Акцент

Бойко Борисов за изминалата 2011 година
26-12-2011

Медия: bTV - Тази сутрин

Репортер: Решихме да поговорим с премиерът Бойко Борисов за отминаващата година в неформална обстановка – на гости у сестра му Красимира. Вие успяхте ли да си дадете малко време, така да останете сам със себе си и да си подредите годината в главата?

Бойко Борисов: Аз съм я подредил до 2013-та година, включително.

Репортер: Аз назад имам предвид.

Бойко Борисов: Назад се връщам само като трябва да давам занапред пари.

Бойко Борисов: Там поех ангажимент и /.../ съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.

Бойко Борисов: Измислен скандал и по никакъв начин не се отрази.

Репортер: Появиха се разговори с вас, отиде си директора на ДАНС. Но в крайна сметка, стана ли ясно кой е изнесъл тези записи?

Бойко Борисов: Въобще не се интересувам да ви кажа. Тези, които го направиха и инсценираха този скандал, на изборите си получиха резултата от народа. Така че секнаха амбициите им...

Репортер: Кого имате предвид?

Бойко Борисов: Незначими са, за да споменавам.

Репортер: Яне Янев беше използван като гласа.

Бойко Борисов: Дойде, разбра... По-точно разбра и дойде и прецени, че това е било доста глупаво от негова страна да го използва по този начин.

Репортер: За вас не беше ли шокиращо, че излезе подслушван разговор с участието на...

Бойко Борисов: Вижте, това не ми е интересно да го коментирам.

Репортер: ... на премиера?

Бойко Борисов: Преди една година, имам толкова по-важни работи, които да отчета от една глупост.

Репортер: Какво стана с вашия приятел и съотборник от митниците, който също се прочу покрай тези записи?

Бойко Борисов: Той е един от най-добрите митничари. Обикновен митничар, най-обикновен, на пост. Значи щом това е интересното за тези хора, че е нямало какво друго да намерят, за какво друго да се хванат, та за Вучката, който всички знаят, че е един страхотен халф. Още от армейската група беше голмайстор, футболист. Изключително крив човек.

Репортер: Това, че ви освиркаха през последните няколко месеца три пъти. Това кара ли ви да се чувствате неразбран?

Бойко Борисов: Къде са ме освиркали?

Репортер: На един футболен мач, в една спортна зала.

Бойко Борисов: Да, естествено. Аз съм човек, на който това му влияе, ядосаха ме. И в края на краищата всяка нация сама си определя начина на живот. Станишев не са го по никакъв начин освирквали никъде, защото нямаше зала, където да го видят, за да го освиркат. Те искат да са си в кочинката, да си стоят там, да няма зали, да няма финали на световни първенства, да гледат ей така по телевизията, да цъкат с език и да викат – някъде това се прави. И когато им го направиш това да се случва в България, изведнъж те викат – чакай сега, ние сме като другите хора по Европа, какво да направим? И свиркат. Там, където ние бяхме долу, в ниското, то не се чу, че са свирили. Обаче като се качихме горе и те викат – абе, имаше тук едни, дето свиркаха. И аз веднага ми стана тъпо и гадно от тази работа. А пък Дянков вика – ей, ама, това е много хубаво. Значи вече и в България има истинска демокрация.

Красимира Иванова: Питайте ме, аз съм всеки ден сред хората, ходя на работа, около мен са работещи хора. Те самите се ядосват за това, което се случва. И всеки казва – може ли такова нещо? Направена е такава зала, направено е това.

Бойко Борисов: Те на магистрала „Люлин” същото направиха. Имаше 200 души около магистралата, които също протестираха. Те сигурно ще дойдат и на метрото като им открият. Това са хора, които никога не се мечтали, че това може да им се случи, в мечтите им го няма. Те си обичат... Прасето като го махнеш от кочината, то си обича, квичи, иска да се върне там да си стои.

