Анализи

„Трудно се конкретизира връзката избирател-евродепутат”, смята Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ (ЕНП)
24-11-2009

Българският евродепутат Мария Неделчева, научен изследовател по политически науки, взе участие в международна конференция на тема „Връзките с избирателите в ЕП”, проведена в Страсбург. Форумът беше организиран от Френската асоциация на политическите науки и на него се представиха светила в областта като Ив Делоа, Оливие Коста и Катрин Тротман, ръководител на делегацията на френските социалисти в EP.

„В зависимост от националността, от партийната принадлежност, от визията за Европа и нейното развитие на всеки отделен депутат, зависи много начина, по който той ще установи и поддържа връзката си с избирателите. Тези мнoгoбройни фактори се проявяват и на национално, и на европейско ниво като пречки пред стабилните връзки с избирателите.

На национално ниво още по време на кaмпанията се видя, че основните теми, които интересуват избирателите, са свързани с проблеми във вътрешно политически план. Оттук и необходимите « педагогически усилuя », които депутатите трябва да положат, за да направят достъпни европейските теми и въпроси.

На европейско ниво трябва да се вземе предвид сложността на европейските въпроси, разделенията вътре в европейските партии, политическата култура на компромис и консенсус, която съществува (много трудно е да се обясни на избирателите защо ЕНП и социалистите работят толкова често заедно).

Всички тези аргументи често са използвани от критиците на демократичната легитимност на ЕС. Въпросът, който аз задавам е не е ли по-добре да откроим позитивните и не толкова аспекти и влияния на МНOГOБРОЙНИТЕ легитимности, които един евродепутат има?

Казвам мнoгoбройни, защото реално погледнато един евродепутат е представител на една партия, на една област (Франция например е разделена на 8 избирателни области), на една страна, на Европа....Защо тогава да не говорим за нов модел на представителност, нов модел на връзки с избирателите...модел, който да е изключително европейски!

Позитивните аспекти са, че един евродепутат участва в различни дебати като се опира поотделно или кумулативно на всяка една от своите легитимности. Той защитава дадена позиция ту като защитава позицията на своята партия, ту като представител на интересите на жителите на една област, ту като защитник на националните интереси, ту като защитник на своята визия за развитието на Европа.

За сметка на това обаче трябва да подчертаем, че това е и една основна пречка пред самите избиратели. Как те да се отиентират в цялата тази ситуация и как да разберат по какъв точно начин се защитават техните интереси?

Оттук и въпроса: кои са предизвикателствата пред връзката с избирателите? Има ли напредък през изминалите години? Чрез какви практики връзките с избирателите могат да бъдат подобрени и засилени?

На национално ниво трудността да се конкретизира връзката с избирателите е ясно забележима. Едно от решенията е по-често депутата да бъде в страната си...но тогава как да покрие цияталата територия ( в случая с България става дума за национална листа). Имаме и следния парадокс: ако депутата се концентрира върху една област, тогава как да обаисни на хората в тази област, че в продължение на седмици защитава интересите на друга област (в случая пример е улова на калкан, който засяга областите покрай Черно море...докато хората от област Благоевград имат други приоритети). Идеята е , че националните интереси са над местните, но тогава отново говорим за отдалечаване с определни категории избиратели.

Друг деликатен въпрос е как да обясним на националния избирател и най-вече на тези на партията, която представляваме, че работим заедно с « неприятеля »? В ЕП съществува тясно сътрудничество между двете най-големи партии, ЕНП и социалистите. В страни като България обаче, в която в продължение на години дебатите бяха изключително политизирани, е малко « странно » това разбирателство...отново усилия от страна на депутатите да обяснят върху кой точно въпроси има такова разбирателство и защо.

Друг аспект: избирателите ни избират на национално равнище. Нормално е те да се интересуват преди всичко от защитата на националните интереси. Тогава как да им обясним, че понякога става дума за европейския интерес...който понякога или поне на първо време не изглежда в полза на някои държавни интереси (като например въпроса със субсидиите за тютюнопроизводителите).

И последно: важни са връзките с националните парламенти. Националните представители имат изключително силна легитимност, която би могла да засили тази на евродепутатите. Проблемът е, че дълго време тези две институции гледаха една на друга като на конкуренти. Националните депутати и европейските се гледаха почти с презрение...като всеки мисли, че другия не разбира така добре въпросите, с които се знаимава другия. Оттук и изключително важното предложение на ЕНП за установяване на постоянна връзка, по-тясна работа на ниво парламентарни комисии, избирателите да имат възможност да бъдат изслушани в тези комисии. Не случайно Лисабоснки договор засилва ролята на националните парламенти. Остава обаче отворен въпроса за синхронизиране на дневния ред на двете институции (да могат по едно и също време да работят заедно поне по големите европейски въпроси)

На европейско ниво позитивен аспект е, че именно легитимността на пряката избираемост на евродепутатите засилва позицията им спрямо Еврокомисията. Важен напредък е отбелязан в няколко области: организираните визити в ЕП, където избирателите имат възможност пряко да се запознаят с функционирането на институциите; информационните центрове на евродепутатите, публичните изслушвания на представителите на гражданското общество, поддържане на постоянен диалог с браншовите и неправителствените организации, участието във форуми, поддържане на интернет сайт. Освен това по време на пленарните заседания в Страсбург, Европарламента промени правилника си и се старае да бъдат обсъждани въпросите, които интересуват най-много избирателите. С Лисабонски договор е важно да се вземе предвид новото « право на гражданска инициатива », според което с 1 000 000 подписа гражданните ще могат да окажат влияние върху дневния ред на Комисията.

В заключение бих казала-да, многобройни фактори правят трудно доловими връзките с избирателите.Сам по себе си единствения модел на конструкция на ЕС води до трудността да определяме връзката с избирателите с класически категории. Централната роля на практиките на отделните евродепутати трябва да се взема предвид най-силно. Защото в крайна сметка, ЕП е придобил своята демократична легитимност много повече, базирайки се на практиката отколкото на текстовете. Остава ни да направим същото с връзките с избирателите!