07.12.2017

Д-р Даниела Дариткова, ГЕРБ: Здравеопазването има огромен кадрови проблем

Медия: Вестник"Отзвук"

Загубата на всеки един специалист поставя под риск функционирането на отделения в малките болници, казва председателят на Здравната комисия в НС

Д-р Дариткова, честито! Вече сте член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и най-високопоставения политик в Смолянска област. Досега като че ли стояхте настрани от заемането на чисто политически постове. Кое ви накара да приемете?
Аз съм част от ПП „ГЕРБ“ още от основаването й. Всички решения, които се вземат, имат характер на политически. Винаги съм държала на експертизата си и съм участвала основно и активно в темите, свързани със здравеопазването. Не смятам, че това е някакво йерархично израстване. Приемам го като допълнителна отговорност и признание както за моите усилия за утвърждаване авторитета на ПП „ГЕРБ“, така и за колективните усилия на партията в региона. Признание за успеха, който постигнахме на последните избори със спечелването на 50% от мандатите в региона. Признание за това, че усилието да се прави политика в интерес на хората, както винаги сме се старали в Смолянска област, беше оценено от ръководството на партията. Това е отговорност и допълнително предизвикателство. Но възможността да се влияе на политическите решения, изразявайки мнението на хората в малките региони, наистина дава шансове за по-балансирана политика.

Като председател на Здравната комисия в парламента сте човекът, който определя политиката в сферата на здравеопазването. Какви промени да очакваме през следващата година?
Съгласно Закона за здравето, който е основополагащ за сектора, отговорни за здравната политика са МС, респективно министърът на здравеопазването. Комисията в парламента наистина регулира законовата рамка, но във всички случаи политиката е дело колективно. Разчитам, че чрез колективните усилия на МЗ, на комисията и търсенето на надпартиен, обществен консенсус, ще се решат многото проблеми, натрупали се в сектора във времето. Това, което е актуално в момента, е да търсим варианти за стабилизиране на системата, която предлага услуги в рамките на финансираните от НЗОК. Смятам, че с приемането на бюджет, който е 407 млн. лв. повече, имаме стабилна финансова основа. Тук вече трябва да се търсят и по-добрите решения за отделните видове медицинска помощ. Това е предизвикателство, което касае не само комисията, но и министерството, и управлението на касата. От друга страна очакваме в най-скоро време да се внесе от Министерски съвет Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. Чрез него освен останалите проблеми, които се решават, се търси и регулиране на паралелната търговия с медикаменти, водеща до дефицит на животоспасяващи лекарства за българските граждани. Всички други последващи законодателни предизвикателства ще бъдат определени от това, което се установи след анализ на системата, защото се оказва, че във времето мерките за контрол и обективно наблюдение не са били много ефективни.

Появиха се коментари, че болните няма да получат най-модерното лечение и ще трябва да чакат една година. Всъщност каква е промяната и кое наложи налагане на мораториума?
Това, което е гласувано в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК, е временно, за една година да се преустанови плащането на нови лекарствени продукти, които тепърва навлизат в нашата здравна система. Има забрана за плащане и на нови дейности от лечебни заведения, които за първи път са получили разрешение през настоящата година. Тази мярка е извънредна. Тя е предизвикана от необходимостта да се анализира състоянието на фонда, възможностите 8%-вата здравна вноска да поеме всички досегашни медикаментозни терапии, да се балансира съотношението между диагнозите. Фондът трябва да бъде универсален и да търси равнопоставеност на пациентите по отношение на получаването на здравни услуги. Разбира се, реакцията на пациентските организации е драматична, за съжаление и не много коректна. Няма да има спиране на медикаменти, които сега се получават от пациентите. За следващата година имаме заложени 1 млрд. лв. за лекарствена терапия. В този смисъл достъпът до иновативни медикаменти, за които сега разходите на касата са с пъти повече от разходите за генерични медикаменти, е гарантиран. В същото време ние допускаме през следващата година навлизането на генерични и биоподобни медикаменти, т.е. отново имаме гарантиран достъп до терапии, които са с доказана ефективност и на по-ниски цени. Това позволява със средствата, които отделяме от здравни осигуровки, да осигурим достъп на по-голям брой граждани до медикаментозна терапия. Не може да приоритизираме едни или други пациентски групи. Разбира се, всеки има своята лична история. Искам всички български граждани да имат достъп до модерни терапии. Но търсенето на балансирано решение за всички диагнози трябва да бъде много внимателно реализирано. За мен другото по-проблемно е, че пациентските организации нямат особени възражения за това, че се спират новите медицински дейности. Нямат особена реакция за това, че имаме огромен кадрови проблем и дефицит, за това, че нямаме достатъчно инвестиции в профилактика. А именно това води до затруднение в лечението.