Репортер: Помните ли, точно преди 10 години, от сега назад погледнато, казахте че „политиците и изобщо политиката е като нов целофан”, това е точният цитат. Сега, когато вече сте част от политическия живот, какво определение бихте дали?

Бойко Борисов: Коренно различно. Да, зависи какво пакетираш вътре. И аз мисля че сега ние правим един много по-добър продукт. И този продукт е – инфраструктура, екология.

Репортер: Ако останем на политическа тема, за ГЕРБ победата на местните избори на всяка цена ли беше? Предвид факта, че имаше някои припознавания на кандидати, които са спорни.

Бойко Борисов: Кои?

Репортер: ГЕРБ припозна, например, варненския...

Бойко Борисов: Йорданка Фандъкова?

Репортер: Е, Йорданка Фандъкова.

Бойко Борисов: Или Митко Николов в Бургас? Кои сме припознали? В най-големите градове, кой сме припознали? Или Тотев в Пловдив?

Репортер: Например Варна.

Бойко Борисов: Вижте какъв е начинът на въпроса, как задавате въпроса – припознахте. Кой, Фандъкова ли отнякъде я взех? Взех я директор от училище. И 2 мандата вече кара кмет на София.

Репортер: Нямам предвид Фандъкова, имаше...

Бойко Борисов: А Бургас имате предвид?

Репортер: Не.

Бойко Борисов: Пловдив?

Репортер: Бургас е вашият най-силен избор.

Бойко Борисов: Русе? Габрово? Велико Търново? Севлиево? Ямбол? Благоевград? Хайде да си зададем въпроса по друг начин – от всичките големи градове в един град припознахте стария кмет. Тогава ще е коректен въпроса.

Репортер: Имаше на много места избрани кандидатури на хора, които ще бъдат избрани, независимо какво е тяхното минало, независимо каква е била тяхната политическа идентичност до този момент. Заради това, че според социологията, те ще бъдат избрани, бяха припознати като кандидати на ГЕРБ. За това ви питам дали беше на всяка цена?

Бойко Борисов: Не си спомням такива градове, повтарям. И на предишните избори във Варна Кирил Йорданов щеше да е наш кандидат, Станишев разбра и 1 ден по-рано го номинираха те и ние за това се дръпнахме.

Репортер: Какво ви накара да не се кандидатирате за президент, в крайна сметка? Честно.

Бойко Борисов: Защото нямаше кой да се оправи вътре в самата партия и в правителството. Щяха да се скарат.

Репортер: Не ви се пускаше контрола?

Бойко Борисов: Никакъв контрол. Президент пет години, това беше партиен вот, щяхме да спечелим, така че пет години да седиш и да гледаш как ще се разпадне държавата. Защото това щяха да направят.

Репортер: Тоест вие смятате, че във вашата партия има достатъчно, да не ги наречем враждуващи лагери, но хора, които са различни.

Бойко Борисов: Животът е такъв. Дори в едно семейство между мъжа и жената тлее непрекъснато борба за власт.

Репортер: Кой е мъжът и кой е жената във вашата партия?

Бойко Борисов: В нашата партия аз съм мъжът. Докато съм там, ще бъдат нормални нещата.

Репортер: Имаше така през годината, прехвърчаха искри между Цветан Цветанов и Дянков. Успяхте ли да ги успокоите?

Бойко Борисов: То покрай Дянков винаги хвърчат искри, защото той много пъти не си мери думите много. Напада и други министри. Но това е характер.

Репортер: Вие имате ли си любим виц за самия вас?

Бойко Борисов: Не са ми много интересни. Не са ми любими, за да ги разказвам точно аз.

Репортер: Има ли някой, който се осмелява да идва да ви разказва вицовете за вас?

Бойко Борисов: Цветанов пръв ги разказва. Най-обича да ги разказва той и Дянков. Те двамата са.. Всички вицове понеже... Нали знаете как е в България? едните тичат и разказват вицовете на Дянков, другите тичат на Цветанов. Те веднага ми се обаждат да ми ги разкажат на мен и аз ги разказвам, след това, на Министерски съвет да ги чуят всички. Горе-долу така се движат вицовете.

