Анализи

1. Какви са ефектите за България от ратифицирането на Лисабонския договор от страна на Ирландия?

С влизането в сила на Лисабонския договор, България запазва своя комисар. Представителите ни в ЕП ще се увеличат с още един. По изключително важни за нас теми като земеделието ЕП ще може да оказва влияние и се произнася върху крайните решения. В областта на правосъдието има напредък що се отнася до обмена на данни, до общи мерки в областта на борбата с корупцията и злоупотребите, до миграционната политика.

2. С какво ще се промени общата Европейската политика?

Лисабонския догoвор беше необходим, след като 12 нови страни-членки се присъединиха към Съюза. С него се изяснява юридичecкия статут на Съюза. Освен това, новия Президент на ЕC и т.нар. Министър на външните работи ще позволят на Европа да има лице, да говори с един глас на международната сцена. Президентството на Съюза от 2,5 год. ще осигури стабилност и целенасоченост в общите европейски политики. Министърът на външните работи пък ще бъде и вице-президент на Комисията, и Председател на Съвета на Министрите на външните работи. Така ще има координация във външната политика на Съюза.

Един от най-важните напредъци на Лисабонския договор e, че Европарламента е поставен на равна нога със Съвета на министрите. Това означава, че в редица области ЕП ще има думата и реално влияние. Пример е общата селскостопанска политика, където досега ЕП имаше консултативна функция и се произнасяше само по бюджета.

Основна процедура за вземането на решения става т.нар. Съвместно вземане на решения. С нея, не само ЕП и Съвет на министрите са равноспоставени, но вече има и ясни срокове за крайните решения (например има срок от 6 до 8 седмици между първо и второ четене по дадена директива, досега можеше да се бави с години). Редица досиета, които досега бях смятани за чувствителни (земеделие, енергетика, услуги за потребителите) ще намерят разрешение по-бързо.

Засилена е ролята на националните парламенти, гражданите получават правото на т.нар. « Гражданска инициатива », с която при събирането на 1 000 000 подписа могат да накарат Комисията да предприеме действия в област, където те срещат трудности.

Като цяло: по-ясен статут за институциите и техните правомощия, по-прозрачна и по-бърза процедура за вземане на решения, повече близост и влияние на гражданите в общите ев.ропейски политики!

4. За кого това е по-голяма победа-за Европа или за Ирландия?

Смятам, че всяка победа за страна-членка е победа за Европа. В конкретния случай с Ирландия можем да говорим за три победи. Политическа победа, която означава, че когато политиците се ангажират с информиране на обществото за истинските залози на един такъв референдум, гражданите са способни да разберат, че « да »-то означава политическа стабилност и за Ирландия, и за Европа. В икономически план, положителния резултат показва, че ЕС вече не е заплаха,а символ на подкрепа в условия на финансова криза. И накрая, социална победа или победа на обществото, защото този път не толкова политиците, а гражданите поеха в свои ръце разяснителната кaмпания. Проведоха се истински дебати, свързани с теми, важни за Ирландия. Големи социални групи с истинско влияние като Асоциацията на фермерите в Ирландия, най-големия синдикат, и Асоциацията на банките покпрепиха договора. От тези дебати спечели не само Ирландия, но и цяла Европа, защото бяха дебатирани сюжети, които ни вълнуват всички нас - финансовата криза, безработицата, земеделието, имиграцията.

5. Приключи ли сега сагата с ратифицирането на Лисабонския договор?

Сега всички погледи за вперени в Полша и Чехия, чийто президенти все още не са подписали законите за ратификация, приети от парламентите и на двете страни. Лех Качински, полския президент, който изчакваше резултата от ирландския референдум, би трябвало да го подпише в следващите няколко дни. Това означава, че последната страна, която трябва да ратифицира договора е Чехия. Доста политици и анализатори в Европа се опасяват, че Клаус ще откаже да подпише до пролетта на 2010-та, когато консерваторите на Дейвид Камерън се очаква да спечелят изборите в Англия. Самият Камерън потвърди и след ирландския референдум, че има намерение да организира референдум по този въпрос, ако дотогава Лисабонския договор не е ратифициран от Чехия.

Забавянето обаче от страна на Чехия носи няколко риска за страната. Най-напред, познатите като « най-добрите ученици » в ЕC от бившия Източен блок чехи ще бъдат обект на нападка, че страната им спира развитието на ЕC. Общественото мнение в Чехия подкрепя в мнозинството си Лисабонския договор и едва ли президента Клаус няма да го вземе предвид. Нека не забравяме, че легитимността на Клаус се крепи на Парламента в Чехия, който го избира. А Парламента вече е гласувал закона за рратификацията. Трудно е да си представим, че опитен политик като Клаус би злепоставвил основния си източник на легитимност.

И накрая: ако наистина се обвърже подписването в Чехия с изборите в Англия, как Клаус, който защитава независимостта на страната си би обяснил вътре в нея, че зависи от външен фактор-изборите в Англия?

фото-Галерия