Има ли опасност болниците в малките населени места, включително и в нашия регион, да затворят отделения заради липса на специалисти?
Това е огромен проблем, който във времето за съжаление намира решение едва в последните години. Но ние сега черпим горчивите плодове от забраната и нулевата специализация в годините назад. Съществува такава опасност. Повечето от лекарите и медицински сестри са в напреднала възраст и в този смисъл никой не е защитен нито от заболявания, нито от други житейски предизвикателства. Загубата на всеки един специалист поставя под риск функционирането на отделения както в общинските, така и в областните болници. За мен това е най-драматичният проблем на здравеопазването в малките региони в момента. Решенията трябва да дойдат не само в търсене на варианти за привличане на специалисти, когато се предлагат добри условия за работа, но и чрез активна намеса на държавата в наредбите за специализация, които да облекчат възможността и в малките населени места да работят млади колеги, които да специализират по начини, позволяващи съчетаването на работата им в отдалечен район и съответно придобиването на специалност с присъствието им в академичните средища.
Предстои да бъде направена нова здравна карта. Кое налага това и каква е идеята?
Започната е процедура за изработване на нова Национална здравна карта във връзка с това, че ВАС отмени заради нарушения старата. Процедурата трябва да се повтори, за да бъде всичко коректно. Имаме необходимост от такава карта, защото ако имаме налична, нямаше да се налага временната забрана за финансиране на нови дейности от НЗОК. Тогава щяхме да имаме ясна картина, която да позволи обективно да се прецени в кои региони на страната има нужда от инвестиции и в кои има свръх предлагане на медицински услуги. Смисълът на картата е да се намери начин за гарантиране на еднакъв достъп на българските граждани във всички населени места до медицински услуги.

В тази връзка успяхте да се наложите пред бюджетната комисия за промяна в закона и приемането на т.нар. „Поправка Смолян“, а от опозицията ви обвиниха в лобизъм?
Наистина усилията да заработи структура по инвазивна кардиология са от около година, когато получихме целево финансиране от МС за закупуването на необходимата апаратура. Сега сме на финала и аз благодаря на колегите, които ме подкрепиха в пленарна зала, защото поправката беше изключително важна както за нашия регион, така и за възможността и в други региони, в които има дейности, непредставени на територията на съответната РЗОК, болниците, покрили условията, да могат да бъдат финансирани. Откриването на структура за инвазивна кардиология е важна инвестиция в здравна сигурност за гражданите в Смолянска област, едно предизборно обещание, което се надявам скоро да отчетем като изпълнено. Не се притеснявам да бъда наречена лобист, защото съм лобист за интересите на избирателите, които са ме изпратили в Народното събрание.

Твърде често слушаме за фалит на болници, защо министерството не може да се справи с такива ръководители, които продължават да трупат дългове?
Съвсем отговорно заявявам, че има известен дефицит на контрол от страна на Министерството на здравеопазването по отношение на лечебните заведения, които са негова собственост. За това е необходимо да се въведат спешни мерки, които от една страна да анализират наличните лечебни заведения, финансовите рискове, които съществуват пред тях, и от друга страна да се разпишат еднакви мерки, които да гарантират еднакво управление, които сме нарекли единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения. Те ще позволят да се използват добрите мениджърски практики и ще дадат възможност за по-лесен и обективен анализ и бърза реакция, когато се види натрупване на дефицит.

Смята ли се да се промени статутът на болниците, каквито идеи лансираха от Патриотичния фронт, и ще останат ли да съществуват като търговски дружества?
Смятам, че юридическата форма няма да реши натрупаните проблеми в сферата на болничната помощ. Имаше примери за лечебни заведения, които не са търговски дружества – визирам ВМА, а в същото време беше с най-много натрупани дългове във времето. Начинът на функциониране на лечебните заведения зависи от изпълнението на медицинските дейности и финансирането на клиничните пътеки. В този смисъл това не е панацея и решаващото, което ще стабилизира болничната медицинска помощ. В същото време натрупаните дългове при една евентуална промяна на статута ще трябва да се платят от държавата, което е едно сериозно финансово предизвикателство и трябва да бъде преценено много внимателно.

Какво ще пожелаете за новата година – на вас, на жителите на областта и пациентите ви?
Съвсем естествено и искрено пожелавам на всички здраве.

 

< Назад