Репортер: Разказвали ли са ви вица: „За връзка с Бойко Борисов натиснете 1, за връзка с Цветан Цветанов не натискайте нищо”?

Бойко Борисов: Не.

Репортер: Как се отнасяте към бунтовете в Русия в момента?

Бойко Борисов: Точно обратното на България. При нас политическите ни опоненти всеки ден са в телевизиите, в радиата, от сутрин до вечер дават интервюта. Значи го гледах Волен Сидеров – обиколи 3 национални телевизии за 2 дни, за да се изкаже срещу мен. Докато, примерно, там виждате, в Русия, подобно нещо веднага сменят главния редактор и.. Сиреч ние сме на двете крайности – България и Русия.

Репортер: Т.е. искате да кажете, че тук демокрацията пребъдва?

Бойко Борисов: Тук не пребъдва, а всеки, който иска да каже нещо лошо срещу мен – му се дава мигновено целия ефир във всички телевизии – от националните до частните. Което няма лошо, всъщност това е демокрацията. Пожелавам и в Русия да стане така. Тогава вече ще видим колко са истински изборите и колко тези хора имат или нямат основание да говорят по този начин. Почти всички наши политически опоненти имат собствени медии, които от сутрин до вечер работят срещу правителството. Политически партии имат своите медии, телевизии, вестници, радиа и бълват всякакви лъжи, от сутрин до вечер. С една дума – ето така трябва да стане и в Русия и тогава вече ще видим дали са били честни, или нечестни изборите.

Репортер: Е, твърди се, че има концентрация на собственост на медии в една посока, определена.

Бойко Борисов: Не, има концентрация в много посоки. Ето казвам – партия „Атака” има своя телевизия, СКАТ – своя телевизия, „Галерия” свой вестник. бТВ, Нова телевизия, а пък ако гледате националната телевизия или националното радио, те са просто толкова опозиционни в момента, колкото никога не са били. Газовите посредници – свои електронни вестници, бившите софийски управници – свои вестници, ДПС свои вестници.

Репортер: Кои?

Бойко Борисов: „Монитор”, „Телеграф”.

Репортер: Как си обяснявате, че „Монитор” и „Телеграф”, които ви наричаха „Бойко Тиквата”, аз 1 денонощие започнаха да ви хвалят в момента, в който спечелихте изборите?

Бойко Борисов: Нито тогава, нито сега съм влиял на вестниците и всеки може да напише това, което си иска. Това е именно факт като демокрацията. В момента, в който казах, че ще махна газовите посредници, вестник „Сега” започна да ме хули от 1-ва до последна страница. Как се случи? Що това не ви направи впечатление – че искам да намаля цената на газа и да махна трите газови посредници по тръбата? Това не ви ли впечатли? Значи този, който може да почне да ме хули, за вас е нормално. Ако не ме хули, търсим някакъв мотив – на сергията или телевизионните предавания, всякакви предавания. Дистанционното им е в ръцете, като не им харесва нещо, могат да си го сменят. Факта, че има и едното, и другото показва, че демокрацията е победила в пълния й обем в България. Факта, че можеш да отидеш да си купиш и „Монитор” и вестник „Сега”, и „Новинар” – в края на краищата... Или „Галерия” или „Шоу”, каквото искаш, читателят сам определя какво да си купи. Ето това е демокрация. Ето това няма в Русия, примерно.

Репортер: Вие всъщност, вярващ ли сте?

Бойко Борисов: Да.

Репортер: Снощи пожелахте ли си нещо?

Бойко Борисов: Да сме живи и здрави. Всичко друго ще се оправи. Дори както Господ е казал – обичайте враговете си.

Репортер: Защо допускате до себе си хора като Волен Сидеров и Яне Янев, които имат изключително променливо поведение по отношение на вашата политика?

