Как ще регулирате този процес? Ще имате ли изисквания към управителя на НЗОК затова никога да не се случва или по-рядко да се случва този отказ, когато човек отиде при лекар?

Даниела Дариткова: Проблемите с регулирането на разходите в Касата не касаят само направленията за специалист. Аз не искам наистина да се подчертае, че направление за специалист се получава тогава, когато не може да се осъществи лечението и диагностиката на пациента от общопрактикуващия лекар и се налага да се включи съответният специалист в областта.

Водещ: За тези случаи говоря, когато има отказ.

Даниела Дариткова: Но пак ще кажа, че имаме регулативни стандарти, които позволяват направленията гъвкаво да се раздават за три месеца. В рамките на тези 3 месеца всеки общопрактикуващ лекар съобразно квалификацията си и пациентите, които има в пациентската листа прави планово разпределения на направленията.

Водещ: Така е, но на края на 3-я месец той казва: „Край, изчерпах и трябва да ги плащам от джоба си“.

Даниела Дариткова: Тогава може да поиска мотивирано от регионалната НЗОК по-голям брой направления. Така или иначе имаме бюджет, който е лимитиран за годината. Този бюджет позволява да се следят параметрите тогава, когато бъде разпределен в определени месеци, защото ние не можем да рискуваме в края на годината да се изчерпат всички средства. Правилата се определят както в закона, така и в Националния рамков договор. Не е само вината на НЗОК. Тук смятам, че отново информационната система ще бъде полезна, защото чрез нея ще може по-бързо да се анализира дейността и на общопрактикуващите лекари, и на специалистите. Не е важно само да се раздават едни направления, важно е и да се лекува пациентът. 

Водещ: Да, които някой път не се и изпълняват, трябва и това да отчетем. 
Даниела Дариткова: Важното е пациентът да получава квалифицирана медицинска помощ. И тук ангажиментът вече е на всички участници в системата. И всеки да поеме своите задължения така, както са разписани в закона.

Водещ: Много малко време остана да ви попитам за начина, по който се издават решенията на ТЕЛК. Това ще бъде ли включено във вашите изисквания към новия шеф на НЗОК?

Даниела Дариткова: Новият управител на НЗОК няма пряко отношение към ТЕЛК-овите решения. Има отношения дотолкова, доколкото част от изследванията се извършват именно в болниците и извънболничната помощ. Но медицинската експертиза е изцяло в наблюдение на двете министерства – Здравно и Социално, така че с тези ангажименти поне той пряко няма да бъде натоварен. Но медицинската експертиза се нуждае от реформа. Тя ще се реализира – има намерения за това. И смятаме, че ще можем да говорим детайлно по темата след есенните месеци.

Водещ: Имате ли вие усещането, че депутатите от другите парламентарни групи ще подкрепят проф. Плочев за управител на НЗОК? 
Даниела Дариткова: Аз разчитам, че той ще има подкрепа на по-голяма част от народните представители в лицето на управляващата коалиция. Останалите народни представители ще вземат техните решения съобразно политическите си пристрастия, което е за съжаление за мен, защото смятам, че тук трябва наистина да се подхожда надпартийно. Аз смятам, че проф. Плочев е една надпартийна кандидатура и заслужава да бъде подкрепен от повече народни представители.

< Назад