Бойко Борисов: В определени периоди и Волен Сидеров, за което винаги съм му благодарил. И той е казвал защо ни подкрепя. Защото ако не бяхме ние, щеше да бъде правителството на тройната коалиция. Само че му се обърка нещо в живота, имам предвид личния живот, скараха се и сега той приписва грехове върху мен, които нямам. Аз изобщо не съм се намесвал в тези процеси, които има в „Атака”. И Капка ми е близка, и той ми беше приятел. Идвали са толкова пъти на гости, семейно, вкъщи. Изведнъж сега те се карат и той излиза в парламента, почва да ме напада мен и да говори глупости по мой адрес. Нито тогава съм го молил за подкрепа... Приемал съм я, благодарил съм, мъжка подкрепа е била. Сега е преценил друго, да го прави. Но да не си измисля такива приказки – че аз съм повлиял на депутатите му да се махнат.

Репортер: Че искате да го разрушите?

Бойко Борисов: Защо да го разрушавам? Той, с поведението си, сам се разрушава. Яне Янев – през годините сме имали нормални отношения. Като дойдоха изборите /.../ направихме коалиция, да. 6 месеца ни подкрепя, той го заяви това. И след това като партия прецени, че за да стане забележим, трябва да атакува най-силния. Кой е най-силният? Аз. И цялата им предизборна кампания беше изградена на това да ме атакува мен. Като скачени съдове, като атакуваш най-силния... Що сега всички искат с мен да се сбият? Всички искат дебат с мен, защото съм най-силен. И когато се биеш... Все едно „Бистрица”, ако играе с „Барселона” утре – излизам срещу Лео Меси. Нали, другояче звучи? И тези партии всичките... Щото Станишев като няма какво да прави излиза и вика – искам дебат с Борисов. И самия факт, че отиваш на дебат с най-силния, те прави също силен. И за това Станишев иска дебати, Волен иска, всичките подред. И се връщам на Яне Янев. На изборите видяха, че хората не приеха да ми вземат оставката или да ме уволнят. И за разлика от другите, той като дойде и каза – в края на краищата „Глас народен, глас Божи”.

Репортер: Какво мислите за Ахмед Доган?

Бойко Борисов: Ахмед Доган си е най-сериозният политик в България. Той за това не излиза, не казва – искам дебат с Борисов или еди какво си, щото знае, че той е стъпил на 500-600 хиляди гласове, твърдо. Колкото и да му се отмъкват от нас, от Касим Дал, са му достатъчни да бъде незаобиколим. Или фактор в България, който може да подлъже другите политически партии.

Репортер: Той предизборно залагаше на репликата: „То не може само с рязане на ленти да се управлява.” Т.е. излезе ви на директен сблъсък.

Бойко Борисов: Зад всяка моя лента, стои магистрала, стои зала, стои пречиствателна станция. Практиката показва, че точно с направеното от нас, хората ни оцениха. Я, нека да ми покаже през мандатите си какво е направил? Ще ме заведе на „Цанков камък”? Където сме дали 1 млрд. лева за 80 мегавата. Нека да ме заведат, на „Кривото огледало” ли беше? „Водното огледало” в Кърджали за 86 млн. И 30 млн. сега в бюджета съм заложил, за да го доплатя, където са го открили преди 5 години този жабурняк.

Репортер: Какво стана в Катуница, според вас? Просто предизборно пренатягане на гайки ли беше?

Бойко Борисов: Абсолютно предизборно пренатягане. Ако не бяха изборите, въобще нямаше да се развият така събитията. Мисля че след първите грешки, след това... И МВР се реабилитира, и за радост, сега и съда си изпълнява своите функции.

Репортер: Имаше ли политически партии, които ръчкаха?

Бойко Борисов: Всяка дестабилизация в страната работи срещу ГЕРБ. Така че винаги се е ползвало, ползва се и до ден-днешен.

Репортер: Защо трябва някой да умре, за да се промени нещо, най-общо казано?

Бойко Борисов: Логичен въпрос. Сигурно има много такива неща в живота, които чакат да се отключи даден процес. За съжаление, в този случай имаше загинали 2 момчета. Но аз съм поел към бащата ангажимент и до ден-днешен си го спазвам.

Репортер: Според вътрешния министър Цветан Цветанов вече организираната престъпност, като тази която съществуваше преди, не е в този си вид. Вече няма такива големи групировки.

Бойко Борисов: И вие самите ги познавате и знаете, спомняте си по Японския хотел дали можеше да отиде човек преди. И как се движеха на групи по София. сега от тези старите имена, почти няма никой в България.

Репортер: Спекулира се с вашите минали отношения с Младен Михалев – дали сте били съдружници, приятели ли сте били, врагове ли сте били. Към днешна дата вие как бихте ли оприличили?

Бойко Борисов: От спорта тогава се познавах с всички борци и каратисти, боксьори, той беше един от тях. Нищо повече не мога да кажа.

Репортер: За Румен Николов-Пашата също...

Бойко Борисов: Беше ми състезател в отбора. Какво да кажа – не го познавам. Искам да допълня само, че всички бяха от МВР, тогавашните служби, части. Това беше държавата. Всичките бяха офицери, сержанти там, както и аз.

Репортер: Вие на кого се обаждате, когато имате нужда от съвет?

Бойко Борисов: На президента Барозу най-често.

Репортер: Нямате ли някой човек извън властта, на когото да разчитате за съвет?

Бойко Борисов: Не.

Репортер: Някой, който да ви каже истина някаква или да сравните своето усещане за нещата за това как изглеждат отстрани, извън властта?

Бойко Борисов: Не.

Красимира Иванова: Той има достатъчно добра интуиция, за да си се съветва със себе си. И винаги, когато е спазвал това нещо, винаги е било правилно.

Репортер: Как избрахте заместник-министъра на правосъдието – Деница Петкова? Която се оказа всъщност, че заради нейна присъда, държавата е плащала обезщетение.

Бойко Борисов: Аз не я познавам, между другото. А си я избра Диана Ковачева.

Репортер: Покрай всички неща, които излязоха след одобрение на тази кандидатура, смятате ли, че може би тя трябва да бъде ревизирана?

Бойко Борисов: Не. Ако трябва да бъде ревизирана, трябва да ми предложи министър.

Репортер: Какво ви липсва?

Бойко Борисов: Какво ми липсва ли? Да свърши кризата, че ми се падна най-тежкото време в света. По-тежко е само война.

Репортер: Преди време бяхте казали, че най-щастливият момент в живота ви е бил, когато са ви направили генерал.

Бойко Борисов: Да, до ден днешен си е така. Това ми беше мечта и си я изпълних много отдавна.

Репортер: Сега имате ли мечта?

Бойко Борисов: Да. Юни месец да е готова Южната дъга, софиянци да се возят на метро и паралелно с това Пернишки театър, Бургаски театър, Русенска опера, Старозагорска опера, филхармония.

Репортер: Ходите ли на опера?

Бойко Борисов: Да.

Репортер: Любима опера?

Бойко Борисов: Ами, онзи ден бях във филхармонията и беше много хубав концерт. Но на първия антракт си тръгнах, защото играеха „Челси” – „Тотнъм”. Сега, Господ да ме прощава, не мога да бъда достатъчно голям лицемер в такива случаи. Та гледах и едното представление и на другата част отидох да си гледам „Челси” – „Тотнъм”.

Репортер: Вие като баща, нямате ли си своите бащински вълнения? Оставете магистралите, оставете...

Бойко Борисов: Нямам. Това ми е по-важно от всичко. И знам, че като се направи, тогава за всички деца ще е по-добре. Времето е такова все едно си казармата. Така го приемам. В „Бояна” като съм, това е казарма за мен. Така ми стои – имам да изкарам казарма, така го приемайте. Малко на по-дърти години, но още една казарма. Да устискаме, да направим това, което трябва за държавата, после могат да дойдат всякакви... Има час и половина за футбол на ден. През другото време – работа. Като ми трябват близките, сестра ми се обади или леля... Но просто всичко останало отнема време, отнема енергия, раздвоява и ме разконцентрира.

Красимира Иванова: Ние сме корави хора, не търсим в някакви такива – добре ли си, как си, какво правиш... Това са безсмислени приказки, обаждания, губене на време.

Бойко Борисов: Ето Робърт де Ниро на 67 години е станал баща. Е, ние няма да изкараме до 67 години на власт. Така че...

Репортер: Е, вие баща сте станал.

Бойко Борисов: Е, значи има време за живота.

Красимира Иванова: Може и пак да стане.

Бойко Борисов: А и толкова пари даваме за здравеопазване – над 3.5 млрд. Нацията ще стане по-здрава.

Репортер: Къде отиват тези пари?

Бойко Борисов: Отиват вече и за имунизации, и за...

Репортер: Сега сигнализирали експерти, че намалели парите за химиотерапия.

Бойко Борисов: Те всяка година сигнализират за нещо и накрая на годината се оказва, че цяла година си има пари за всичко. Вече 3-та година само сигнализират.

Красимира Иванова: Има няколко специалности. Много се радвам, че той е тук и го чува това нещо. След няколко години в тези специалности, няма да има специалисти. Няма да има хистолози и патоанатоми, няма кой да разчете цитонамазката на една жена. А това е присъда и съдба за живота й. Няма да има неонатолози. Хора от моята специалност, които се грижат за бебетата. Няма да има реаниматори и анестезиолози, което е заплаха за националната сигурност според мен.

Бойко Борисов: Я ми го напиши на едно листче и ми го дай да поразпитам.

Репортер: Вие се опитвате да балансирате между доста крехките и може би, невъзможни интереси, за съчетаване, между различни социални кръгове. Но това, което излиза като проблем например, е при фалита на фирми, работодателите забравят да изплащат заплати например, за своите служители. Това е масов проблем. И се оказва, че всъщност законодателството е такова, че държавата може да санкционира работодателя за всякакви неща, но не и в случаи, че не изплаща заплати.

Бойко Борисов: Именно затова сега и със синдикатите, и с работодателите правим тези законодателни промени, които това да го гарантират. Това са на пръв поглед дребни, но всъщност детайли, които касаят живота на много хора. Именно тези граждани през работодателските организации, да ни ги поставят още на първата тристранка сега, аз ще ги пратя в парламента и ще ги приемат.

Репортер: Мъчно ли ви е, че не станахте футболист на годината?

Бойко Борисов: Аз съм си за зрителите и за „Тигрите”. Вчера така ме ритна един.

Репортер: Смее ли някой да ви рита?

Бойко Борисов: Най-много ме ритат от всички. Щото първо, си мислят че не ме боли. Второ, после се хвалят с това, че са ме ритнали.

Репортер: Казват, че сте сръдлив на игра.

Бойко Борисов: Падна ли, примерно, в Банкя на корта, знам плочките. Навеждам глава, броя плочките до колата и изчезвам.

Репортер: Вие май на Бекер не му подадохте ръка? Въпреки че се предполага, че ще паднете от него на тенис.

Бойко Борисов: Не. Губиш, ставаш, отиваш и оставяш другите да се радват. Щом си загубил, не ти е мястото там. Заминаваш си. Като биеш, можеш да говориш всичко. Бекер друго беше – щото ме подразни Малеева, че говореше на английски. Абе, чакай, с Янаки ще ви скъсаме. Затова се нервирах, защото все едно... Както и да е, нейна работа си е.

Репортер: Вие с английския докъде го добутахте?

Бойко Борисов: До под кривата круша.